Решение № 540 от 09.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000476 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В. А. К. и И. В.

К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А.

К., двамата от гр. К. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 256/ 2020 г. по описа на П.О.С., решение № 260125 от 10. 05. 2022 г., с което са отхвърлени предявените от Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В. А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А. К., двамата от **** против Г.Ф. **** искове за осъждането му да заплати сумата от по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 30.03.2020 г. на всеки от двамата ищци като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра им З. В.А К.А, настъпила в резултат на ПТП станало на 16.12. 2019 г. на път *-*, км 201+000 при разклона за ****, виновно причинено от лицето З.Г.Ш. в качеството й на водач на лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС 1 към датата на настъпване на произшествието не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В.

А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А. К., двамата от **** са осъдени да заплатят на Г.Ф., **** сумата от 1605 лв. деловодни разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковите.

Г. ф. намира жалбата за неоснователна..

Третото лице помагач на страната на ответника Е. З. Ш., ЕГН ********** действащ чрез своя законен представител Е. Й. С., ЕГН **********, не е изразило становище по жалбата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 15.04.2020 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В.

А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А. К., двамата от гр. К. искова молба против Г.Ф., гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 16.12. 2019 г. на път *-* км ***+*** при разклона за **** около 12, 20 ч. станало ПТП между лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** ** и товарен автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ** **** **. Същото било виновно причинено от З.Г.Ш. в качеството й на водач на лекия автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** **. В резултат на това произшествие починала сестрата на ищците З.

В.А К.А , която пътувала в управлявания от Ш. автомобил.

За инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 1006р -13632 от 17.12.2019 г. Образувало се досъдебно производство № 1415/2019 г. на РУ към ОД на МВР П., респ. прокурорска преписка № 3805/2019 на Окръжна прокуратура П..

По - надолу в исковата молба се сочи, че към момента на катастрофата З. К.а била на 21 години. Произхождала от добро семейство и била, здрава, жизнена, работлива и отговорна жена. Сочи се, че всеки от двамата ищци имал много силна и емоционална връзка със сестра си. Между тях 2 съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност. Със смъртта й те загубили морална, физическа и финансова подкрепа, на която разчитали. Не можели да приемат и преодолеят трагедията, мъката им била огромна, говорили само за сестра си, били отчаяни. Безвъзвратната й загуба се отразила изключително тежко на емоционалното и здравословното им състояние, загубили смисъла на живота, не празнували празници, не се радвали от нищо, животът им бил напълно променен. Моралните им страдания, претърпяната скръб от загубата на сестра им били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот.

На тази база се твърди, че всеки от двамата ищци има активна материалноправна легитимация с оглед приетото в ТР №1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на тяхната сестра.

По тази причина се прави извод, че те се явяват увредени лица от поведението на виновния водач и имат право да търсят обезщетение за причинените им вреди.

Наред с това се споменава, че за управлявания от З.Ш. лек автомобил не имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и се прави извод, че те имат право да претендира дължимото им се обезщетение от ответния Г.Ф..

По този повод на 30. 12. 2019 г. била входирана претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по доброволен ред вх.№ **-*****/30.12. 2019 г. По повод на същата била образувана щета № ********/30.12. 2019 г. за Д. К. и щета № **-******/30.12. 2019 за И. К.. С писмо от 03.01.2020 г. ищците били уведомени за нуждата от допълнителни документи, които те не притежавали и не представили. Съответно в определения от законодателя тримесечен срок произнасяне по искането не било извършено.

На тази база е направен извод за наличие на интерес от търсене на дължимото им се обезщетение по съдебен ред и е отправено искане за осъждането на Ф. да им заплати по 100 000 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на изтичане на срока за произнасяне на ответника Г.Ф. по предявените 3 претенции- 30.03.2020 г.

В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, като не оспорва това, че за управлявания от Ш. автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че двамата ищци са предявили претенциите си за доброволно присъждане на обезщетения така, както е посочено в ИМ.

С отговора е посочено, че описаните в исковата молба причини свързани със смъртта на ищцата са много общи и не изясняват механизма за настъпване на произшествието и получаване на смъртоносните травми. Наред с това е посочено, че представения с исковата молба Констативен протокол въпреки характера му на официален документ няма нужната доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства по причина, че материализира не преките впечатления на съставилото го лице от момента на инцидента, а факти и обстоятелства предадени му от участници в него. На тази база е посочено, че единствените годни писмени документи, които удостоверяват факти свързани с катастрофата са протокола за оглед на местопроизшествие, ведно със схемата на ПТП-то, фотоалбума, химическата експертиза на Ш. и медицинската експертиза на труп.

В отговора е посочено, че липсват доказателства удостоверяващи това между починалата сестра и двамата ищци, да се е породила особена близост.

Оспорва се и това същите да са понесли морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсените обезщетения. В тази връзка е изразено становище относно, че твърденията на двамата ищци за загуба на морална, физическа и финансова подкрепа и за това, че не са радват на нищо и т.н. са нелепи и неотговарящи на истината.

Наред с изложеното е изразено становище, че ако все пак се достигне до извод, че ищците имат право на обезщетение то претендираното такова е завишено и несъобразено с принципа на справедливост, икономическата обстановка в страната и § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ.

Изразено е също така становище за наличието на съпричиняване от страна починалата, която пътувала без предпазен колан.

Двамата ищци са подали ДИМ, в която излагат доводи за неоснователност на направените в отговора защитни възражения. Конкретно е 4 оспорено твърдението за наличието на съпричиняване, като е споменато, че ответникът не е представил доказателства за същото.

По отношение на определения с § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ размер на обезщетение е възразено, че разпоредбата противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага.

В отговора на ДИМ ответникът е преповторил защитните си възражения и становището за неоснователност на ищцовите претенции, като при това е изразил становище за нередовност на същите с оглед липсата на ясно описан механизъм на ПТП-то.

Съдът в хода на делото по искане на ответника е привлякъл като трето лице помагач наследникът на З.Ш. - Е. З. Ш., ЕГН ********** действащ чрез своя законен представител Е. Й. С., ЕГН **********.

От негова страна чрез пълномощник е изразено становище за неоснователност на исковете и са ангажирани доказателства в тази насока.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В него след преценка на събрания доказателствен материал е направено заключение, че ищците не са от кръга лица посочени в ППВС № 4/ 1961 г., ППВС № 5 /1969 г. и ТР № 1/2018 г на ОСНГТК на ВКС и нямат право на обезщетение за неимуществени вреди и исковите им претенции са били отхвърлени.

Недоволни от това решение ищците са подали жалбата станала причина за почване на настоящето производство.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Те основно са свързани с изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на двамата ищци не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Изложени са подробни съображения за изградената връзка между двамата братя и починалата сестра.

Изложени са и съображения за размера на дължимото обезщетение при формиране на извод за наличие на такава близка връзка и липсата на основания за ограничаване на същото.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно 5 правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

За липса на право на иск в патримониума на ишците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, буква А от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Според чл. 558, ал.3 от КЗ за изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, 6 получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците или пред Г.Ф..