Определение № 21669 от 27.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21669 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110127820 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу „Георгиев и синове 06“ ЕООД за дължими суми за предоставени услуги за имот – животновъден обект, находящ се в с. Пещера, община Земен, обл. Перник.

Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд- Радомир, като е било образувано гр.д. № 370/2024г. по описа на същия съд. С определение № 251/16.04.2024г. решаващият състав е прекратил производството по делото като неподсъдно нему с мотива, че седалището и адреса на управление на дружеството ответник се намира в с. Чепинци, Столична община, поради което и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК е приел, че искът е подсъден на съда, в района който се намира седалището на ответника. Ето защо е изпратил делото за разглеждане на компетентния според него по правилата на местната подсъдност първоинстанционен съд – Софийски районен съд.

Настоящият съд намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.

В настоящия случай и ищецът, и ответникът са юридически лица, поради което спорът следва да се разреши по правилата на чл. 108 ГПК - пред съда, в чийто район се намира седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК не е оспорена с въведено възражение за местна неподсъдност на делото. За тази подсъдност съдът не следи служебно по арг. на противното от чл. 119, ал. 3 ГПК, където изрично са посочени случаите, в които съдът следи служебно за подсъдността на делото, както и по аргумент от чл. 119, ал. 1 и ал.

4 ГПК, където е посочено, че възражението за местна неподсъдност на делото се прави от ответника в указания там срок. По делото размяна на книжа не е извършена, поради което и няма релевирано възражение по чл. 119 ГПК, поради което за Районен съд – Радомир на този етап от производството не е съществувало основание да се произнесе по подсъдността на спора.

Според този съдебен състав, в конкретния случай за определяне подсъдността на спора 1 не може да намери приложение и текстът на чл. 113 ГПК.

Уредената в чл. 113 ГПК местна подсъдност е приложима при потребителски спорове, при които ищец е потребител – физическо лице, чиито потребителски права са нарушени. За прилагането й е необходимо ищецът да има качеството "потребител" по смисъла на &13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно &13, т. 1 от ДР на ЗЗП, даваща легално определение на понятието, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

В случая, ответникът - „Георгиев и синове 06“ ЕООД е юридическо лице, търговско дружество и няма качеството "потребител" по смисъла на &13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следва да се отчете и фактът, че чл. 113 ГПК изрично е посочил, че иска се предявява по настоящия или постоянния адрес на потребителя, т. е. безспорно визира потребител – физическо лице, само което има постоянен и настоящ адрес. Юридическите лица, в частност търговските дружества, имат седалище и адрес на управление, каквото не е предвидено в разпоредбата на чл. 113 ГПК. Дори и ищецът да има качеството на "потребител на ВиК услуги", то посоченото понятие "потребител на ВиК услуги" не е идентично с понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл съществува съдебна практика, но във връзка с „потребители“ по смисъла на § 1, т. 41б от Закона за енергетиката /определение по ч. гр. д. № 3350/2019 г. на ІV г. о. /, която е приложима и за случая.

С оглед изложеното, настоящият съд намира, че следва да повдигне спор за подсъдност, който съгласно чл. 122 ГПК следва да бъде решен от Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 27820 по описа за 2024 г. на СРС, ІI ГО, 2

55 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОСЪДНОСТ между Софийския районен съд и Районен съд Радомир относно местно компетентния първоинстанционен съд да разгледа подадената от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу „Георгиев и синове 06“ ЕООД искова молба с вх. № 1906/15.04.2024г.

ИЗПРАЩА делото за произнасяне на Софийския градски съд по разрешаване на спора за подсъдност.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3