Решение № 655 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500112 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17961 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 69390/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от Топлофикация София” ЕАД срещу М. М. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. М. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35468/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: 208,19 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2029 г. – 30.04.2021 г. до имот, находящ се гр.

София, ж.к ****, аб. № 273909, ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането; 49,02 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. на обща стойност 468,85 лв.; и 9,52 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 208,19 лв. до пълния предявен размер от 326,67 лв. поради извършено в хода на процеса плащане, и изцяло иска за сумата 1,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. -17.05.2022 г. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.-30.04.2021 г. в размер от 9,52 лв. Ответницата е осъдена да заплати 1 на ищеца разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. А. Л., в частите, с които е признато за установено, че дължи на ищеца сумите 208,19 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.; 49,02 лв. – мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г.; и 9,52 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.

В жалбата се излага възражение, че ответницата не дължи исковите суми, тъй като е заплатила припадащата й се част от общото задължение за процесния имот към „Топлофикация София” ЕАД въз основа на сключеното на 01.12.2022 г. споразумение с ищцовото дружество, обхващащо всички задължения по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35468/2022 г. на СРС. Изтъква се, че доколкото исковата молба е заведена след сключването на това споразумение, с което страните са се съгласили задължението да бъде изплатено на 24 равни месечни вноски, всяка с определен падеж, същата се основава на несъществуващи факти и правоотношения към момента на завеждането й. По делото били събрани писмени доказателства за точно изпълнение на споразумението, като исковата претенция за установяване дължимост на суми с ненастъпил падеж следвало да се отхвърли като неоснователна.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач „Нелбо инженеринг” ЕООД не е взело становище по жалбата.

С молба пред въззивния съд от 27.02.2025 г. въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД е представил справка за заплатените суми по горепосоченото споразумение, като и заявил, че ответната страна е заплатила всички вноски по него и остават дължими направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу М. М. Г. искове за признаване за установено, че му дължи сумата 326,67 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот с адрес гр. София, ж.к ****, аб. № 273909, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 49,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г.; сумата 9,52 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.; сумата 1,95 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, считано от 30.06.2022 г. до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на описания топлоснабден имот, придобит по наследство, и на това основание е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в имота през процесния период от 01.05.2019 г.

2 до 30.04.2021 г. е била доставяна топлинна енергия, която не е била заплатена.

Твърди се, че дружеството депозирало на 30.06.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р.К.П., К.М.Г. и М. М. Г., в условията на разделна отговорност, за сумата 2813,13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 294,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г.; сумата 57,11 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.; и сумата 11,66 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, считано от 30.06.2022 г. до изплащане на вземанията, при квоти: 4/6 части за Р.П. и по 1/6 част за К.Г. и М. Г.. По образуваното ч.гр.д. 35468/2022 г. на СРС било уважено искането на заявителя и издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като на заявителя било указано, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника М.

М. Г.. Ищецът е посочил, че е постъпила сума в размер на 142,18 лв. за частта на М. М. Г., с която е погасена част от главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответницата М. Г. – адв. А. Л.. Излага се възражение, че между ищеца и ответницата не са възникнали договорни отношения по продажба на топлинна енергия, както и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Нелбо инженеринг” ЕООД, което е заявило становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35468/2022 г. на Софийски районен съд.

По образуваното по заявление на „Топлофикация София” ЕАД от 30.06.2022 г. ч.гр.д.

№ 35468/2022 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.07.2022 г. срещу длъжниците Р.К.П., К.М.Г. и М. М. Г. – за разделно заплащане при квоти 4/6 части за Р.П. и по 1/6 част за К.Г. и М. Г., на „Топлофикация София” ЕАД на сумите: 2813,13 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г.30.04.2021 г.; 294,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.; 57,11 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.; 11,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.-17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху 3 главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и 63,52 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото производство по чл. 422 от ГПК са предявените срещу длъжницата М. М. Г. искове за установяване на частта от вземанията на заявителя срещу нея по издадената заповед за изпълнение /1/6 част/, след приспадане на заплатената от нея сума от 142,18 лв., с която според твърденията на ищеца е погасена част от дължимата главница за топлинна енергия.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби. Ответникът, който твърди, че са заплатени изцяло или частично дължимите суми за доставената топлина енергия, следва да докаже твърдяното плащане. Тази доказателствена тежест е разпределена между страните с доклада на първоинстанционния съд.

По делото е безспорно установено, че ответницата М. М. Г. е един от съсобствениците на процесния апартамент № 2, находящ се в бл. ****, в ж.к. „Дружба 2” в гр. София, като правото си на собственост същата е придобила чрез наследяване от М.З.Г., починал през 1994 г., както и че този имот е топлоснабден.

В качеството му на съсобственик на топлоснабдения имот през процесния имот ответницата е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ.

Установено е, че на 01.12.2022 г. е сключено писмено споразумение между „Топлофикация София” ЕАД от една страна, и К.М.Г. и Р.К.П. от друга, с което същите са се съгласили, че сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35648/2022 г. на Софийски районен съд, в общ размер от 3412,33 лв., включваща главници за топлинна енергия, мораторни лихви и съдебни разноски, длъжниците ще заплащат разсрочено – при 24 бр. равни вноски, всяка в размер на 142,18 лв., платими до определени в погасителен план дати – от 01.12.2022 г. до 01.11.2024 г.

Посоченото споразумение е представено от длъжниците по ч.гр.д. 35648/2022 г. на СРС, което е приобщено към настоящото дело. Това споразумение не е оспорено от ищеца, а с депозираната от него пред въззивния съд молба същият е признал сключването му, като изрично е заявил, че всички погасителни вноски по него са заплатени.

Така подписаното между ищеца и клиентите на топлинна енергия споразумение за разсрочено плащане на задълженията за доставена топлинна енергия представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. С него страните по облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия в процесния имот за претендирания период са уредили отношенията си във връзка със заплащането на задълженията на клиентите на топлинна енергия, като са уговорили плащане на дължимите суми на 4 определени по размер и падежи погасителни вноски. Споразумението има за предмет всички вземания на „Топлофикация София” ЕАД, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 35468/2022 г. на СРС срещу тримата длъжници, а именно: за цената на доставена топлинна енергия в имота за процесния период, за цената услугата дялово разпределение, за мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, за лихви за забава от 30.06.2022 г. до сключването му, както и за присъдените на заявителя разноски. С това споразумение подписалите го длъжници К.Г. и Р.П. са поели задължение да погасят цялото задължение за имота, включващо и частта на съсобственицата М. Г. от общото задължение, което е предмет на издадената заповед за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че споразумението обхваща всички присъдени на заявителя с издадената заповед за изпълнение суми, в т.ч. вземанията му срещу ответницата М. Г., които вземания са предмет на предявените в настоящото производство срещу нея искове по чл.