Решение № 427 от 28.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200456 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 АПК, вр. чл.72, ал.4 ЗМВР и е образувано е по жалба от Н. Н. Д., ЕГН **********, срещу Заповед №363-19 от 10.01.2022 г., издадена от полицейски служител в сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна – мл. инспектор К. Б.И..

Въззивникът твърди, че оспорения индивидуален административен акт е материално и процесуално незаконосъобразен и претендира неговата отмяна поради пряко противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че връченият препис от процесната заповед е нечетлив, че е осъществено грубо отношение от осъществилия задържането полицейски служител, че са допуснати нарушения при съставяне на протокола за личен обиск, като и изтъква и други доводи, касаещи тестването за алкохол и наркотици след факта на задържането. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият, редовно призован, явява се лично и заявява, че оспорва жалбата. Чрез процесуален представител навежда твърдения, че за да е законосъобразно задържането е достатъчно да са били налице предпоставките по ЗМВР, а не да има събрани данни, а още по-малко категорични доказателства за извършено престъпление. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2022 г. около 14.30 ч., при управление на л. а. „Мазда 3“, рег.

№В1785ТХ, по бул. „Сливница“, в близост до алкохолна борса „Вин Тайм“ въззивникът Н.

Д. била спряна за проверка от полицейски служители, сред които въззиваемият К. И. и неговият колега Б. Б..

В хода на проверката сред вещите в автомобила били установени прозрачно найлоново пакетче, съдържащо кристалообразно вещество, суха зелена тревиста маса в пакетче и контролна везна, предадени от въззивника Н. Д. със съставен на мястото на 1 проверката протокол за доброволно предаване от 10.01.2022 г., при което полицейските служители поискали съдействие от екип на КАТ, пред който въззивникът Н. Д. отказала да й бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – Drug test 5000, фабр.№ARAM0004, за което й бил съставен АУАН №541021 от 10.01.2022 г. и й бил издаден талон за медицинско изследване №133708.

При тези фактически констатации, въззиваемият К. И. съставил спрямо въззивника Н. Д. процесната Заповед за задържане №363-19 от 10.01.2022 г., с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Н. Н. Д. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане при Трето РУ, ОД МВР Варна. Фактическо основание за издаване на заповедта не било отразено, като единствено бил посочена нормата на чл.354а НК.

Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от същата на задържания.

Същевременно на 10.01.2022 г. в Трето РУ, ОД МВР Варна било започнато разследване по ДП №49/2022г. по опис на МВР Варна, образувано и водено за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 НК, по което въззивника Н. Д. има единствено процесуалното качество на свидетел.

Задържаното лице е освободено на 11.01.2022 г. около 12:25 ч. като й бил връчен нечетлив екземпляр от заповедта за задържане.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – мл. инспектор Ф.И. – полицейски служител, командир на отделение в група „Опазване на обществения ред“ при Пето РУ към ОД МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6, ал.1, т.2 ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 ЗМВР.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Спазена е предвидената от закона писмена форма съобразно чл.74, ал.1 ЗМВР като е издадена писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл.74, ал.3 и ал.6 ЗМВР, доколкото е надлежно удостоверено попълването и подписване от задържаното лице на декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по чл.74, ал.2, т.6, б."б" – б."е" ЗМВР, заповедта е подписана от издалият я полицейски орган и от задържаното лице. Действително, процесната заповед съдържа само правното основание за нейното издаване по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, в привръзка с нормата на чл.354а НК като по този начин формално не отговаря на изискванията по чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР да съдържа фактически основания за задържането. Въпреки това, съгласно трайно установената съдебна практика, мотивите за изготвяне на административния акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната преписка.

Доколкото се касае до засягане на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.5, §2 ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и мотивите да са изложени в документ, различен от оспорваната заповед, то този документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице. Такива именно са приобщените по делото документи – протокол за проверка на лични вещи и превозни средства от 10.01.2022 2 г., според който у въззивника Н. Д. са установени контролна везна, бяло прахообразно вещество в пакетче и суха зелена тревиста маса в пакетче“, както и приложения в приобщеното ДП №49/2022 г. по опис на Трето РУ, ОД МВР Варна, протокол за доброволно предаване от въззивника Н. Д. на вещите електронна везна, 1 бр. специфично сгъната бяла хартийка, съдържаща бучка кристалообразно вещество, бяло на цвят и 1 бр. сгънато на топка фолио, съдържащо три топчета зелено-кафява тревиста маса, АУАН №541021 от 10.01.2022 г. и талон за медицинско изследване №133708, всеки от които е станал достояние на въззивника Н. Д. на мястото на извършената проверка, където и същата е била задържана и това обстоятелство е удостоверено с положен неин подпис или подпис на свидетел, удостоверяващ неин да й бъде връчен за всеки отделен документ.

При така изтъкнатите аргументи съдът намира, че въпреки липсата на изложени фактически основания за задържането в оспорената заповед, по делото е удостоверено наличие на достатъчно други, съдържащи отразени фактически данни за посоченото правно основание по задържането, документи, при което съответният процесуален пропуск може да се счита за отстранен.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр. чл.73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, както е в настоящия случай. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Приобщените доказателства установяват категорично, че при спирането на управлявания от въззивника Н. Д. автомобил, в същия са установени конкретни вещи и тя доброволно е предала такива, притежаващи характерни признаци за високорискови наркотични вещества. Констатирано е също, че тя е отказала да й бъде извършена проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества като за всички тези действия са съставени съответни удостоверителни документи, с чието съдържание тя е била запозната. Така наличните данни съдът определено счита за напълно достатъчни да убедят обективен наблюдател, че участващите в проверката полицейски служители са имали основания да подозират, че въззивника Н. Д. може да е извършител на престъпление по чл.354а, ал.3 НК – държане на наркотични вещества от вида на високорисковите без съответно разрешение.

Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. чл.73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа преустановително и превантивно действие и цели осуетяване на продължаването на противоправното поведение и препятства последващи прояви. Поради това съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е налице извършване на престъпление от общ характер.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

3

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт, включително за производството при предхождащото двуинстанционно производство, в размер по 100.00 лв за всяка инстанция или общо 300.00 лв, определени съобразно чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, към които ред препраща чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.144 АПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №363-19 от 10.01.2022 г., издадена от полицейски служител в сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна – мл. инспектор К. Б.И., на основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4