Определение № 726 от 24.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. ХАСКОВО, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500616 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248 ал. 3 във връзка с чл. 274 чл.279 от ГПК.

Образувано е по жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД - ***ответник в първоинстанционното производство. Обжалва се определение № 616/12.05.2025 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1497/2024 година по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставено без уважение направеното от дружеството-ответник възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му. Въвежда се оплакване за неразумност и непропорционалност на подлежащите на възстановяване разноски. Частният жалбоподател настоява, че съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 година. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер.

Постъпил е отговор от М. Е. М. – ищцата в първоинстанционното производство, подадена чрез упълномощен адвокат Г.

К.. Заема се становище за неоснователност на частната жалба и се прави искане за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед становищата на страните, стигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба срещу постановеното от РСДимитровград по реда на чл. 248 от ГПК определение е постъпила в срока за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано по искова

1 молба, подадена от адвокат Г. К. в качеството на процесуален представител на М. Е. М., с която срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД – *** се предявяват искове с правно основание чл. 439 от ГПК. С Решение № 108/14.04.2025 година по гр.д.

№ 1497/2024 година на РС-Димитровград исковете са уважени, като съдът е признал за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че М. Е. М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 1000 лв. - главница, като частичен иск от иск за главница в размер 19 062,76 лв., сумата от 100 лв. договорна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г. като частичен иск от иск за сумата от 9 111,80 лева, сумата от 100 лв. - наказателна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г. като частичен иск от иск за сумата от 2 008,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане, за които е издаден изпълнителен лист от 23.09.2013 г., въз основа за заповед за изпълнение от 23.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1410/2013г. по описа на РС - Димитровград, за които е образувано ИД № 20248740400548 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, поради погасяване на вземанията за тези суми по давност. Едновременно с това дружеството е осъдено да възстанови на ищцата деловодни разноски, в това число 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба, подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като е направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено.

С атакуваното определение РС-Димитровград е оставил възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК без уважение, като е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но освен работата по процесното гражданско дело, на адвоката се е наложило да проучи две изпълнителни дела. От една страна, съдът е приел, че не е обвързан с размерите на възнагражденията по Наредба № 1/2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, но в същото време е определил възнаграждение за представителство за всеки от трите обективно кумулативно съединени иска, в размери, определени в Наредбата и е приел, че заплатеният от ищцата адвокатски хонорар в размер на 1500 лева не е прекомерен срещу действително положения от адвоката труд и материалния интерес по делото.

ХОС не е съгласен с тези изводи. Съдът не е обвързан с приетите в Наредба № 1/2004 година за възнаграждения за адвокатска работа правила, доколкото делегирането на правомощия на Висшия адвокатски съвет по определянето им представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 от Договор за функциониране на ЕС/ДФЕС/. Тази позиция е подкрепена от решението на СЕС (25.01.2024) и вече константно е застъпена в актуалната практика на ВКС. Ето защо съдът няма да зачете правилото по чл. 2 ал. 5 от Наредбата.

При въведено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК съдът следва да прецени какво е разумно възнаграждение и може да го намали, ако то е: прекомерно спрямо реалната правна работа; несъразмерно на интереса по делото; несъобразено с характера и продължителността на производството.

В случая е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, основан на единствено правно твърдение – за изтекъл давностен срок, 2 погасил правото на кредитора да събере вземането си принудително. Делото е с ниска фактическа сложност – събирането на доказателствата се е ограничило с прилагане на две изпълнителни дела и представяне на писмени доказателства, които са част от материалите по същите тези изпълнителни дела. Адвокатът на ищцата е извършила подготовка за делото, изразяваща се в проучване на двете изпълнителни деца, като следва да се отбележи, че те са с незначителен обем. Изготвена е исковата молба, която като нередовна е била оставена без движение. След отстраняване на нередовностите делото е било насрочено в с.з., при провеждането му е участвала адв. К., като в същото съдебно заседание делото е било обявено за решаване. Ниска е и правната сложност на делото. По поставения главен въпрос е формирана устойчива и непротиворечива съдебна практика. Това го прави като такова без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси, т.е. рутинно. Действително, в условията на обективно кумулативно съединявяне са предявени исковете за оспорване изпълнението на три вземания – за главница, за договорно възнаграждение на кредитора и за обезщетение за забава. Но доколкото решението досежно и трите вземания е поставено в зависимост от отговора на един и същ въпрос, то няма основание да се счита, че множеството искове е дало отражение върху обема, интензитета и сложността на адвокатския труд. Отделно от това, заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение значително превишава дори сбора от цените на предявените искове (1000 лева + 100 лева + 100 лева), т.е. прекомерността му е очевидна. Тук е необходимо да се добави, че при предявяване на частични искове, адвокатското възнаграждение се определя върху материалния интерес, с който съдът е сезиран, а не в зависимост от пълния размер на претенциите.

По тези съображения ХОС приема, че заплатеното от ищцата на адв. К. адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено. Адекватно на положения адвокатски труд, правната и фактическата сложност на делото, неговата продължителност и интензитета на защитата, се явява възнаграждение в размер на 800 лева. Ето защо на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено. РС-Димитровград е разсъждавал в противоположен смисъл. Поради това подадената частна жалба се явява основателна и атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като поставеният по чл. 248 от ГПК въпрос следва да бъде решен от въззивния съд.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 616/12.05.2025 година, постановено гр.д. № 1497/2024 година по описа на РС-Димитровград, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя М. Е. М. по чл. 248 от ГПК за 3 изменение на постановеното по делото решение № 108/14.04.2025 г. в частта относно разноските, като се намали присъденото на пълномощника на ищеца адвокат Г. С. К. адвокатското възнаграждение от 1500 лева до минимален размер, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА присъденото с решение

№

108/14.04.2025 г. по гр. д. № 1497/2024 г. на Районен съд – Димитровград адвокатско възнаграждение на Г. К. от 1500 лева на 800 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4