Решение № 7028 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7028 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110111039 по описа за 2023 година

Предявени са от А. Н. И. срещу ФИРМА установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 532060 от 15.01.2023г., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение- такса за пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечение са нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 87,55 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожните клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба01.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 15.01.2023г. е сключила договор за потребителски кредит от разстояние № 532060 с ответника, като бил отпуснат заем в размер на 500 лева, при една погасителна вноска в срок до 14.02.2023г. В допълнително приложение към договора било посочено, че ГЛП ще бъде в размер на 40,54 %, а ГПР ще бъде в размер на 49,00%. Посочва, че размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лева, формирана по следния начин: 500 лева - главница, 16,66 лева - договорна лихва, 50 лева - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Посочва, че в Приложение № 3, неразделна част към договор за потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което ищцата следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лева, която такса се заплащала с вноската по кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лева или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение № 5 в случай на неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на 98,50 лева, тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, 1 посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16 лева. Твърди, че погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.

1 с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение на чл. 33 ЗПК. Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо място и че сключеният кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“ „Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването и управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“ изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, то тя е част от управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея – чл.

10а ЗПК. Твърди, че в Приложение № 3 били уговорени „Условия за ползване на Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните били уговорили на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно време – 08:00 до 20:00 ч, безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са налични, както и безплатно удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение. По отношение на услугата удължено работно време твърди, че липсва каквато и да е допълнителна услуга, тъй като от електронния сайт на търговеца се установявало, че обичайното му работно време било от 08:00 до 20:00 ч. Относно безплатното уведомяване за предстояща вноска- това било част от управлението на кредита и от обичайната дейност на кредитора; по т. 3, 4 и 5, с които се предоставя „услуга“ участие в томболи, включване в списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др. Твърди, че организирането на томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца, насочени към привличането на нови клиенти, т.е. кредиторът искал от потребителя суми, с които да осъществи своя рекламна кампания, организирайки игри, томболи и промоции с цел привличане на нови потребители. В т. 6 било посочено, че кредиторът получава удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение безплатно. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 вр. чл. 11, ал. 3 ЗПК, когато се прилагала ал. 1, т. 12 кредиторът предоставял на потребителя при поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Поради което намира, че услугата няма как да бъде възмездна. Поддържа, че са налице основания целият договор да се приеме за недействителен, което водело до недействителност и на самите клаузи в Приложенията, неразделна част от договора № 532060, предвиждащи допълнително възнаграждение- такса за допълнителни услуги и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Не предявява самостоятелен иск за обявяване на нищожност на договора. С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите в Приложение № 3 и в Приложение № 5, представляващи неразделна част от договор за потребителски кредит № 532060. Сочи, че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на сума от 148,50 лева, представляваща 50 лева- такса за пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и 98,50 лева, представляваща неустойка при непредоставяне на обезпечение в полза на ответника.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 17.07.2023г. ищецът е посочил, че прави изменение на иска за осъждане на ответника като прави намаляване на претендираната сума и моли искът да се счита предявен 2 за сумата от 87,55 лева вместо първоначално предявеният от 148,50 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Счита, че неустойката не е нищожна като същата не надхвърля предвидените за това функции. Сочи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и процесният случай начисляването на неустойка се извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Счита, че посоченият ГПР в размер на 49 % е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит, като начислената неустойка била в размер на 3, 28 лева на ден. Счита, че условията на договора пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие със закона и добрите нрави.

Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните. Посочва, че годишният процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че клаузата за преференциално обслужване на кредита не е нищожна, тъй като същата не е свързана с усвояване или управление на кредита и не е задължително условие за неговото сключване. Оспорва ищцата да е погасила сумата в размер на 148,50 лева. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С влязло в сила Определение № 43797 от 07.12.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения от А. Н. И. срещу ФИРМА осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 87,55 лева до пълния предявен размер от 148,50 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и приложенията към него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави, а по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

В конкретния случай с определението от 10.10.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е сключен договор за кредит № 532060 от 15.01.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание, неразделна част от който са Приложение № 3, в което е уговорено заплащането на такса в размер на 50 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и Приложение № 5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 98,50 лева, както и че по сключения договор на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 500 лева.

3

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват от приетия препис от Договор за потребителски кредит № 532060 от 15.01.2023г. В погасителен план към договор за потребителски кредит № 532060 е посочено, че се предоставя кредит в размер на 500 лева със срок до 14.02.2023г. В колона № 4 е посочена лихва за срока на договора в размер от 16,66 лева; в колона № 5 е посочено, че е начислена такса в размер на 50 лева; в колона № 6 е посочено, че е начислена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 98,50 лева.

Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 532060 кредитният продукт е кредит до заплата; размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 566,66 лева, респ. без одобрено обезпечение – 665,16 лева. В чл. 7 е посочена годишна лихва за ползване на кредита 40,54 %. В чл. 9 е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 49 %.