Решение № 6614 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6614 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100503719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 30.01.2024 г., подадена от ответницата в първоинстанционното производство С. С. Д., чрез адв. Н. И., срещу Решение № 18168/06.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 17539/2023 г., по описа на СРС, 66 с-в, в частта му, с която съдът е признал за установено по предявения от „Софийска вода“ АД срещу С. С. Д. по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. С. Д. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 216,46 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 22.09.2019г. до 15.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 51274/2022 г., по описа на СРС, 66 с-в.

В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че С. Д. е „потребител“ на ВиК услуги, респективно че е налице валидно възникнало облигационно отношение между нея и ищцовото дружество по доставка на ВиК услуги, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване, че именно ответницата притежава вещно право (право на собственост, право на ползване или право на строеж) върху процесния имот. В тази връзка се излага становище, че приетите по делото справка от Служба по вписванията - София и декларацията по чл. 14 от Закона 1 за местните данъци и такси не са годни доказателства, а представляват единствено индиции за принадлежността на правото на собственост върху процесния обект. Оспорва се да е налице и реална доставка на ВиК услуги до процесния обект в процесния период. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна в производството - „Софийска вода“ АД.

Решение № 18168/06.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 17539/2023 г., по описа на СРС, 66 с-в, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от „Софийска вода“ АД срещу С. С. Д. по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 216,46 лева до пълния претендиран размер от 580,78 лева, като погасен по давност, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР; изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги за периода на посочената стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания спорни в настоящото производство са въпросите за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, както и доставката на ВиК услуги до процесния обект през процесния период.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и при спазване на неговите изисквания. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. От гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на ВиК услуги, е обусловено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Пред първоинстанционния съд е представена справка № 591457 от 16.05.2022г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-София за периода от 01.01.1998г. до 16.05.2022г. по персоналната партида на ответницата С. С. Д..

В същата е отразено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег. № 50632/16.07.2021 г. С. Д. е прехвърлила на И.Т.Г.-Д. правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. ****.

Представено е и удостоверение от Столична община, дирекция „Общински приходи“, от която се установява, че ответницата е декларирала 3 процесния недвижим имот по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, като данъчно задължено лице за имота е ответницата, в качеството й на собственик.

От така приетата от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност и при липса на твърдения и доказателства за погасяване на правото на ползване върху имота настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото е доказано, че именно ответницата С. С. Д. е собственик на процесния водоснабден имот. В тази връзка неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба съображения, че правата на ответницата върху имота следвало да бъдат установени единствено чрез представяне на препис от нотариален акт или договор за покупко-продажба на имота. Това е така, защото предмет на настоящия спор е наличието на изискуемо вземане за цена на доставени в имота В и К услуги, а не вещните права на ответницата върху съответния водоснабден имот. Последните подлежат на доказване от ищеца само дотолкова, доколкото законът свързва качеството "потребител" на В и К услугите за съответния имот с притежаваните от ответника права върху него - право на собственост, ограничено вещно право на ползване или суперфиция, ако по делото не се установява наличието на неформално съглашение с други лица /съобразно принципното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. След като не е налице спор за вещни права върху недвижим имот, а ищецът се домогва да докаже материалноправна предпоставка за възникване на облигационно правоотношение между страните, той може да стори това с всички допустими доказателства и доказателствени средства, а не само чрез представяне на документа, от който произтичат тези права. Това включва и провеждане на доказване чрез система от косвени доказателства, които водят до недвусмисления извод, че ответницата е собственик на имота, каквито са приетите от СРС справка от Службата по вписванията - гр. София и удостоверение от Столична община - Дирекция "Общински приходи" за декларирани обстоятелства по реда на чл. 14 ЗМДТ. В случая тези две доказателства са напълно еднопосочни и взаимно допълващи се, като същевременно същите не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност. Напротив, видно от представените от ищеца фактури, партидата за процесния имот е открита на името на ответницата С. С. Д. в качеството й на собственик на имота. Ето защо съдът приема за установено въз основа на така посочената доказателствена съвкупност, че през процесния период от 01.01.2015 г. до 15.07.2021 г. ответницата е имала качеството собственик на водоснабдения имот.

Неоснователно се явява и направеното от въззивника оплакване за липса на доставка на ВиК услуги до процесния обект, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №4/14.09.2004г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна 4 собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Във връзка с установяване на предоставените ВиК услуги, техният обем и стойност, в рамките на първоинстанционното производство е изслушано заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От техническата част на експертизата се установява, че имотът е водонабден, като през процесния период ишцовото дружество е доставяло ВиК услуги до него. Общото количество на доставената вода по отчети според вещото лице е 391,79 м3, а стойността на услугите е определена в съответствие с доставяните количества питейна вода на база 1 живущ. В счетоводната част на експертизата е посочено, че начислените количества вода за процесния период са определяни и отчитани на база 1 брой живущ, 5 м3 месечно, като е начислявана само услуга по доставка на питейна вода и цените съответстват на нормативната уредба. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията за периода от 21.09.2019 г. до 15.07.2021 г., който е в размер на сумата от 216,46 лв.