Решение № 150 от 19.12.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Белоградчик, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100247 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 3ЗД – обявяване на недействителност на Договор за потребителски кредит.

В Исковата молба, ищеца И. Д. К. от гр. Белоградчик, обл. Видин, чрез пълномощника си адв. П. П. от САК, твърди, че на 05.09.2022 г. сключил с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, чийто универсален правоприемник е ответника „Юробанк България“ АД, Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19537038 от 05.09.2022 г., по силата на който е следвало да бъде усвоена главница в размер на 6 500 лв. Твърди, че срокът на кредита е 84 месеца, при посочени в договора лихвен процент в размер на 15.09% и Годишен процент на разходите в размер на 17.20 %.

Съгласно записаните на първа страница от договора „параметри и условия“, като условия по кредита е записан размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0.00 лв., размер на кредита за покупка 1 на застраховка „Домашен комфорт" - 0.00 лв. Същевременно е посочена застрахователна премия в размер на 3 237.36 лв., както и такса ангажимент в размер на 162.50 лв. Поради това, ищецът твърди, че в резултат на това, за реално усвоена сума в размер на под 6 500 лв., на практика задълженията по кредита достигат до 13 785.24 лв. Ищецът излага в Исковата молба, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора ищеца е действал именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Твърди се в Исковата молба, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Законът за потребителския кредит. Ищецът твърди, че така сключеният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл.

26, ал. 1, предл. 3 3ЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което се моли съдът да го обяви за такъв. На първо място се твърди, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като съгласно посочената разпоредба, съществува изискването всички елементи от договора за кредит да се представят с еднакъв вид, формат и размер на шрифта не помалък от 12. В настоящия случай, се твърди, че шрифтът в договора не е еднакъв по вид, формат и размер, като включително шрифтът е с размер по-малък от 12. Отделните елементи на договора са с множество различия както в геометричните параметри (големината на буквите, междубуквен интервал, междуредово разстояние, ляво и дясно поле на текстовете), така и в стиловите признаци на шрифтовото семейство (нормален шрифт, удебелен, олекотен, получер). Наред с изложеното, сключените във връзка с договора за кредит застраховки, застрахователни полици и съпътстващия документи са с видимо поразличен по вид и размер текст от договора за кредит, като същите са представени с шрифт с размер очевидно по-малък от 12 и видимо трудно четими. Ищецът твърди, че в чл. 7.2.2 от договора, сумите за сключените застрахователни договори са посочени като "частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка".

Следователно предоставеният кредит включва застрахователните премии, документите във връзка с процесните застраховки са елемент от договора за кредит и за тях се прилага изискването на чл. 10, ал.

2

1 от ЗПК. Поради в Исковата молба се твърди, че всичко това води до нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК. В Исковата молба се сочи, че Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Ищецът излага, че в настоящия случай това изискване не е спазено по следните съображения: 1. Посочената в графа „параметри и условия“ от договора за кредит уговорка за заплащане на „такса ангажимент" от 162.50 лв. е включена към размера на кредита, а именно към сумата от 6500 лв., т.е. на кредитополучателя са отпуснати 6.337.50 лв. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена към общите разходи по кредита (реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), но не и към общия размер на кредита (реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК). При тези аргументи се твърди, че е налице нарушаване на правилата з а правилното изчисляване размера на ГПР, тъй като част от общите разходи по процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита. Твърди се, че това води до представяне на по-нисък от реалния ГПР. Ищецът чрез пълномощникът си също така твърди, че върху размера на сочената „такса ангажимент", кредиторът е начислил договорна лихва, като по посочения начин, въпреки че кредитополучателят не получава тази сума и не я използва, той дължи лихва върху нея. Сочи се, че в графа „параметри и условия“ от договора за кредит, е уговорено заплащане на „размер на кредита за покупка на застраховка Защита на плащанията“ в размер на 0.00 лв. и „размер на кредита за покупка на застраховка Домашен комфорт“ 0.00 лв., но въпреки посочените нулеви стойности, от потребителя се изисква заплащането на „застрахователна премия“ в размер на 3 237.36 лв., която същата е разсрочена с погасителните вноски по кредита, като към всяка вноска е уговорена застрахователна премия в размер на 38.54 лв. Ищецът твърди, че на първо място не става ясно за каква застраховка потребителят дължи застрахователна премия, предвид обстоятелството, че в Кодекса на застраховането са уговорени повече от 1 застраховка. Наред с това така посочената застраховка не е включена при 3 изчисляването на ГПР, като в случай че бъде включена, действителният размер на ГПР би надвишил двойно посочения в договора. Сочи се, съгласно чл. 11, ал. 1 от 3ПК годишният процент на разходите изразява „общите разходи по кредита за потребителя“, което понятие е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в „общия разход по кредита за потребителя" се включват и 2 застрахователните премии, когато 1. сключването им е задължително условие за получаване на кредита или 2. в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователната премия представлява разход по кредита, като самият факт, че същата е уговорена като част от месечната вноска аргументира и нейният задължителен характер, тъй като без нея не би се усвоила посочената в договора общо дължима сума от потребителя. Излага се в Исковата молба, че в случая дори да се приеме, че застрахователната премия не е задължително условие за сключването на договора, то тя е такова за получаването на кредита. Наред с това изисканата застрахователна премия е именно резултат от прилагането на търговски клаузи и условия, заложени в договора за кредит, съгласно текста на така цитираната правна норма. Ищецът излага в Исковата молба, че в чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/ 48 е дадена дефиницията за „общи разходи по кредита за потребителя, която в последствие е транспонирана в §1, т. 1 от ДТ на ЗПК. В разписаната в директивата дефиниция се упоменава, че „, застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“. Твърди се, че така цитираната извадка води на тълкуването на използвания в §1, т. 1 от ДТ на ЗПК израз по отношение на включването на застрахователната премия в общите разходи по кредита, а именно „когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Тоест в случая става въпрос за ситуации, в които застрахователната премия е условие за получаването на кредита при уговорените в договора условия. Ищецът твърди, че в Приложение № 1 към договора са уговорени „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“, като застрахователната премия от 3 237.36 лв. е включена именно като условие по договора. Ищецът твърди, че поради незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, 4 които трябва да бъдат посочени в договора.

Като основание за недействителност на договора е посочено, че в договора не са посочени и взетите в предвид допускания при изчисляване на посочения в него размер на ГПР. В договора не е посочена и „общата сума, дължима от потребителя“ съгласно дадената дефиниция в §1, т. 2 от ДР на ЗПК, което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. 4. Поради неточният размер на ГПР, ищецът твърди, че това води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния, се касае за хипотеза на "заблуждаваща търговска практика" /р. от 15.03.2012 г. по дело С-453/10/. Твърди се, че процесния договор е посочено единствено ГПР като конкретен %, при липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 28.01 %. Ищцовата страна излага, че Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения процент по кредита. В договора е посочено, че лихвеният процент е 15.09 %, т. е. посочена е единствено абсолютна стойност. От договора не става ясно дали сумата за застрахователна премия се олихвява от кредитора, както и как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Липсват и условията за неговото прилагане. Така не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Твърди се, че в договора е посочен единствено размерът на „лихвен процент“, като не става e ясно дали това е годишен, месечен или дневен лихвен процент. Никъде в договора не отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението и с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. Накърняването на добрите нрави е налице, именно когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В настоящия случай, поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се достига до значителна 5 нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена облага на кредитора. В случая, уговорената стойност на застрахователната премия, възлизаща на 3237.36 лв., е съизмерим с размера на главницата по договора, като представлява около половината от нея. В тази връзка е налице е очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Твърди се също така, че клаузите от договора, предвиждащи заплащането на застраховка, нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от 3ЗП. Така посочените клаузи по договора противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния. Същите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. С така посочените разходи се заблуждава потребителя, че сключва договор при лихвен процент от 15.09 % и ГПР от 17.20%, като реално приложимото оскъпяване по кредита е двойно. Твърди се, че както при подписването на договора за кредит, така и след това потребителят не може да установи реално приложимите проценти на оскъпяването на кредита. Също така, в договора се изисква от потребителя заплащане на „застрахователна премия“, но никъде не се посочва какъв е видът на застраховката и за каква застрахователна услуга се дължи същата, не се сочи и кой е застрахователят и условията по застраховката.