Решение № 680 от 29.06.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря И.Б.К. като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530102196 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Т. Н. И. твърди, че страните живеели на семейни начала от април 2021г. до август 2024г., като ответнуцата А. Д. Д. била собственик на МПС фолксваген голф 1,9 TDI, с рег.№ СТ ********* PC, с рама № *****.

За ремонти на гореописания автомобил ищецът Т. И. заплатил сумата от 1212 лв на фирма „ЕМ КОНЦЕПТ" ЕООД, за което му била издадена фактура № ********* Ремонтът включвал ремонт за маслен, въздушен и горивен филтър, филтър купе, масло ДВГ 5л., техническо обслужване, предни сп. накладки, предни сп.дискове, смяна на предни сп., накладки и дискове, пробка, диагностика, маншон външен дес, смяна маншон, задни накладки, задни дискове, заден ляв спирачен апарат, смяна задни дискове, накладки и ляв спир.апарат, клапан ЕГР и смяна клапан ЕГР.

На гореописания автомобил ищецът за ангренаж комплект с ролки, водна помпа, антифриз, пистов ремък, обтяжна ролка, смяна ремъци, ролки и водна помпа заплатил сума о т 696.00лв на фирма „ЕМ КОНЦЕПТ „ЕООД, за което му била издадена фактура № 00003895/20.04.2022г.

На гореописания автомобил ищецът за масло ДВГ 5л, маслен филтър, турбина, демонтаж турбо е заплатил сумата от 1029.00лв на фирма „ЕМ КОНЦЕПТ„ЕООД, за което му е издадена фактура № 00004163/15.09.2022г., като във фактурата е отразен и платения преди това от И. аванс в размер на 500лв. Или платената цена за услугите и материалите възлизала 1 на сумата 1529.00лв.

За заден лагер главина, предпазна пластина и смяна на задни лагери главина е заплатил сумата от 516 лв на фирма „ЕМ КОНЦЕПТ„ ЕООД, за което му е издадена фактура № 00008301/14.12.2022г., също и за маслен, въздушен и горивен филтър, филтър купе, масло ДВГ 5л, техническо обслужване, ремонт к-кт гор.помпа, ремонт помпа, тампон пр. носач 2 бр. 29916 01, тампон пр.носач 2 бр. 34762/6301 и смяна тампони предни носачи заплатил сумата от 850.00лв на фирма „ЕМ КОНЦЕПТ „ЕООД, за което му била издадена фактура № ********* г.

На 11.02.2024г., когато страните все още били във връзка, са планували съвместно с роднини, да посетят Египет, като ищецът заплатил пълния туристически пакет като заплатил и дължимата от ответницата такса. На плануваното и платено от И. пътуване, Д. не била заплатила своята част туристическия пакет като се била отказала в последния момент при вече невъзможност да се върнат предплатените услуги и билети.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди А. Д. Д., с ЕГН ********** да заплати на Т. Н. И., с ЕГН **********, сумата от 4 303.00лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда за заплатения от И. ремонт на фолксваген голф 1,9 TDI, с рег.№ СТ ** ********* PC, собственост на Д., ведно с лихва за забава от 16.09.2022г до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 965.00лв, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда за заплатен от И. туристически пакет на Д. за почивка до Египет, ведно с лихва за забава от 02.08.2024г до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Ответницата признава, че е живяла с ищеца на семейни начала / във фактическо съпружеско съжителство / от м. април 2021 г. до м. август 2024 г. в село *********, община Стара Загора, в къща на родителите й. Двамата работили в град ******и пътували всеки ден.

Автомобилът фолксваген голф с per. № СТ ********* P C действително бил собственост на ответницата. С него двамата ходили заедно на работа, но се ползвал основно от Т. И. и той го управлявал.

Институтът на фактическото съпружеско съжителство не бил законодателно уреден, но съществуването му било признато от съдебната практика и от различните нормативни актове. Ставало въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, споделяне на разходите, но без правно задължение за това. Фактическото съпружеско съжителство бил интимен съюз между мъж и жена, възникнал по обща воля, в който те демонстрирали пред обществото и околните, че живяли като съпрузи, обитавали общо жилище, полагали общи грижи за домакинството, имали общ бюджет и правили съвместни планове за бъдещето си. Такъв бил случаят и с двете страни.

Що се отнасяло до процесния автомобил - фолксваген голф с per. № СТ ********* PC, същият се карал редовно и изминавал по около 2000 км на месец. По тази причина се 2 налагало често и сервизно обслужване. Според ответницата всички разходи по ремонта на автомобила са заплащани от нея, често с финансовата помощ на майка й. Доходите на Т. не позволявали дори да зарежда редовно автомобила с гориво. В тази връзка оспорва изцяло твърдението на ищеца по настоящия иск, че той бил заплащал ремонта на автомобила с негови средства.

Приложените от ищцовата страна документи с №№ ********г. не били първични счетоводни документи, тъй като не отговаряли на изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Тези документи /най-вероятно номера на поръчки/ по никакъв начин не можели да установят, че Т. И. заплатил отразените в тях суми. В същото време той не представял нито банкови извлечения, нито касови бележки, които да докажат твърденията му. От представените документи можело да се направи единствено извод, че ищецът И. е направил поръчките.

Ответницата оспорва и претенцията за заплащане на туристически пакет услуги / планирано посещение в Египет /. Единственото, което ищецът й споделил било, че майка му им подготвяла някакъв подарък / екскурзия в чужбина/, но не я бил уведомил нито къде, нито кога, нито пък е искал нейното съгласие или участие с пари. От приложения Договор за туристически пакет № ЕЕ183702 било видно, че страна по него бил само Т. И., като липсвал дори неговия подпис. Освен това, към договора били приложени две преводни нареждания с наредител Миглена Петкова И. и то за суми, значително различаващи се от тези в договора, а в исковата молба не била посочена връзката им с този договор и с А. Д.. При това положение не ставало ясно с какви действия и по какъв начин ответницата била причинила вреда на Т. И..

Отговорността в гражданското право се изразявала в пораждане на задължението на отговорното лице да поправи вредите, които е причинил другиму. Тази отговорност представлявала санкция за нарушаване на задължението да не се вреди на друг, като между деянието и настъпилата вреда трябвало да е налице причинно - следствена връзка. Ако такава връзка липсвала - нямало деликт и не се носила отговорност. Претенцията по насрещния иск на ищеца се явявала неоснователна, както по основание, така и по размер, поради което следвало да бъде отхвърлена, а на ответницата да бъдат присъдени направените разноски по защитата срещу този иск.

С разпореждане от 05.04.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение за изправяне на нередовности, като с молба от 02.05.2025г. ищецът твърди, че бил заплатил ремонтите по автомобила, тъй като живеели на семейни начала и А. Д. нямала по това време финансова възможност да заплати ремонта.

С ново разпореждане от 14.05.2025г. съдът е оставил молбата без движение за уточнение. С нарочна молба от 03.06.2025г. ищецът уточнява, че нито ремонтът на автомобила, нито екскурзията на А. са й платени като подарък, а било коментирано, че когато има възможност тези пари ще му ги върне или като равностойност ще ги компенсира.

В действителност сумата била по - голяма, но липсвали разходни документи, които са останали в процесния автомобил. Т. е вземал назаем от майка си и от работодателя си пари, 3 поради естеството на непредвидените разходи. А. Д. Д. не е решила да уредят финансовите си въпроси и е подала жалба в РП Стара Загора за лаптоп и плейстейшън, които тя била взела на изплащане със стоков кредит и била подарила на ответника. Нито ремонтът на автомобила на ищцата, нито екскурзията й са платени като подарък и било коментирано от страните, че ищцата, като има възможност, ще върне парите или като равностойност ще се компенсира и след като е платила за лаптоп и плейстейшъна, които е подарила на ответника, подала частна жалба, че той ги бил откраднал. С нарочна молба ответницата заявява, че ремонтът на автомобила бил заплащан от А. с финансовата помощ на майка й, като Т. не е имал възможност и не е заплащал ремонти по автомобила. Ищцата не се е договаряла с никой за туристическо пътешествие в Египет, поради което и няма как да носи отговорност за заплащане на такова пътешествие.

В съдебно заседание на въпроси по реда на чл. 143 ал. 1 - ал. 3 от ГПК ищецът твърди, че ремонтите ги е заплащал той с уговорката ответницата да му върне парите, когато има възможност, защото А. е имала кредити по това време и не е имала финансова възможност.

За ремонтите и сумите А. е била уведомявана предварително и за екскурзията също е била уведомена за цената, както и че Т. ще я плати, а тя ще му върне сумата при първа възможност. А. е била съгласна на тази уговорка, като според твърденията на ищеца те заедно са подали документи за издаване на международни паспорти.

С Протоколно определение от 29.09.2025г. след направени възражения на ответницата исковата молба е оставена без движение с указания да поясни обстоятелствената част на исковата молба. На 03.10.2025 г. е постъпила молба от адв. В., в която сочи, че за всеки един от ремонтите, които следвало да се направи, за да може автомобилът да се ползва по предназначение, А. е била информирана от майстора, който й е казвал каква е цената за труд и части и А. Д. Д. се е съгласявала всеки път с цената, без да се търси второ мнение или друг сервиз и е възлагала ремонта. Твърди, че тъй като А. Д. е изтеглила кредит от Уникредит Булбанк, за да закупи процесния автомобил, е заявила на Т. И., че не е разполагала със средства, за да покрие разходите по ремонта, той е взимал назаем от майка си, партньора на майка си и от работодателя си пари, поради естеството на непредвидените за месеца разходи, за да покрива задълженията по възлагания от А. ремонт. Ответницата е заявявала, че ще му върне заетите суми на части разсрочено. Ремонтът не можел да бъде квалифициран като подарък, както и като обичаен подарък и страните никога не са го приемали като такъв според твърденията на ищеца. Т. Н. И. по време на съвместното си съжителстване е помогнал на приятелката си, като са се разбирали тя да му върне в течение на времето парите и е очаквал това да стане в разумни срокове. В действителност сумата за ремонтите по процесното МПС е по- голяма, но липсвали разходни документи, които са останали в процесния автомобил. Постъпила е молба становище от ответника на 31.10.2025г.

В съдебно заседание се явяват ищецът лично и с процесуалния си представител и поддържат така предявените и пояснени искове и уточняват петитума на исковата молба (вж. протокол от последно съдебно заседание).

В съдебно заседание ответницата не се явява, вместо нея се явява процесуалният й 4 представител, който поддържа отговора на исковата молба и депозираните след това становища.

Съдът, като прецени доказателствата по делото намери за установено от фактическа страна следното:

По делото като безспорен е отделен фактът, че процесният автомобил фолксваген голф 1,9 TDI, с рег.№ СТ ********* PC, с рама №***** е собственост на А. Д. Д.. Не се спори и че за периода, в който са направени разходите страните са живеели на семейни начала.

По делото са представени 5 броя писмени доказателства (л. 10 - л. 14), в които са описани различни видове части за автомобили, както и сервизен труд. В същите се съдържат бележки като "с възможност за - 230 лева", бележки под таблиците, които се съдържат във всеки от документите: "Данчо !!!" "Опори предни амортисьори !!!" и др. От така представените 5 броя частни писмени доказателства може да се направи извод, че са издадени от автосервиз "Ем Концепт" ЕООД, като този факт не се оспорва по делото. Всеки от документите съдържа данни на процесния автомобил, името на ищеца и цени за автомобилни части и труд. От анализа на документите и предвид изричното оспорване в отговора на исковата молба се установява, че това са оферти, а не фактури. В самите документи липсва наименованието фактура. Няма издадени и представени касови бонове за извършени плащания.