Определение № 3090 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3090 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002101652 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 99/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 109/2023 г. Бургаският апелативен съд, след частична отмяна на решение № 260242/15.08.2022 г. по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд (изменено в частта за разноските), е:

- приел за установено по отношение на ответника „ПС ГРУП“ АД, че ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес - [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280.70 кв. м., са собственици на обща част по предназначение, ситуирана в партерния етаж на собствената им сграда - преградена част от проход, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23.63 кв. м., отразена в настоящото си фактическо състояние, конфигурация и граници в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд неразделна част от решението, и е осъдил на основание чл. 108 ЗС ответника да предаде на собствениците й владението на тази част;

- приел за установено по отношение на ответника „ПС ГРУП“ АД, че ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес - [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280.70 кв. м., са собственици на обща част по предназначение в собствената им сграда, представляваща свободна част от проход, ситуиран в партерния етаж на сградата, с площ от 1

79.12 кв. м., съобразно отразеното фактическо състояние, конфигурация и граници на свободната част от прохода в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд -неразделна част от решението;

- осъдил на основание чл. 109 ЗС „ПС ГРУП“ АД по иска на ТПК „Колективен труд“, И. Д.

Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., да премахне незаконно поставената в прохода в партерния етаж на собствената на ищците сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], преградна стена от леки материали, с място на преградата, отразено в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза, чрез което преграждане е присъединил преградената част от прохода към свой търговски обект, намиращ се в собствената му сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място];

- осъдил на основание чл. 109 ЗС „ПС ГРУП“ АД да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д.

Д. и С. С. Г. да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ от 79,12 кв. м., отразена в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза - неразделна част от решението;

- отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК като неверен н. а. № 184, т. І, рег. № 2864, дело № 165 от 15.08.2014 г. на нотариус С. Д., в частта, в която нотариусът е признал „ПС Груп“ АД за собственик на 50% ид. ч. от общите части на сградата (проход) и преддверие към основната сграда с идентификатор

[№] по КККР на [населено място] (проектен идентификатор);

- обявил е комбинираната скица на прохода към момента на огледа, изготвена от вещите лица Д. и М. като приложение по приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд, за неразделна част от съдебното решение;

- потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. за осъждане на „ПС ГРУП“ АД да заплати на ищците сумата от 41 594 лева, предявена като частичен иск от дължимата сума от 134 880 лева - обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, изразяващо се в ползване без основание на общата част по предназначение от етажната собственост - сграда с идентификатор [№], а именно свободната част от проход с площ от 79,12 кв. м., и реализирането на печалба от ползването на завзетата част от прохода, за периода от 01.10.2013 г. - 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 30.10.2018 г., до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на същите ищци за осъждане на ответника да заплати на ищците мораторна лихва върху претендираните обезщетения от всеки един от ищците за 2 периода 01.10.2013 г. - 01.10.2018 г.;

- след като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения евентуален иск, като е приел за установено, че в полза на „ПС ГРУП“ АД няма учредено право на преминаване, право на ползване или друго ограничено вещно право, не са учредявани лични сервитути за плодоползване, употребление и обитаване, по отношение проход с площ от 102,75 кв. м., от която площ 79,12 кв. м. са свободна площ за преминаване, а 23,63 кв. м. представляват самостоятелен обект с идентификатор [№], който проход се намира в сграда с идентификатор [№], въззивният съд не е постановил ново решение предвид уважаването на главните искове.

Въззивното решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта по уважените искове са подали ответникът по исковете и третото лице - помагач на ответника, които са изложили оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по касация - ищецът ТПК „Колективен труд“, е подал писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Ответниците по касация - ищците И. Д. Ш., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., също са подали писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

След постановяване на въззивното решение, на 23.08.2023 г. е починала ищцата А. П. С., при което с разпореждане № 90/13.02.2024 г. въззивният съд е конституирал на основание чл. 227 ГПК процесуалните й правоприемници М. К. С. и Л. М. Р.. Последната е подала писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване, от М. К. С. не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Ищците твърдят, че процесният проход е тяхна собственост, тъй като представлява, по смисъла на чл. 38 ЗС, обща част по предназначение на собствената им пететажна административна сграда, в която те притежават право на собственост върху самостоятелни обекти. През него се осъществява достъпът до входа на сградата им, а ответникът ползва за преминаване без правно основание незаградена (свободна) част от прохода с площ 79,12 кв. м. и владее без правно основание заградена от него част от прохода, която е заснета в КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел за установено, че ищците-физически лица са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти в пететажната административна сграда, находяща се на [улица] [населено място], на основание чл. 1 и чл. 3 ЗВСОНИ - за отчуждените по ЗОЕГПНС (отм.) от наследодателите им идеални части, и на основание влязло в сила съдебно решение по гр.

3 д. № 284/1994 г. на Бургаския окръжен съд по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - за отчуждените от наследодателите им през 1965 г. по ЗПИНМ (отм.) идеални части. Тъй като кооперацията е оспорвала правата им, те са ги установили по съдебен ред.

След приключването на споровете с влезли в сила съдебни решения, ищците, респ. праводателите на някои от тях (които са извършили разпоредителни сделки в полза на част от ищците), са установили владение върху реституирания имот, който в н. а. № 38, т. І, рег.

№ 498, дело № 34/2008 г. вече е описан като търговски обект с площ 180.18 кв. м. на партерен етаж; търговски обект на първи, надпартерен етаж-мецанин, с площ 180.18 кв. м. и сутерен с площ 180.18 кв. м. Между ищците няма спор, че описаните в нотариалния акт на ищците-физически лица самостоятелни обекти в пететажната административна сграда съставляват възстановената им собственост (съществуваща отчуждена сграда, която е пристроена и надстроена, и дворното място, върху което тя е построена, с площ 180.18 кв. м., представляващо част от бившия парцел VІІІ, също отчужден от наследодателите на ищците-физически лица).

По отношение правата на ищцовата кооперация въззивният съд е приел, че ТПК “Колективен труд“ е придобила правото на собственост, допустимо съобразно действащия в периода 1965-1990 г. правен режим на собствеността в държавата, чрез отреждане на имоти по уличнорегулационен план със заповед № 574/24.12.1965 г. на председателя на ИК на ГНС - Б. за градоустройствени цели - строителство на сграда за кино за нуждите на ОП “Кинефикация“ и строителство на сграда за нуждите на ТПК, провеждане на отчуждително производство по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), заплащане от кооперацията на дължимите от нея суми на посочените в протоколите на комисията по § 85 от ППЗПИНМ (отм.) физически лица и държавата, които са били съсобственици на отчуждените бивши парцели VІІ и VІІІ от кв. 45 и на построените в тях сгради. Пристрояването и надстрояването на съществуващата отчуждена сграда е било извършено от кооперацията на два етапа, първият от които - до третия етаж, след което е одобрен проект и издадено строително разрешение за надстройка на четвърти етаж от административната сграда (таванският етаж е преустроен и свързан с модния център, като над него е надстроен още един етаж). Тъй като кооперацията е станала собственик на земя и на сгради и е имало отреждане по уличнорегулационния план за изграждане на неин обект - сграда за шивашки услуги на населението, въззивният съд е приел, че не е било необходимо държавата да учредява на ТПК “Колективен труд“ право на строеж, пристрояване или надстрояване на собствената на ТПК сграда. Даденото с протокол № 3 на ИК на ГНС съгласие ТПК да построи или надстрои сградата представлява надлежно волеизявление на държавния орган, оправомощен съобразно чл. 13 и чл. 15 ЗС (ред. 1958 г., действала до 1974 г.) да разрешава отстъпването на право на строеж на кооперации върху държавна земя. Това волеизявление, имайки предвид отреждането по уличнорегулационния план (УРП) на общ терен (групиране на парцели) за мероприятия на държавата и кооперацията, обективира съгласието на държавата цялата бъдеща пристройка и надстройка на съществуващата сграда, предвидена по УРП, да се придобие в собственост от кооперацията. По делото няма доказателства, които да съдържат дори индиции за претенции от страна на държавата или на община - Б. към 4 надстроената и пристроена част на пететажната административна сграда или към терена, върху който тя е построена.