Решение № 2987 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2987 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова. като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120505 по описа за 2024 година

Производството по делото е по иск по 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.

79 от ЗЗД вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД н а ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД с ЕИК: 131397565 и адрес: гр. София, ул. Силистра № 8, ет. 3 представлявано от Ю. С. чрез юрисконсулт П. срещу Н. М. М. с ЕГН:

********** и адрес: с. К., ул. *** № *, общ. Т., обл. Я. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1950.41 евро-главница; договорна лихва - 153.76 евро за периода от ***; договорни такси по кредита 68 евро за периода от *** ; законна лихва за периода от ***до изплащане на вземането. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ***, между страните е сключен договор за потребителски кредит, с който на ответника е предоставена в заем сума от 2000 лева, усвоим чрез платежна карта, предадена на лицето на *** На *** е постигнато съгласие за увеличаване на лимита на 4000 лв. Лихвения процент е 18,5 %. От ***същия е увеличен на 18,9 %. Заемната сума е усвоявана след *** на части. Непогасената главница възлиза на 3814,67 лв., а договорната лихва за периода ***-300.72 лв. Налице е забава на плащането на 4 последователни вноски, което е довело до обявяване кредита за 1 предсрочноизискуем от ***Съобщение за това е връчено на длъжника на *** Вземането е притендирано по реда на заповедното производство-ч.гр.д. № 14690/2024 г. на ПPC. Подадено е възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди се недействителност на договора поради противоречие с добрите нрави. Налице е нееквивалентност между предоставената услуга и договорената ценавъзнаградителна лихва.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- рамков договор за предоставяне на платежни услуги от ***; анекс от ***; ОУ; Ценова листа; приемопредавателни протоколш от *** и ***; уведомление от *** ; известие за доставяне от ***; заключение от*** е видно, че на ***между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на кредит с лимит от 2000 лв. за срок от 12 месеца при 18,5 % лихва и ГПР от 22,90 %. Сумата се усвоява чрез платежна карта, която е предоставено на кредитополучателя на *** г. На ***г. размера на кредита е увеличен на 4000 лв. и е предоставена нова карта на *** г.В периода ***предоставения кредитен лимит е усвояван и погасяван многократно, като размера на изтеглената сума общо за периода е 14274,96 лв., а на внесената 13153,71 лв., с които са погасени главница, лихва и такси. На***кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжника е уведомен на ***

От приложеното гр. д. 14690/2024 г. на ПРС е видно, че за притендираните суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на иска е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.

Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че 2 клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК.

В настоящия случай макар в договора да е вписан ГЛП -18,9 %, липсва посочване на условията, при които се прилага същия-на каква основа се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска съставлява тя. Поради това е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. на следващо място не става ясно как е определен размера на ГПР от 22,9 % и какви допълнителни разходи участват при формиране на процента над договорената лихва от 18,9%. Това сочи нарушения на ЗПК, които навеждат недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Съобразно с този извод и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, следва да се приеме, че ответника като кредитополучател дължи само усвоената сума от 14274,96 лв.

Тъй като се установя, че длъжника е извършил плащане на суми по договора в размер от 13153,71 лв., то дължима се явява само сумата от 1121,25 лв. или 573,29 евро след прихващане на извършените плащания за лихви и такси.

Доколкото в заповедното производство и настоящето такова вземането за главницата от 1950.41 евро се притендират на договорно основание, но се установи, че то е недействително, то иска за установяване дължимостта на същото на това основание следва да се отхвърли. това се явява основание за отхвърляне и на иска по отношение дължимостта на законна лихва върху тази сума.

Исковете за присъждане на суми за договорна лихва - 153.76 евро за периода от***; договорни такси по кредита - 68 евро за периода от ***. следва да се отхвърлят поради недължимостта им на основание чл. 23 от ЗПК.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

На ответника не следва да се присъждат поради липса на представени доказателства за сторени такива.

Тъй като същия е представляван от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА на адвокат Н. следва да се присъди служебно възнаграждение, което да се определи за настоящето производство в минимален размер от 100 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на спора. На същия следва да се присъди възнаграждение в размер от 50 евро за заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС 3

АД с ЕИК: 131397565 и адрес: гр. София, ул. Силистра № 8, ет. 3 представлявано от Ю. С. чрез юрисконсулт П. срещу Н. М. М. с ЕГН:

********** и адрес: с. К., ул. ***№ *, общ. Т., обл. Я. иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1950.41 евро(хиляда деветстотин и петдесет евро и 41 евро ценат)-главница; договорна лихва 153.76 евро (сто петдесет и три евро и 76 евро цента) за периода от*** ; договорни такси по кредита - 68 евро (шестдесет и осем евро) за периода от ***; законна лихва за периода от ***до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 14690/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД с ЕИК:

131397565 и адрес: гр. София, ул. Силистра № 8, ет. 3 представлявано от Ю.

С. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 100 (сто) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за настоящето производство и сумата от 50 (петдесет ) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за заповедното производство по ч. г. д. 14690/2024 г. на ПРС.

.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4