Решение № 395 от 30.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Л., 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310100550 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Подадена е искова молба от Г. В. В., понастоящем в ОЗ - Л., XI група, срещу Г. Д. „О.“ към министъра на правосъдието – гр. С., на основание чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, за установяване на нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране по време на извършено конвоиране на ищеца като свидетел за открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. в Районен съд – Л. по ч.гр.дело № 222/2023 г., осъждане на ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът посочва, че като лишен от свобода, считано от 21.10.2010 г., към настоящия момент търпи наложеното му наказание в З. – Л., XI група, считано от 05.12.2015 г. Във връзка с искови производства на други лишени от свобода, ищецът твърди, че по разпореждане на съда, бил конвоиран от З. – Л. до съда и обратно в качеството на свидетел. Посочва, че във връзка с връчена му призовка от СРС по гр.дело № 48514/2022 г., 43 състав, и връчена му призовка от РС-Л. по ч.гр.д.№ 222/2023 г., VI състав, на 22.03.2023 г. бил конвоиран за открито съдебно заседание от 14.00 часа в качеството му на свидетел.

Излага обстоятелства, че за конвоирането му е пристигнал специален конвоен наряд от ГДЖСОБТ към МВР – гр. С., от няколко специализирани автомобила с тежко въоръжени, включително с дългоцевни автоматични оръжия и маски на главите, за да конвоират специализирания конвоен наряд на регионалното звено на ГДО – Л. от З. до Районен съд – Л. и обратно, като с мощен и непрекъснат вой на сирените и светлинни сигнали, без признаване на правилата за движение по пътищата и отцепване на движението по трасето, са извършили конвоя 1 му до съда, а в същото време при сравними и сходни обстоятелства в същия ден и по същото дело до същия съд бил конвоиран в качеството на свидетел лишеният от свобода И. А. Р. със същия правен статут като на ищеца от същата ХI група на З. - Л., само с конвой на регионалното звено на ГДО – Л., без някой да разбере, че го конвоират, без сирени и без отцепване на трасето и района на съда заради него.

Наведени са и твърдения, че по този начин ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно положение, като са му причинени душевни и физически болки и страдания, тормоз, репресия, нечовешко отношение като лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвор, системно и продължително във времето унижаване на човешкото му достойнство, мъчение и изтезание, предвид това, че е бил окован неподвижно с белезници към колан на кръста и пранги на краката.

Въз основа на изложеното, ищецът счита, че по отношение на него е налице неравностойно третиране по признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., в сравнение с други лишени от свобода, като И. А. Р., Х. А. Х. Н. К. Д. и др. със същото правно положение и статут. В резултат на това, ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер, изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание и потиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, отблъскващи го да води дела.

Позовава се на норми от ЕКЗПЧОС, Конституцията на РБ, ЗЗДискр., ЗИНЗС, предвиждащи абсолютна забрана за дискриминацията, злоупотреба с права, унижение на човешкото достойнство, тормоз и репресия, жестоко и нечовешко отношение, както и задължение на длъжностните лица да осигуряват равно третиране и отношение към всички.

С оглед гореизложените обстоятелства, ищецът предявява настоящите обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр., за установяване на нарушение, изразяващо се в дискриминационно отношение, осъждане на ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушението, първоначално претендирано в размер на 2000.00 лева, а след направено увеличение в размера на този иск, обезщетението се претендира в размер на 6000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането /22.03.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Д.

/ГД/ „О.“ към министъра на правосъдието /МП/, представлявана от Главния директор – главен комисар Г. Ж., в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове.

Посочва се, че въз основа на получени писма заявки в Областно звено „О.“ от З. – Л., на основание издадени заповеди от Началника на ОЗ „О.“-Л., на 22.03.2023 г. са конвоирани лицата Г. В. В. и И.

А. Р. за представяне в съдебно заседание по ЧГД № 222/23 г. на Районен съд-Л.. Лишеният от свобода Г. В., понастоящем изтърпяващ наказанието си в З.-Л., е осъден на „доживотен затвор без замяна“, при което се твърди, че конвоирането му до Съдебната палата – гр. Л. е осъществено с усилено строг конвой /УСК/, на основание чл. 17, ал. 7, 8, 10 и 11 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Г. Д. „О.“, издадена от министъра на правосъдието и обн. ДВ, бр. 80 от 07.10.2022 г. В отговора се изтъква, че лишеният от свобода И. А. Р., понастоящем изтърпяващ наказанието си в З. – Л., също е осъден на „доживотен затвор без замяна“, като конвоирането му до Съдебната палата – гр. Л. също е осъществено с усилен конвой на основание чл. 17, ал. 7, 8 и 9 от цитираната по-горе Инструкция. С 2 оглед на изложеното, ответникът счита, че не е проявено дискриминационно отношение спрямо Г.

В. по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., както и не са установени претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между евентуалното увреждане и вредите, поради което ответникът моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани с всички произтичащи от това законни последици.

В съдебно заседание ищецът Г. В. се явява лично. Поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като доразвива съображения за тяхната основателност в представени писмени бележки.

Ответникът ГД „О.“ към МП, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е ангажирал друго становище по делото.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че ищецът Г. В. В. е лишен от свобода по силата на наложено му наказание, считано от 21.10.2010 г., като е осъден на доживотен затвор без замяна. Към 2023 година и понастоящем същият търпи наложеното му наказание в З. – Л., XI група.

Не се спори, че лицето И. А. Р. също е осъден на „доживотен затвор без замяна“ и към 2023 г. и понастоящем изтърпява наказанието си в З. – Л..

От приложеното за послужване ч.гр.дело № 222/2023 г. по описа на РС-Л. е видно, че делото е образувано по възложена съдебна поръчка от СРС по гр.дело № 48514/2022 г. по неговия опис с насрочен разпит по делегация пред РС-Л. на свидетелите Г. В. В. и И. А. Р. на дата 22.03.2023 г. от 14.00 часа. За тази цел на свидетелите са изпратени призовки, заедно с придружителни писма до З. – Л., за довеждането им в съдебно заседание на 22.03.2023 г. от 14.00 часа в РС-Л. по ч.гр.дело № 222/2023 г. по описа на съда.

На основание чл. 391 ал. 3, т. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 20 ал. 1 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Г. Д. „О.“, е издадена Заповед № З-273/21.03.2023 г. на Началника на Областно звено /ОЗ/ „О.“-Л., с която е назначен конвоен наряд в състав от 5 /пет/ служители на ОЗ „О.“ – Л., който да осъществи конвоя на Г. В. В. за явяването му в съдебно заседание в Районен съд – Л. по ч.гр.дело № 222/2023 г. на 22.03.2023 г. от 14.00 часа, като е посочен маршрута на конвоя и че същият следва да се осъществи с два специални автомобила.

На същото основание е издадена и Заповед № З-272/21.03.2023 г. на Началника на ОЗ „О.“Л., с която е назначен конвоен наряд в състав от 6 /шест/ служители на ОЗ „О.“ – Л., който да осъществи конвоя на И. А. Р. за явяването му в съдебно заседание на същата дата и час в Районен съд – Л. по същото ч.гр.дело № 222/2023 г., като е посочен маршрута на конвоя и че същият следва да се осъществи с един специален автомобил.

Не се спори, че при осъществения конвой на ищеца, освен служители на ГДО са участвали и служители от ГДЖСОБТ към МВР, като са използвани специални автомобили с включен звуков и светлинен сигнал, с отбиване на движението по трасето и в района около съдебната палата в гр.

Л..

Видно е от отговора на ответника, че конвоирането на лишения от свобода ищец на 22.03.2023 г. до Съдебната палата – гр. Л. е осъществено с усилено строг конвой /УСК/, на основание чл. 17, ал. 7, 8, 10 и 11 от цитираната по-горе Инструкция за конвойната дейност, а 3 конвоирането на лишения от свобода И. А. Р. на същата дата до същото място е осъществено с усилен конвой на основание чл. 17, ал. 7, 8 и 9 от Инструкцията.

В писмо от ответника вх.№ 10301/01.11.2023 г., депозирано по делото във връзка с постановено от съда задължение по чл. 190 ал. 1 от ГПК за представяне на документи относно начина на конвоиране на ищеца Г. В. и И. А. Р., се съдържа информация, че конвоирането на В. от служители на ГД „О.“ с придадени сили от МВР е въз основа на получено постановление на Върховна касационна прокуратура /ВКП/ от 24.11.2017 г. с гриф на секретност „Поверително“, като съгласно дадените в него указания лишеният от свобода Г. В. В. се конвоира с УСК и при създадена организация за съвместни действия с органите на МВР и ГДИН. При конвоирането на В. са участвали по-голям брой служители, пилотиращ и осигуряващ автомобил при спазване на чл. 17 ал.

10 и чл. 24 ал. 2 от Инструкцията. Посочено е, че при конвоирането на 22.03.2023 г., на Г. В. и И. Р. са поставени специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, като са конвоирани самостоятелно, в индивидуална клетка в съответния конвоен автомобил.

По искане на ищеца, по делото е изискана и приложена Заповед № Л-5320/20.12.2018 г. на Главния директор на ГДИН, от съдържанието на която е видно, че са получени оперативни данни и достатъчно обезпокоителна информация, че лишеният от свобода Г. В. търси начини за осъществяване на бягство от З., с оглед на което тогава е наредено преместването му от З.-Л. в З.П..

Представени са от ГДИН и текущи доклади на лишения от свобода Г. В.. Видно от текущ доклад, изготвен от З. - П. на 30.06.2022 г., степента на риск от рецидив при В. е със средни стойности, като рискът от сериозни вреди за З. е висок с отчетени опасения във връзка с бягство/отклонение, както и във връзка с въпроси на контрола и с нарушения на задълженията.

Същите опасения са отчетени и в текущ доклад на З. – Л. от 10.07.2023 г.

Представеният от ищеца социален доклад, изготвен за него на 08.06.2017 г. от З. – Л. не се обсъжда, тъй като с оглед посочената дата на изготвянето му, същият предхожда постановлението на ВКП от 24.11.2017 г., в което са дадени указания относно конвоирането на ищеца при условията на УСК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. , за установяване на нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране по време на извършено конвоиране, осъждане на ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушението.