Решение № 496 от 16.06.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 496/16.6.2021г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар

Антоанета Метанова и с участието на прокурора

Албена Кузманова изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 439 по описа на съда за

2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал.

1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на „Авал – 2014“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“ № 16, с представляващ Н. П. М., подадена чрез адв. К., против Решение № 260023/24.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 266/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 13-0002320 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Авал-2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“ № 16, с представляващ Н. П. М.,, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, като е намален размерът на наложената санкция на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба вх. № 4571/18.05.2021 г. от адв. К., пълномощник на касатора, в която, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции, за което представя списък на разноските.

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Панагюрище да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението на Районен съд гр. Панагюрище е изменено Наказателно постановление №

13-0002320 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Авал-2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“ № 16, с представляващ Н. П. М.,, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, като е намален размерът на наложената санкция на 1500 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по т. 3 от Протокол № 2005372/05.03.2020 г. на ст. юрисконсулт Тодорина със срок за изпълнение до 09.03.2020 г., а именно: „Да се осигури свободен достъп до електроразпределителното табло, намиращо се в „Хале за заваряване“, на основание чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 1108 и 1120 от Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии.

Нарушението било извършено на 10.03.2020 г. в гр. Панагюрище, т.е. първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното предписание.

Нарушението било констатирано на 09.07.2020 г. при извършена последваща проверка в цех за алуминиева и ПВЦ-дограма, находящ се в гр. Панагюрище, Околовръстен път, стопанисван от „Авал-2014“ ЕООД.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни и неотносими са възраженията, изложени в касационната жалба, свързани с извършеното нарушение. Издаденото задължително предписание е административен акт, чиято законосъобразност касаторът е можел да оспори пред съда. Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен акт, която възможност касаторът не е използвал и задължителното предписание е влязло в сила.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като правилно е прието, че административният орган не се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Правилно съдът е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради което и е намалил наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум в размер на 1500 лева. Касационната инстанция намира, че по този начин целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Панагюрище ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция, а и такива реално не са направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,

Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение

№ 260023/24.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 266/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

(П)

ЧЛЕНОВЕ :

1.

(П)

2. (П)