Решение № 2783 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2783 гр. С., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100110104 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Предявен е иск от В. И. Г. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за присъждане на сумата 60000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 28.05.2022г., около 16.00ч, в гр. С., на кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ с ул.“Житница“, причинено виновно от Л. Н. Ю., при управление на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº *********, която при движение в посока от бул.“Възкресение“ към ул.“Любляна“, в нарушение нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал предприелата пресичане на бул. „Никола Мушанов“, на пешеходна пътека ищца, с което и причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди считано от 23,06,2022г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение пред застрахователя, до окончателното и изплащане.

За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, продължителен период на възстановяване в значителна част от който била поставена в зависимост от помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност да се храни и говори, и обслужва самостоятелно. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.

1

Твърди, че на 23,06,2022г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, каквото не и е изплатено и към момента.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº *********, управляван от Л. Н. Ю., валидно към датата на ПТП, факта на настъпване на ПТП и участниците в него както и, че на 23,06,2022г. ищцата е поискала извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº ********* няма вина за настъпването му. Настъпило е изцяло по вина на ищцата, която в нарушение на ЗДвП, на забранителен, червен за пешеходците сигнал на светофарната уредба , предприела пресичане, като навлязла на пътното платно на нерегламентирано за пресичане място, без пешеходна пътека, при ограничена видимост, без да съобрази разстоянието до приближаващите МПС и тяхната скорост на движение, с което е поставила сама себе си в опасност и е станала причина за настъпване на ПТП. Като пешеходка ищцата независимо от предоставеното и предимство е била длъжна да прояви нужното внимание и съобрази наличието на приближаващото превозно средство. Водачът на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº ********* е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП, т.к. ищцата е попаднала в опасната зона на спиране на автобуса и не е имал техническа и професионална възможност да го предотврати.

В евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, по съображения идентични с тези изложени за нейна вина.

Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените вреди, а в евентуалност същите по интензитет и проявление.

В евентуалност оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва поради неоснователност на главният иск, както и по отношение началната дата, от която се претендира.

Допълнителната искова молба и допълнителен отговор не са постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и чл. 373, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от 2 договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº ********* е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 23,06,2022г. ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, каквото не е изплатено.

От заключението по приетата тричленна САТЕ се установява следното:

ПТП е настъпило на на 28.05.2022г., в гр. С., в участък от бул. „Никола Мушанов", в района на кръстовище с ул. „Житница".

Автобус „Ман" непосредствено преди ПТП се е движел по направление по бул. „Н.

Мушанов" в гр. С. равномерно, със скорост към момента на удара ~ 19km/h, посока напред.

В зоната на кръстовището образувано от бул. „Н. Мушанов" и ул. „Житница", което е било регулирано с работеща в „нормален" режим светлинна светофарна уредба перпендикулярно и отдясно-наляво на движението на автобуса, се е движил със скорост = 6,6km/h, като пешеходец - ищцата, В зоната на кръстовището пешеходецът предприема пресичане на платното за движение пред приближаващия автобус и там настъпва удар с предна, лява част на автобуса с намиращия се на пътното платно и в обхвата на/в непосредствена близост до пешеходна пътека пешеходец, идващ от лявата му страна спрямо посоката на движението на „автобуса, и намиращ се под малък ъгъл (косо) на траекторията му на движение, като към момента на удара и водачът на превозното средство - участник в събитието е предприел действие за промяна на посоката на движение на управлявано от него превозно средство, и по отношение на намаляване на скоростта, чрез екстрено задействане на спирачната система на автобуса в мястото на настъпване на събитието. От удара пешеходеца е загубил равновесие и е паднал върху пътната настилка.

Скоростта на автобуса в момента на удара с пешеходеца е била 19 км/ч.

Скоростта на движение на автобуса преди настъпване на ПТП би била 24,53 км/ч ~ 25 км/ч ( при условие на движение на пешеходеца с „бърз" ход). Скоростта на движение на автобуса преди настъпване на пътнотранспортното произшествие би била била 27,56 км/ч ~ 28 км/ч ( при условие на движение на пешеходеца със „спокоен" ход).

При условие на движение на пешеходеца при активен „зелен" сигнал, то автобусът е следвало да изчака „разрешителен" за него, зелен сигнал. При условие на движение на автобуса при активен „зелен" сигнал, то пешеходецът е навлязъл в зоната на пътното платно на „забранителен" за него, червен сигнал.

3

В двете анализирани хипотези водачът на автобуса не би могъл да предотврати настъпването на събитието чрез предприемане на спиране, поради фактът, че пешеходецът е попадал в т. нар. „опасна зона" на превозното средство. При движение на превозното средство със скорост не по-висока от 20 км/ч ( в Хипотеза I) и 25 км/ч ( в Хипотеза II), водачът му би могъл да предотврати произшествието. Само в Хипотеза ІІ (движение на пешеходеца със „спокоен" ход) водачът би могъл да пропусне пешеходеца да премине пред превозното средство с което да се предотврати произшествието.

Платното за движение по местонастъпване на ПТП е имало по две ленти за движение във всяка от посоките. В мястото на произшествието има документирана „Пешеходна пътека". Мястото на настъпване на ПТП е регулирано със светлинна светофарна уредба, работеща в «нормален» към момента на извършване на огледа режим. Липсват данни за съвпадение на разрешителни сигнали за потоците, в които са се намирали участниците в анализираното събитие.

Съгласно заключението липсват еднозначни и категорични данни и доказателства дали пешеходката е възприела автобуса идващ от лявата и страна.

Пешеходката е имала единствена възможност да преодотврати произшествието, като изчака преминаването на автобуса, след което да предприеме пресичане на платното за движение.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила травматични увреждания: „Фрактура на долна челюст с два обособени фрагмента, с фрактурна линия между 41 и 42 зьби. Самоумъртвили се зъби вьв фрактурната линия 41 и 42“.

След щателна антисептична обработка на оперативното поле и под локална анестезия е осъществена закрита репозиция на фрактура на долна челюст и междучелюстна имобилизация с назъбна шина и ластици.

Възстановена е лицевата симетрия по срединната линия, възстановена оклузия.

Съгласно заключението ретинираните зъби - 18, 23, 28, 38, 43 и 48, нямат отношение към настъпилата травма. Те са вследствие на неправилната си позиция и ще останат така.

Към момента пострадалата е напьлно функционално възстановена след фрактурата.

Няма белези интра и екстраорално. Вижда се на ортопантомографията, направена на 28.02.2024г. косо просветляване по цялата ширина на долна челюст в областта на ментума вдясно, започваща от областта на 41 и 42 зъби - следа от старо счупване на долна челюст.

Трябва да се направи кореново лечение на зъби 41 и 42.

Съгласно заключението пострадалата е търпяла силни болки, невъзможност за говорене, хранене, отваряне на устата след травмата и впоследствие, заради шинирането в продължение на месец, месец и половина.

От показанията на свидетеля Т.С.Й. се установява, че при процесното ПТП пътувал на предна, лява седалка, до шофьора в автобуса. Не помнел колко реда седалки има в 4 автобуса. Произшествието станало в край на месец май, около 16,00ч, по пътя на ул. „Никола Мушанов“. Не помнел точно на коя спирка на автобуса. Автобусът трябвало да спре на червено, но той не можал да спре и не спрял, защото много силно карал и блъснал момичето. Момичето пресичало нормално, на зелен светофар. Не помнел от къде и накъде пресичала пешеходката спрямо посоката на движение на автобуса. След катастрофата автобуса спрял. Имал спомен, че момичето било под автобуса. След това някой звъннал на телефон 112 и дошла линейка. От паниката не видял какво станало с жената. Автобусът трябвало да е останал на мястото си след инцидента.

От показанията на свидетеля Л. Н. Ю. се установява, че при ПТП бил шофьор на автобуса. Работел като водач на автобус в градския транспорт. Помнел за инцидента през 2022г., който настъпил между 15,30-16,00ч., в гр.С., на кръстовището на ул. „Житница“ и ул.

„Н.Мушанов“. Движел се от ЖК „Красна поляна“ в посока ЖК „Овча купел“, крайна дясна лента за движение. Движението не било интензивно, движел се най много с 30-40км/ч. Това кръстовище било регулирано със светофарна уредба. Когато наближил кръстовището за пешеходците бил червен светофара, а за автомобилите зелен светофар. Тъкмо наближил светофара и едно момиче с наметнато яке на главата, което държала вместо чадър, за да не се мокри, с бърза крачка вървяло по тротоара. Както си вървяло изведнъж изкочило пред автобуса. Свидетелят набил спирачки, обаче я ударил с предната част на автобуса. Не знаел дали е погледнала светофара. Тя била с якето на главата и главата не се виждала. След удара тя паднала пред автобуса. Не я прегазил, спрял преди да мине през нея. Това се случило точно до стълба на светофара. Може би завил леко вляво, за да избегне пешеходката преди удара. Когато пешеходката изкочила зад стълба той веднага натиснал спирачките. Преди това започнало да вали дъжд и асфалта бил мокър, току що намокрен. Свидетелят спрял автобуса, слязъл, разговарял с пострадалата, тя била адекватна. На светофарната уредба имало пешеходна пътека, която се регулирала от светофара. Преди ПТП току що се били сменили с колегата му на спирката и той бил още в автобуса, на предната врата. Не помнел пътници да са падали в автобуса при спирането, нито кой е стоял на предните седалки и зад него.