Решение № 242 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора и Е. В. П. като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600598 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда по нохд № 5778/24 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият Е. И. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г НК подс. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2238,70 лв., платими по сметка на МВР, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на СГС. В протеста се релевира оплакване за явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Неправилно съдът е определил наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че не е отчел наличните отегчаващи такива, свързани с начина на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които е реализирано. Предлага изменяване на присъдата в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което бъде увеличен по размер.

В срока по чл. 320, ал. 4 НПК навежда съображения, че подс. А. е професионален водач на МПС, което в още по-голяма степен го задължава да 1 спазва правилата за движение по пътищата. Подчертава, че деянието е извършено в гъсто населен район, с много пешеходци.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана и от адв. М. К., като повереник на частните обвинители Р. Ц., Д. Ц., В. А.. Излага оплакване за незаконосъобразност на присъдата, произтичаща от явна несправедливост на наказанието, което не е съответно на настъпилия изключително тежък вредоносен резултат и е ниско. Моли за изменяване на присъдата и увеличаване на наложеното на подс. А. наказание. Моли за присъждане и на направените по делото разноски, като прилага копия на 3 бр. разписки от 15.10.2024 г. за сумата от пет хиляди лева, всяка една от тях, заплатен адвокатски хонорар от частните обвинители.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него. Предлага увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление с оглед високата обществена опасност на деянието предвид условията, при които е извършено, както и с оглед личността на дееца, който е професионален водач и критериите и изискванията, по отношение на него, са завишени. Счита, че наложеното наказание от 9 месеца лишаване от правоуправление е крайно недостатъчно за превъзпитанието на професионален водач и моли увеличаването му поне на 1 година.

Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Присъединява се към позицията на прокурора и споделя неговите мотиви, че предвид изключително тежкия обществено опасен резултат от престъплението наложените ниски наказания не биха постигнали регламентираните от законодателя цели на наказанието. Моли за изменяване на обжалваната присъда в частта относно наказанията и увеличаване размера до максималния такъв на всяко едно от тях. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.

Защитникът на подсъдимия моли за оставяне на протеста и жалбата без уважение и потвърждаване на присъдата на СГС. Позовава се на смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства като чистото му съдебно минало, съпричиняване, изразяващо се в пресичане на непредназначено за това място, ниската скорост на движение на автомобила на заден ход, попадане на пострадалата в мъртвата точка на страничното огледало на процесния инкасов автомобил, който не разполагал с огледало за задно виждане, критичното отношение на подсъдимия към престъпния резултат, повикал лекарски екип и опитал да окаже помощ на пострадалата.

Смекчаващо вината обстоятелство, според защитата, е и формата на вина – небрежност, което обуславя и по-леко наказание в сравнение с непредпазливите деяния, извършени при самонадеяност. Безмотивно оспорва присъждане на претендираните от повереника разноски.

Повереникът на частните обвинители, в реплика, изразява несъгласие с твърдението за критичност от страна на подсъдимото лице, което не е 2 изразило съжаление, не е поднесло извинения, не е изказало съболезнования, не е проявило емпатия към доверителите й. Необоснованите доводи за съпричиняване намира за несъстоятелни и за поредна липса на критичност.

Прокурорът, в правото си на реплика, поддържа казаното от повереника.

Подсъдимият моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Заявява, че първото нещо, което е казал, е да изрази съболезнования.

В последната си дума изразява желание за потвърждаване на присъдата.

САС, като обсъди доводите, обосновани във въззивния протест и във въззивната жалба, както и в допълните писмени съображения към тях, взе предвид устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл.

314 НПК, намира въззивния протест и въззивната жалба за основателни, поради което следва да бъдат уважени. Атакуваната присъда, на основание чл.

337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, следва да бъде изменена, като се увеличи наказанието от две години лишаване от свобода на две години и осем месеца лишаване от свобода, а наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от девет месеца - на четири години. В останалата част присъдата, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена.

Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, след като в разпоредително заседание подсъдимият Е. И. А. направил искане за предварително изслушване, а в хода на разглеждане на делото, на основание чл. 371, т. 2 НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявил съгласието си да не се събират доказателства за тях.

Законосъобразно, след положителна преценка, че са налице в кумулативна даденост визираните от процесуалния закон, в Глава двадесет и седма от НПК, императивни предписания, а именно: че пълното самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в тяхната цялост, отразява валидно формирана доброволна воля на подсъдимия и надлежно приобщените на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят в достатъчна степен самопризнанието му, СГС е допуснал той да бъде съден в алтернативно съдебно производство.

СГС е спазил предписанието на чл. 373, ал. 2 НПК и при разглеждане на делото по обсъждания специален процесуален ред не е провел разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица, не е събирал доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт.

Законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, е приел фактологията по обвинителния акт. Надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват следното от фактическа 3 страна:

Подсъдимият Е. И. А. е роден на ******** г. в гр. ***. Български гражданин. Със средно образование. Работи като *** в „ДСК-Т. С.“ ЕООД.

Женен. Неосъждан.

Подс. А. бил правоспособен водач на МПС, със свидетелство за правоуправление, валидно до 07.06.2026 г., № 285161955.

Като *** в „ДСК-Т. С.“ ЕООД му било възложено управлението на специализиран автомобил Фолксваген „Крафтер“, с peг. № ********.

На 29.11.2022 г., около 09:45 ч., в гр. София, ж.к. „Илинден“, по ул.

„Искрец“, към жилищен блок 129-130 /вход- изход на фирма „ДСК - Т. С.“ ЕООД/, управлявал посоченото по-горе МПС. Тъй като улицата била без изход, решил чрез маневра и движение на заден ход да позиционира автомобила пред входа на фирмата готов за потегляне напред.

На около 40 метра преди крайната дестинация подс. Е. А. осъществил обръщане на автомобила.

Платното за движение зад автомобила не било свободно, тъй като пешеходката Ц. А. Ц., на 83 години, се намирала непосредствено зад автомобила. Въпреки че имал директна видимост към нея през стъклата на автомобила подс. А. не отложил маневрата движение на заден ход и потеглил.

Със скорост от 3.6 км/ч изминал на заден ход 25-30 метра с посока на движение от блок 134 към блок 129-130, без да осигури лице, което да му сигнализира за опасност, каквато представлявала възрастната пешеходка.

На 5 метра преди вход/изход на инкасо център „ДСК- Т. С.“ ударил със задната зона на автомобила тялото на пострадалата Ц. А. Ц. от лявата й страна и тя паднала на терена.

След удара подсъдимият продължил движението си на заден ход с автомобила, преминавайки върху тялото на пешеходката и я прегазил.

Установил се на 4 метра след мястото на удара, след което привел автомобила в движение напред, за да освободи тялото на пострадалата.

Слязъл от автомобила и установил блъснатата и прегазена пешеходка.

При извършените тествания за употреба на алкохол и наркотични вещества от подс. А. пробите били отрицателни.

От съдебно-медицинската експертиза на труп била установена несъвместима със живота тежка съчетана травма - закрита гръдна травма счупване на гръдна кост, множество серийни счупвания на ребра двустранно, двустранен хемопневмоторакс, контузионни зони на белодробния паренхим двустранно; и гръбначномозъчна травма, изявена морфологично посредством многофрагментно счупване на тялото на осми гръден прешлен, с разкъсване и размачкване на гръбначномозъчното вещество в областта. Констатираните травматични увреждания по своята локализация, морфологични характеристики и тежест добре отговаряли да са получени в условията на 4 отразеното в предварителните сведения пътнотранспортно произшествие с елементи на прегазване.

От изготвената по делото комплексна видео-автотехническа експертиза било установено, че средната скорост на автомобила в района на произшествието, при придвижването му на заден ход, била от порядъка на 3,6 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия при скоростта му на движение от 3,6 км/ч била от порядъка на 1,5 метра.

Правилно, при изграждане на фактическите си изводи СГС се е позовал на надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които заедно със самопризнанието на подсъдимия А. по чл. 371, т. 2 НПК, са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обосновано в основата на констатациите си от фактическа страна СГС е поставил показанията на св. Н. Г., колега на подсъдимия, узнал от него за случилото се, пристигнал първи на местопроизшествието и извършил спешно повикване до МВР, дирекция „Национална система 112“, еднопосочните показания на наследниците на пострадалата – св. Р. Ц., св. В. А., св. Д. Ц., установяващи нейното добро здравословно състояние, самостоятелното й придвижване с бастун, поради претърпяно счупване на крак и ползване на слухов апарат на едното ухо. При извършена проверка за достоверност СГС е формирал законосъобразния извод, че така установените факти от гласните доказателствени източници не се изключват, а се подкрепят изцяло от данните, изводими от писмените доказателствени източници /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-658, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, скица на местопроизшествие, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, фиш Център за спешна помощ, гр. София, протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от камера, монтирана на „Инкасо център ДСК Т. С.“, бл.