Решение № 223 от 31.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. ХАСКОВО, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Васил Г. Чамбов при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от Васил Г. Чамбов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600321 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Б. И., защитник на подсъдимия Х. А. Х., срещу Присъда № 4/05.02.2026 г., постановена по НОХД № 417/2025 г., по описа на Районен съд Димитровград.

С обжалваната първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл. 371 т. 2 НПК съкратено съдебно следствие, подсъдимият Х.

А. Х., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.09.2025 г. в гр .Д., обл.Х., без надлежно разрешително по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т.1 от Наредбата, а именно - коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 9,71 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 22,38% /тегловни процента/ и коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 5,61 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15,14% /тегловни процента/, или високорисково наркотично вещество- коноп с общо тегло 15,32 грама на стойност 306,40 лева, съгласно Постановление № 106 от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради 1 което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок 3 /три/ месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнето в полза на държавата инкримираното наркотично вещество, което е предмет на престъплението.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на присъдата поради достигането на грешен извод от съда, относно квалификацията на извършеното от подсъдимия деяние, а наложеното наказание било завишено и несправедливо. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е отчел правилно смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства - положителните данни за неговата личност, очертаващи го като лице с ниска обществена опасност. Твърди се също така, че случаят бил маловажен поради съдействието, оказано от подсъдимия в хода на досъдебното производство, младата му възраст, количеството държано вещество на сравнително ниска стойност както и факта, че държаното наркотично вещество било предназначено за лична употреба. Поради това се поддържа, че в конкретния случай деянието и деецът се отличават с по-ниска степен на обществена опасност. Искането към въззивната инстанция е да измени обжалваната присъда в частта, относно размера на наложеното наказание, като на подсъдимия бъде определено по-ниско наказание, при квалификация на извършеното като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т.1, пр. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Излага становище за правилност и законосъобразност на постановената присъда, както в частта, установяваща виновността на подсъдимия в извършване на вмененото му престъпление, така и относно наложеното му по вид и размер наказание. Обстоятелството, че подсъдимият държал на две различни места количества високорискови наркотични вещества – марихуана, надхвърлящо еднократната доза за лична употреба изцяло оборвало довода във въззивната жалба за маловажност на инкриминираното деяние. Счита, че деянието на подсъдимия изцяло покрива състава на престъплението, за което е осъден, а не престъпния състав по чл.354а ал.5 от НК. Пледира за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и развива подробни съображения в подкрепа на защитната теза за квалифициране на извършеното от подсъдимия като маловажен случай.

Твърди, че в настоящия случай липсвали общественоопасни последици или пък ако такива били налице, то същите били незначителни. Изтъква се още, че направеното признание от подсъдимия, довело до протичане на производството пред първата инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, а факта, че още от началото на производството процесуалното поведение на подзащитния му било в насока съдействие на органите на разследване, водели до извода за намален вредоносен резултат на деянието и ниска степен на обществена опасност на дееца. Твърди се, че първоинстанционният съд не взел предвид малкото 2 количество наркотично вещество, намерено у подсъдимия и ниската стойност на същото и поради това неправилно приел, че не е налице маловажен случай.

Иска се от въззивния съд да измени постановената присъда, като преквалфицира инкриминираното деяние по чл.354а, ал.5 от НК. Липсата на отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК налагали задължително приложение на нормата на чл. 78а от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В личната си защита подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник, осъзнава грешката си и съжалява за стореното. Отправя искане към съда за намаляване на наказанието му . В последната си дума заявява, че няма какво повече да добави.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимия Х. А. Х., е образувано по внесен от прокурор при РП-Хасково, ТО Димитровград обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което е и признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимия признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Подсъдимият Х. А. Х. е роден на **.**.**** г. в гр. Д., ********, с ******** гражданство, * ******** образование, ******, *********, *******, с постоянен адрес - гр.Д., ул.„И.” № **, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН **********.

По постъпила оперативна информация за държане на наркотични вещества от страна на подсъдимия Х. Х. , на 13.09.2025 г., св. Д.Д. и св. Д.Д. полицаи в РУ – Димитровград, извършвали обход на града . Около 20:30 часа на ул. „В.“ в гр.Д., на беседка в парк до бл. № *, възприели лице, отговарящо по външни белези на описанието на лицето, което търсели. След проверка на неговата самоличност установили проверяваното лице като подсъдимия Х.

Х.. В проведен разговор подсъдимият признал за притежанието на 10 грама марихуана, която държал в бельото си, а впоследствие и предал доброволно с протокол за доброволно предаване. Пред полицейските служители св.Д. и Д., подсъдимият направил изявление, че държи в дома си в гр. Д. на ул. Ц.С. № *, вх. *, ап. ** наркотично вещество - марихуана, след което ги завел на адреса, на който живеел. Бил извършен оглед на жилището, където на кухненски плод бил открит зелен на цвят полиетиленов плик, съдържащ зелена листна маса, както и електронна везна, които вещи Х. предал отново с протокол за доброволно предаване и пояснение, че са негови за лична употреба.

Изготвената на досъдебното дело физико - химична експертиза установила, че предадените от подсъдимия вещества са коноп /канабис, 3 марихуана/ с нетно тегло 9,71 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 22,38% /тегловни процента/ и коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 5,61 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15,14% /тегловни процента/, или високорисково наркотично вещество коноп с общо тегло 15,32 грама на стойност 306,40 лева, съгласно Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, това вещество представлява високорисково наркотично вещество, включено в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата. Подсъдимият не притежавал разрешително по чл.73, ал.1, вр. чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: направеното от подсъдимия Х. А.

Х. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, е постановена обжалваната присъда. Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционният съд, че от събраните доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което е бил обвинен и в извършването, на което съдът го е признал за виновен с обжалваната присъда. Районният съд е дал законосъобразен отговор защо възприема дадената от прокурора правната квалификация на деянието на подсъдимия, респ. защо не приема възраженията на защитата, поради което и постановената присъда покрива стандартите на чл. 303 от НПК. Окръжният съд не споделя възражението във въззивната жалба, че конкретният случай е маловажен. В нормата на чл. 93, т. 9 от НК, законът е дал легално определение на понятието "маловажен случай", като според същата такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Съгласно трайната съдебна практика, преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай“ се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Съответно, за да бъде окачествено като маловажен случай е необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява 4 по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че законодателят е инкриминирал притежанието на наркотични вещества без оглед на тяхното количество, а в случая то не е незначително, съответно деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. В тази връзка следва да се отбележи, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е свързано със засягане на обществени отношения, касаещи опазването на здравето и живота на гражданите, което се характеризира с висока степен на обществена опасност и доколкото конопът изрично е посочен като високорисково наркотично вещество, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към Списък № 1 – „Растения и вещества с висока степен на риска за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.