Решение № 550 от 24.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Казанлък, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100028 по описа за 2025 година

Предявени при условията на евентуалност са искове за нищожност на договорна клауза с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.19, ал.4 и чл.21 от ЗПК.

Ищцата твърди, че на 02.04.2020 г. сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит №****, съгласно който бил приложим ЗПФУР. Договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000 лева, с посочен годишен процент на разходите 49.11%. В чл.5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от “М.Б.“ в полза на ответното дружеството.При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като усвоила сумата от 2000 лв. установила, че освен заемната сума от 2000лв. и били начислени такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на “Фератум България“ ЕООД, в размер на 1540.00 лв. Дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, а в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит.Договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че не е подписвала договор за 1 поръчителство, както и че такъв не й бил представян. Процесният договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в 49.11%, но не бил посочен начина на изчисляването му. ГПР бил посочен грешно като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход, а това е следвало да бъде направено. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал.1 ЗЗП. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочило, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява: посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер",, ...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се считал за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница". Целият договор за потребителски кредит следвало да бъде 2 приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга-гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водил до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №**** сключен между С. С. З., с ЕГН-********** и “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление: гр.*****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от “М.Б.“ в полза на ответника.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. По силата на договора, отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2000лв. Уговорено било кредитополучателят да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 12 месеца. По силата на чл.5 от договора ищецът бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от М.Б. (Малта). Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението и сключването на договор за гаранция не било задължително. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит.

Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисквал поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗЗП.

Ищецът не бил въведен в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочи, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Обезпечението било 3 резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право.“Фератум България“ ЕООД и “Мултитуюд Банк“ ЕАД оперирали като отделни икономически субекти. Те имали отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и ищецът имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор било подходящо за него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От представения договор за предоставяне на потребителски кредит №****/02.04.2020 г. /л.36 на делото/ е видно, че е сключен между “Фератум България“ ЕООД като кредитор и С. С. З.- кредитополучател, при следните условия: отпуснатия кредит е в 2000 лева, за срок от 12 месеца, с първа падежна дата-02.05.2020 г., като кредитополучателят следва да върне общо сума в размер на 2460 лв. представляваща сбор от сумите: 2000 лв. отпуснат заем и 460 лв. лихва, при лихвен процент по кредита 0 %. Съгласно т.4 от договора годишния процент на разходите по заема /ГПР/ е 49.11 %. Съгласно чт.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, с одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. В т.8 на процесия договор се съдържат изявление на ищеца, че дава изрично съгласие във взаимоотношенията й с ответника да използват идентификационния номер, посочен от нея в молбата за заем като знак на нейното авторство на изпратени от този номер до дружеството съобщения, че е съгласна изходящите от идентификационния й номер съобщения да имат сила на електронни изявления, удостоверени с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, да са еквивалентни на съответни саморъчни подписи от нея изявления и е съгласна идентификационния номер да има силата на саморъчен подпис.

Приети по делото са договор за гаранция /поръчителство/ от 03.04.2020 г., сключен между Фератум Банк като гарант и С. С. З. като клиент, за обезпечаване задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит №****/02.04.2020г. с отпусната сума 2000 лв. и краен срок за издължаване 02.04.2021 г., с такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/-1540 лв., платима на 12 месечни вноски, по посочена банкова сметка, с първо плащане-30.08.2020 г.; Преддоговорна информация (СЕФ) от 30.07.2020 г., в която се съдържа погасителен план по кредита.

4

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Процесният договор за предоставяне на потребителски кредит №****/02.04.2020 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/ и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.