Решение № 8622 от 13.10.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8622

Бургас, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАЛЕРИ СЪБЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора СОНЯ ПЕТРОВА РАЙКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ СЪБЕВ административно дело № 20257040700809 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС вр. 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадена искова молба от Д. М. С. срещу ГДИН [населено място] за присъждане на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на лишен от свобода поради твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС в периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът излага съображения, че вредите в претендирания от него размер са формирани от кумулативно въздействие на условията (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), при които е търпял наказание „Лишаване от свобода“. Сочи, че в процесния период търпял наказанието в ЗО Дебелт към Затвора [населено място]. Твърди, че в помещението, където бил настанен, имало два видя хлебарки и дървеници, като от администрацията на ответника не били предприети действия за разрешаване на проблема. Излага, че е алергичен към ухапвания от дървеници. Навежда, че бил лекуван за кратко с „урбазон“, а при едно от ухапванията ръката му отекла, парела и била болезнена. Сочи, че наличието на дървеници довело до недоспиване от негова страна. Твърди, че храната не била достатъчна, а често мазна и с недобро качество, а той страдал от гастрит и трябвало да следва диетичен режим на хранене. Навежда, че бил настанен в спално помещение с още трима души, а цялото помещение било от 16 кв. м. Излага, че в помещението било горещо и задушно и нямало вентилация. Обръща внимание, че това също затруднявало съня му, появили се депресивни състояния, раздразнителност, загуба на смисъл от живота. Сочи, че почистващи препарати, сапун и почистващи материали следвало да закупува със собствени средства от лавката в общежитието. Излага, че на мястото, където бил извеждан навън, нямало чешма и достъп до тоалетни, а затворниците нямало къде да се скрият от слънцето. Навежда, че коридорът в общежитието бил разделен на две части, а телефон имало само в едната част, поради което той не можел да стига до телефона и трябвало да разчита на доброто желание на старшината. Акцентира върху факта, че администрацията на ЗО „Дебелт“ не му съдействала за подаване на жалби и молби, което предизвиквало у него гняв и негодувание, че не може да защити правата си. Сочи, че цените в лавката били високи, а той нямал достатъчно средства и разчитал на помощта на родителите си. Излага, че всички тези обстоятелства попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, вследствие на което към момента той е в лошо психично и физическо здраве. Сочи, че се чувства непълноценен, неуверен в себе си. Намира за доказани в хода на производството обстоятелствата, на които основава претенцията си. Акцентира върху доказаната недостатъчна площ в помещението, а именно: 13,74 кв. м. Намира за недостатъчно пръскането с препарати веднъж месечно против насекоми. Излага се, че от представените по делото протоколи не се установява да са спазвани изискванията на чл. 151 от ЗИНЗС за предоставяне на ищеца на хигиенни материали. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

От ответника – ГДИН [населено място], е подаден писмен отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Развиват се съображения за недоказаност на елементите от фактическия състав на предявения иск. Обръща се внимание, че е осигурено достатъчно пространство в обитаваната от ищеца килия. Сочи се, че не е било налице задължение за осигуряване на чешма и тоалетна при извеждане затворниците на „каре“. Обръща се внимание, че храненето на лишените от свобода е организирано при спазване на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Твърди се, че дейността по продажба в „лавката“ в затвора се извършва от държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, поради което цените в търговския обект не са отговорност на ответника. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 144 АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

През исковия период - 20.05.2024г. – 28.04.2025г., ищецът С. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. Видно от справка от началника на затвора Бургас (на л. 50 от делото) наказанието се изтърпявало в трета затворническа група на ЗО „Дебелт“, където С. бил приведен на 16.05.2024г. Бил настанен в спално помещение № А302, където се помещавал до освобождаването си на 02.06.2025г., като помещението е с площ от 13,74 кв. м., обзаведено с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от свобода, маса и столове, с обособен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня. На лишените от свобода се осигурявал постоянен достъп до течаща вода, а до топла – два пъти дневно по утвърден график. От справката се установява, че за хигиена на помещенията от администрацията се осигурявали ежемесечно сапун и почистващи препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи, а допълнително лишените от свобода можели да си закупуват от затворническия магазин. Установява се, че помещението, в което пребивавал С., е с прозорци с размери: широчина 1,60 м. на височина 1,40 м., с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина, като било осигурено и нужното отопление. Лишените от свобода провеждали престой на открито два пъти на ден – за по 45 минути, като местата за престой разполагали с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. Установява се, че лишените от свобода не са били ограничени във възможността да вземат със себе си бутилка вода при престоя на открито. В справката е посочено, че в процесния период ищецът С. не е подавал жалби до външни институции, касаещи наличие или ухапвания от инсекти.

От медицинска справка (в относимите й части, касаещи основанието на предявения иск), находяща се на л. 76 от делото, се установява, че на датите 31.05.2024г., 05.06.2024г. и 03.07.2024г., на С. е била поставяна диагноза „алергичен дерматит“ и е бил лекуван със съответните препарати.

От изготвени разписки за изписване на материали (на л. 124 – л. 134) се установява, в процесния период на затворниците от Трета затворническа група са предоставяни ежемесечно белина, чували за боклук, кърпи, малки гъби, стирка, четка (метла), работни ръкавици, ръкавици – найлонови. За получаване на материалите през всеки от месеците е полаган подпис и срещу името на Д. М. С..

От протоколи за ДДД обработка (на л. 135 – л. 142 от делото) се установява, че обработка срещу хлебарки и дървеници в затворническо общежитие „Дебелт“ била извършвана на 09.05.2024г., 05.06.2024г., 30.10.2024г., 26.11.2024г., 11.12.2024г., 20.01.2025г., 18.02.2025г., 29.04.2025г.

По отношение показанията на разпитания свидетел – И. М. С., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат преценявани внимателно, при спазване на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК. Това е така, тъй като от разпита му се изясняват определени обстоятелства: на първо място от разпита му (протокол от съдебно заседание от 02.10.2025г., последен абзац на л. 144 от делото) може да се породи съмнение колко добре е познавал ищеца (с оглед факта, че не помни с точност името му и първоначално го нарича „Р.“). Освен това при разпита си този свидетел не е последователен относно твърденията си за това колко време е прекарал заедно с ищеца С. в една килия, като първоначално посочва целия период на престоя на ищеца от над една година, а впоследствие твърди, че става въпрос за 6-7 месеца. Самият свидетел С. твърди, че непосредствено след написване на исковата молба заявил на ищеца, че ще „му стане свидетел“, а освен това излага твърдения за случаи, в които той лично е писал жалба от името на Д. С.. Всички тези обстоятелства сочат на възможна заинтересованост на този свидетел, тъй като от една страна ясно личи, че той не е познавал много добре ищеца С. и не помни ясно колко време е прекарал с него в една килия, а от друга страна му е писал жалби. В комбинация с директното заявление, което С. е отправил (още към момента на изготвяне на исковата молба), че „ще стане свидетел“ на С., може да се направи обоснован извод за неговата заинтересуваност да поддържа изложените в жалбата твърдения. Свидетелят е източник на доказателства за процеса – лице, което е възприело факти от обективната действителност, които следва обективно да пресъздаде (според възможностите на паметта си) пред съдебния състав. Т.е. едно лице не би могло да „стане“ свидетел по свое усмотрение – единствено от желание да помогне на някого – то става свидетел на база обстоятелствата, които е възприело. При това положение предварителното изявяване на категорично желание за приемане качеството „свидетел“ във връзка с написана от друго лице искова молба, показва в достатъчна степен по смисъла на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК заинтересованост, която следва да бъде взета предвид от съда. Именно тези обстоятелства мотивират съдебния състав да не кредитира показанията на свидетеля С. в големи техни чести (относно твърдяната „язва“, претърпяна от С. тези показания изобщо не следва да се коментират, тъй като посоченото заболяване не е част от предмета на предявения иск, а ищецът изрично е заявил, че влошеното му здравословно състояние е предмет на друг иск - в молба на гърба л. 28 от делото). Не следва да се кредитират показанията на свидетеля (още повече, че противоречат на писмени документи, подписани от него и от ищеца), че за почистване от администрацията на затвора давали само по един сапун, а другите препарати затворниците си купували сами. Също противоречат на писмените доказателства (протоколите за ДДД обработка) показанията на този свидетел, че при обезпаразитяването не се ползвали препарати. По същия начин показанията на този свидетел относно жалбите на С. (едната от които писал той), също не могат да се кредитират, а освен това в тях не се съдържат твърдения за възприети от него обстоятелства, касаещи спиране придвижването на подадените от С. жалби, а единствено се изразява „съмнение“ от страна на свидетеля, че от ръководството „късат жалбите“. Показанията му следва да се кредитират в частта относно часовете, в които затворниците излизат на „каре“ и липсата на тоалетна и чешма, като в тази част се потвърждават и от постъпилата справка от началника на Затвора Бургас. От показанията относно излизането навън се установява, че е поставен и сенник за дъжд, който според свидетеля не предпазва.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 от ЗИНЗС. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: 1.) реализиране на описаните от него обстоятелства, които представляват нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с нарушенията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – т.е. са вследствие от кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към формирането на вредите и 4.) размера на вредите.

Ищецът е описал в исковата си молба обстоятелствата (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), на които основава претенцията си, поради което същите представляват предмет на иска и следва да бъдат разгледани в настоящото производство. Посочените основания на иска могат да се обобщят до следните: 1. недостатъчна и с недобро качество храна, несъобразена с необходимия диетичен режим на хранене на ищеца; 2. необходимост от закупуване на почистващи препарати, сапун и почистващи материали със собствени средства; 3. липса на течаща вода и достъп до тоалетни, както и липса на място за скриване от слънцето – при излизането отвън на затворниците; 4. ограничен достъп до телефон; 5. липса на съдействие за подаване на жалби и молби от администрацията; 6. високи цени в магазина към затворническото общежитие; 7. наличието в спалното помещение на два видя хлебарки и дървеници и липса на предприети действия за справяне с тях, както и ухапвания, водещи до алергични реакции; 8. недостатъчна площ в килията, горещо и задушно помещение, без достатъчно вентилация.