Решение № 447 от 24.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20223100900687 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК 121830616 против Л. Д. Н., ЕГН: ********** от гр.Варна искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа на договор за кредит Експресо № 870085568500 от 17.05.2019 год. следните суми: сумата от 29 040.27 лева – главница, възнаградителна лихва – 2823.34 лева, начислена за периода 11.10.2019-30.05.2021 год., обезщетение за забава в общ размер на 244 лева, начислена за периода 29.10.2019-30.05.2021 год. и обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемосттта в размер на 233.94 лева, начислена за периода 31.05.2021 год.-29.06.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.06.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3063/30.06.2021 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9523/2021 год. на ВРС – 33-ти състав.

Твърди се, че на 17.05.2019 год. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ответника страните е сключен договор за кредит Експресо № 870085568500, по силата на който банката е предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 30 000 за срок до 29.05.2027 год., съгласно погасителен план. Сочи, че отпуснатият кредит е бил усвоен от кредитополучателя на 20.05.2019 год., като между страните било договорено заетите средства да се олихвяват с номинален лихвен процент в размер на 5.99 %, а съгласно т.9, ч.1 от договора върху просрочените погасителни вноски кредитополучателят заплаща лихва в размер на 6 пункта, след настъпване на предсрочната 1 изискуемост, който лихвен процент се начислява и върху просрочена главница. Излага, че считано от 29.10.2019 год. плащанията по кредита са спрели, поради което и поради забава над 90 дни /просрочени вноски за периода 29.10.2019 – 29.05.2021 год./ Банката е обявила кредита за предсроно изискуем, като е обективирала изявлението си в уведомление изх.№ 0090-20-00401/19.01.2021 год., връчено чрез ЧСИ Николай Георгиев. След уведомяване на предсрочната изискуемост, длъжникът не е заплатил дължимите суми, поради което и банката се е снабдила със заповед за изпълнение № 3063/30.06.2021 год., ездадена по ч.гр.д.

№ 9523/2021 год. на ВРС и изпълнителен ллист, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед горното, предявяват иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Л. Н., чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Възраженията са срещу размера на предявения иск в частта относно претендираната възнаградителна лихва като се твърди, че същата следва да се начислява само в рамките на уговорения срок по погасителен план до датата на обновената предсрочна изискуемост, което в конкретния случай е 15.02.2021 год. Релевира се и възражение за нищожност на клаузата на чл.8 от договора, поради неравноправността й, защото не е индивидуално уговорена между страните, както и поради това, че потребителят не е получил предварителна инфирмация за начина, метода, по който банката може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга. Налице е и заблуждаваща информация в договора, доколкото се сочи, че договорът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 5.99 % годишно, но в приложения погасителен план лихвата е различна.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

В о.с.з., ответникът, чрез особения си представител, моли за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото и заключението по ССЕ.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 616/24.04.2023 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно 2 изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Заявителят „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 16930/29.06.2021 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 9523/2021 год. по описа на ВРС. С разпореждане № 8759/30.06.2021 год. заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 3063/30.06.2021 год., с която е осъдил длъжника Л. Д. Н. да заплати на кредитора главница по договор за кредит от 20.05.2019 год. в размер на 29 040.27 лева – главница, възнаградителна лихва – 2823.34 лева, начислена за периода 11.10.2019-30.05.2021 год., обезщетение за забава в общ размер на 244 лева, начислена за периода 29.10.2019-30.05.2021 год. и обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемосттта в размер на 233.94 лева, начислена за периода 31.05.2021 год.-29.06.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.06.2021 год. до окончателното изплащане на задължението , ведно с разноските в заповедното производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

Видно от данните по делото, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в който смисъл е и констатацията на заповедния съд, като с разпореждане № 27154/01.08.2022 год. съдът е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. За горното, заявителят е уведомен на 16.08.2022 год., поради което и предявеният иск се приема за допустим и при наличие на правен интерес от предявяването му.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Л. Д. Н. е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 870085568500 на 20.05.2019 год.. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 30 000 лева за срок до 29.05.2027 год., с падеж на погасителната вноска 29-то число на месеца. В чл. 8 от Договора е уговорена възнаградителна лихва по кредита в размер на фиксиран лихвен процент от 5,99 % като са договорени и наказателни надбавки и е посочен ГПР. В чл. 10.2 от Общите условия е уговорено, че при забава над 90 дни на плащането на задължение по договора, банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.

Ищецът обосновава претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви / именно на настъпила предсрочна изискуемост поради неплащане на задълженията, считано от 29.10.2019 год. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на предвидения в чл. 10.2 от ОУ правопораждащ факт, проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от 3 страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Константна е и съдебната практика, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, но то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Банката е изпратила на кредитополучателя уведомление рег. № 0090-2000401/19.01.2021 год., с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез ЧСИ Николай Георгиев. Видно от представения по делото КП от 17.02.2021 год. на ЧСИ, предприети са действия по връчване на поканата – уведомление на постоянния адрес на кредитополучателя в гр.Варна, жк.Владислав Варненчик 226 вх.1 ет.4 ап.11, като адресът е посетен на 30.01.2021 год., при което посещение връчителят е събрал информация, че лицето се намира в чужбина. Залепено е уведомление, което е останало непотърсено от лицето. При гореизложеното, съдът приема връчването на уведомлението за редовно, при приложение на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, с което са изпълнени изискванията на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид посоченото по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последното извършено плащане по кредита е от 28.08.2019 год., поради което съдът приема, че към 30.05.2021 год., когато кредитът е бил прехвърлен като предсрочно изискуем, ответникът вече е бил в просрочие. Банката кредитор е обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитополучателя в рег. № 0090-20-00401/19.01.2021 год., връчено на по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез ЧСИ.

Съдът с доклада е обявил на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи, като е указал на ищеца да представи доказателства за индивидуално договаряне, като по 4 този начин е предоставил възможност на страните, при условията на състезателност, да вземат становище по уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор е приложим Закона за защита на потребителите, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.