Решение № 4311 от 19.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330105130 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на предявен от Т. М. Я., ЕГН **********, гр. П., ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** против И. Р. И., ЕГН **********, гр. П., бул. „*******“ № ***, вх. *, ет.*, ап. ** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и ангажиране на чужда помощ, вследствие на причинени на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до затруднение на движението на горен десен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и тялото, вследствие на инцидент, настъпил на ****** г. в гр. П., когато при управление на МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********* ответникът е нарушил правила за движение и е причинил на ищеца горните увреждания, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на причиняване на травмите и получените болки и страдания – ******** г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

С определение от 07.05.2021 г. ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 е конституирано като трето лицепомагач на страна на ответника.

Ищецът твърди, че през **** г. е била студент в *********** и на ******* г. от сутринта била на лекции в централната сграда на университета, находяща се в близост до бул.

„*************“. Около **** часа лекциите свършили и тя се прибирала пеш, като се 1 движила по северния тротоар на бул. „*******“ в посока от ******** към ********. Като пристигнала на кръстовището на бул. „******** “ с бул. „********“, тя предприела пресичана на улицата от север на юг в непосредствена близост на пешеходната пътека.

Движила се с нормален ход, но след като изминала 1-2 крачки по платното била блъсната от лек автомобил и паднала на земята. В резултат от сблъсъка са й причинени счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до затруднение на десен горен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и по тялото. Впоследствие ищцата разбрала, че автомобилът, който я блъснал бил управляван от ответника. Поради причиненото ПТП със съставомерни последици – средна телесна повреда е било образувано ДП № ******* г. по описа на 04 РУП – П., като на ответника било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради причиненото на ищцата счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до затруднение на десен горен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден кош, на корема и множество охлузвания. Ищцата посочва, че в резултат на така причинените й телесни увреждания е търпяла продължително време болки и страдания до излекуване на травмите, както и неудобствата от обездвижване на десен горен крайник, в резултат, на което сама трудно се обслужвала и се нуждаела от помощ в определени моменти, за да може нормално да изпълнява житейските си ежедневни нужди.

След приключване на досъдебното производство било образувано на основание чл. 378, ал.4, т. 1 НПК във вр. с чл. 78 НК АНД № ****** г. по описа на ПРС, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК и наказан по административен ред с глоба в размер на 1000 лв. с влязло в сила на ******* г. решение.

С оглед изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Посочва, че вследствие на описаното ПТП на ищцата е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник. Не се оспорва, че с влязло в сила решение е признат за виновен за извършване на престъпление по 343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като решението е частично изменено от въззивния съд. Твърди се, че както в изготвените в досъдебното производство експертизи, така и в приетата от въззивния съд САТЕ се приема, ч е налице поведение на ищцата, което е допринесло за вредоносния резултат. Цитират се и мотивите на първоинстанционния и въззивния съд, касаещи нейното поведение. Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в навлизане на ищцата/пешеходец на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № ********. Оспорват се твърденията, че на ищцата са причинени контузия на гръдния кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и тялото, като се сочи, че липсва медицинска документация, която да ги установява.

2

Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, като се сочи, че претендираният размер не съответства на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливост.

Моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.

С определение ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „*********“ № ** е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника.

В срок е постъпило становище от третото лице, което прави възражение за изтекла погасителна давност, както по главния иск, така и по иска за мораторна лихва. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил към датата на ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, като сочи, че ищцата значително е допринесла за уврежданията. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

Цитира законови разпоредби в подкрепа на твърденията си. Оспорва твърденията, че в резултат на ПТП-то ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди по вид и степен. Оспорва същите да са в резултат на реализираното ПТП, както и да са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и болките и страданията, като сочи, че същите се дължат на предходни заболявания. Оспорва оздравителният процес да е продължителен, както и твърденията на ищцата за душевни страдания и изживян стрес. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетение, като твърди, че същото не отговаря на критерия за справедливост. Оспорва претенцията за лихва, като сочи, че застрахователят не дължи лихва за забава, тъй като ищцата не го е сезирала. С оглед на изложеното моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ищеца и ответника разноски за адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Влязлото в сила решение по АНД ***** г. по описа на ПРС се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, че деянието е извършено, че то е противоправно, че деецът е виновен, както и относно размера на причинените вреди, представляващи средна телесна повреда, доколкото същите са елемент от фактическия състав на престъплението, като видно от същото са установени следните телесни повреди, а именно: разместване на фрагментите на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

Липсва установяване със СПН на сочените от ищцата допълнителни увреждания, а именно: контузия на гръдния кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и тялото, като в тази връзка са поискани и допуснати и доказателства.

С влязъл в сила акт, доколкото първоинстанционното решение е изменено, е установено със сила на пресъдено нещо, че при ПТП, настъпило на ********* г. в гр. П. водачът на 3

МПС с рег. №********* – ответник по делото И. Р. И. е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 изр. 2 – ро от ЗДвП, съгласно което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като е причинил по непредпазливост на ищцата средна телесна повреда – разместване на фрагментите на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

Действително в мотивите на решението на първоинстанционния съд е прието, че е налице виновно поведение от страна на пострадалата Я., кято е започнала пресичане на пътното платно не на обозначеното аз това място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, но настоящият съдебен състав не е обвързан от така приетото.

По въпросите за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадал, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд, касационният съд в решение № 168 по т. д. № 509/2009 г., II т. о., определя, че фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди и спрямо вредоносния резултат и се въвежда възражение за съпричиняване. В решение № 67 по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., касационният съд отрича възможността изводът за съпричиняване на вредоносния резултат да може да се основава единствено на мотивите на наказателния съд. Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на делинквента, но не и поведението на пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент на престъплението. В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното производство.

От разпита на св. Н. К. – очевидец на ПТП- то се установява, че същият се спомня добре инцидента. Към този момент св. К. сочи, че е държал заведение в близост до ПТП и е станал свидетел на действията и на двете страни и на самото ПТП. От разпита на свидетеля се установява, че ищцата е тичала към спирката на Военна болница, като не се е огледала, минала е бегом, с телефона в ръка, пресекла е по диагонал пътното платно, на два – три метра от пешеходната пътека. Заведението се намирало на четири метра от ПТП-то, като масите били точно откъм кръстовището и св. К. бил на 3 метра от ПТП-то, като още като видял как тича момичето към автобуса св. К. коментирал с клиент, че „ще направи беля на някой“. Свидетелят посочва, че там, където пресичало момичето нямало никакви табели и указания, откъдето идвала колата, от десния завой, почти в средата на завоя имало зелен 4 плет. Стълбът за осветление се намирал откъм пешеходната пътека, а момичето пресичало диагонално на пешеходната пътека и този стълб бил между нея и водача на лекия автомобил. Относно местоположението посочва, че след пешеходната пътека има велоалея, като момичето пресичало извън велоалеята. Ударът настъпил два – три метра извън пешеходната пътека. Свидетелят посочва, че автомобилът не се движил бързо, като веднага като ударил момичето, спрял. Момичето носило чанта и при удара всичко се разпиляло, затова й помогнали да го прибере.

Съдът кредитира показанията св.К., които са последователни, обективни и отразяват личните му възприятия преди, непосредствено и след ПТП-то.