Определение № 147 от 31.01.2024, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Хасково, 31.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102218 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10, против „Тайбрек уинър“ ЕООД, ЕИК 205676689, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. партер, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, предмет на изп.д. № 14332/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. № ***, с район на действие СГС, поради нищожност на договор за цесия, сключен между Н.

Я. и ответника, по силата който на последния е прехвърлено вземане, присъдено с Решение № 1767/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 5062/2022 г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 75 лева, представляваща държавна такса за заповедното поризводство.

Ищецът твърди, че с влязло в законна сила Решение № 1767/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 5062/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е бил осъден да заплати следните суми: 596.00 лева (платени при липса на основание) в полза на Н. К. Я., ЕГН ******; 75.00 лева (държавна такса за заповедното производство) в полза на Н. К. Я., ЕГН ******; 300.00 лева (адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. К. Я. в заповедното производство) в полза на адвокат Светломира Йорданова Димитрова, ЕГН **********; 300.00 лева (адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. К. Я. в първоинстанционното производство) в полза на К.

И. Б., ЕГН ********** и 300.00 лева (адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. К. Я. във въззивното производство) в полза на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********.

Посочва, че на 30.08.2023г. дружество получило 5 броя писма, с които 1 било уведомено за прехвърляне на тези вземания, по силата на сключени договори за цесия, в това число – Писмо вх. № 304/30.08.2023 г., с което Н. К.

Я. го уведомявала, че посредством сключен договор за цесия прехвърлила вземането в размер на 75 лева на ответника „Тайбрек уинър“ ЕООД.

С оглед доброволно погасяване на посочената сума, ищцовото дружество направило пощенски паричен превод в полза на ответника чрез „Еконт Експрес“ ООД, но на 01.09.2023г., когато пощенският оператор се свързал с получателя на паричния превод, същият отказал получаването му.

Ищецът изпратил и писмо изх. № 405/14.09.2023г. до ответното дружество, с което го поканило незабавно да окаже необходимото съдействие, като получателят заявил на куриера, че ще получи писмото в офис на куриера, но на 25.09.2023 г. пратката била върната на подателя като непотърсена.

Твърди се още в исковата молба, че на 26.09.2023г. на ищцовото дружество била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 14332/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., peг. № ***, район на действие - Софийски градски съд, с която на дружеството бил предоставен двуседмичен срок за заплащане на сумата в размер на 683.92 лева. Взискател по това изпълнително производство бил ответното дружество, като то било образувано за събиране по принудителен ред на вземането, което взискателят придобил от Н. К. Я. в размер на 75 лева, обективирано в изпълнителен лист от 03.05.2023г., издаден по в.гр. д. № 5062/2022г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г възз. състав във връзка с Решение № 1767/06.04.2023г.

На 04.10.2023 г. ищецът получил писмо изх. № 201358/04.10.2023г. от „Еконт Експрес“ ООД, с което бил уведомен, че паричният превод не бил доставен на „Тайбрек уинър“ ЕООД, тъй като получателят отказал получаването.

Поради изложеното ищецът поддържа, че посоченият в писмо вх. № 305/30.08.2023г. договор за цесия, сключен между Н. Я. и ответното дружество, по силата на който била прехвърлена сумата в размер на 75 лева, представляваща деловодни разноски във връзка с влязло в законна сила Решение № 1767/06.04.2023г. по в. гр. д. № 5062/2022г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г в. състав, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.2 и 3 от ЗЗД, тъй като заобикалял закона и противоречал на добрите нрави. Счита, че прехвърлянето на вземането в размер на 75 лева било с единствената цел длъжникът да не може да изпълни доброволно задължението си (доколкото не можел да открие дружеството, придобило вземането си) и да бъде инициирано изпълнително производство, в рамките на което друг адвокат да претендира още един адвокатски хонорар. Процесният договор за цесия бил недействителен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като нарушавал основни морални норми и принципа да не се вреди другиму, както и общоприетите морални норми за добросъвестност и справедливост при упражняването на законоустановени права. От това следвало, че соченият в покана за доброволно изпълнение взискател не придобил вземането в размер 2 на 75 лева от Н. Я., респективно – че ищцовото дружество не дължи на взискателя сумите, предмет на изп. д. № 14332/2023г. по описа на ЧСИ Г. К..

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумите, предмет на изп. д. № 14332/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., peг. № ***, район на действие - Софийски градски съд, поради нищожност на основание чл. 26, ал.

1, предл.2 и 3 от ЗЗД на сключения между Н. Я. и „Тайбрек уинър“ ЕООД, договор за цесия, по силата на който е прехвърлена сумата в размер на 75 лева. Ищецът претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, като счита предявения иск за недопустим, а в условията на евентуалност – и за неоснователен. На първо място поддържа недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес за ищеца, който се явявал трето лице по отношение на договора за цесия. Доколкото с акта на прехвърляне на вземането не се засягали негови права и признати от закона интереси, в случай на уважаване на иска и прогласяване на атакуваната сделка за недействителна, за ищеца нямало да настъпи положителна правна промяна. Поддържа се, че единствената преследвана от ищеца цел била избягване на принудителното изпълнение.

Ако законът, договорът или естеството на вземането допускали цесия, то твърдението на длъжника за нищожност на същата не било заради нарушаване на императивни норми като изключващи нейното действие, поради което за него липсвал признат от закона интерес да оспорва с иск ефекта на частното правоприемство. Всички уговорки между цедента и цесионера били въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и др. В условията на евентуалност, ответникът счита предявения срещу него иск за неоснователен и оспорва същия изцяло, като излага конкретни доводи в тази насока. С оглед на това и всички изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съда да остави исковата молба без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и представените от тях писмени доказателства, намира следното:

Доколкото съдът следи служебно в производството относно допустимостта на предявените искове и с оглед извършване на конкретна и обоснована преценка относно наличието на тези обстоятелства в настоящото производство, в това число - преценка относно основателността на наведените в отговора на исковата молба възражения срещу допустимостта на предявения иск, намира, че действително липсва правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. От данните по делото става ясно, че между страните не съществува спор относно размера на 3 присъдените по в.гр.д.№ 5062/2022г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г в. състав разноски в полза на Н. К. Я., представляващи държавна такса за заповедното производство. В случая, от страна на ищеца се оспорва придобиването по силата на сключен с първия кредитор договор за цесия вземане, за което е налице образувано и висящо изпълнително производство, което оспорване ищецът основава на доводи за нищожност на договора за цесия. С оглед на това, според настоящия състав, действително за ищеца липсва правен интерес от установяване недължимост на вземането, предмет на изпълнителното производство, по отношение на ответника.

Това е така, тъй като ищецът се явява трето лице на договора за прехвърляне на вземането /цесия/, за който в правната теория и в съдебната практика /напр. Решение №60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3590/2020г. ІV г.о./, еднозначно се приема, че се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника. Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето, на което той трябва да изпълни, поради което длъжникът не е страна по договора за цесия. Предвид това, същият не може да иска унищожаването на този договор, развалянето му или прекратяването му, тъй като тези права принадлежат единствено на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Що се касае до нищожността като съществен порок на сделките, на нея може да се позове всеки, включително и трето на договора за цесия лице, в т.ч. и длъжникът, но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността, а такъв е налице, когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такава хипотеза в случая липсва. Такъв интерес не би могъл да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежноста на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така ще следва да се преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на 4 предишния. Поради липсата на изрична нормативна уредба на тези въпроси, при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това, длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, поради което същият няма правен интерес от водене на иск за оспорване на вземането поради нижожност на договора за цесия, възоснова на който е било прехвърлено вземането. По въпроса за правния интерес следва да се осочи още, че според възприето от ВКС становище /напр. в Решение №114 от 10.10.2019г. на ВКС по гр.д.№ 2704/2018г. ІІ т.о. и Решение №127 от 30.07.2018г. на ВКС по гр.д.№ 1103/2017г., ІІ т.о. и др./, че тъй като едно от най - важните средства за правна защита на длъжника е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл. 103, ал.3 от ЗЗД, цесията не го лишава и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора, като по аргумент от по - силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. Именно поради наличие на вземане спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не дава право на длъжника да иска обезщетение /връщане/ от цесионера. Приема се още в посочената съдебна практика, че изключение от това следва да е налице само в случаите на неоснователно обогатяване /напр. при извършено плащане от страна на длъжника/ или при недобросъвестност на цесионера, макар законодателят да не го е предвидил изрично, каквито хипотези в настоящия разглеждан случай обаче не са налице, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения.

Разпечатката съдържа 22 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5cc6b5f-d027-42c3-b775-4f7c127c5a12