Определение № 1853 от 16.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1853 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501175 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940 подадена чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д. против определение № 1216 от 17.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2352/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските за исковото и за заповедното производство.

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Изложени са аргументи, че производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори и предвид факта, че по спорните въпроси е налице многобройна и трайна съдебна практика, което рефлектира върху положените от адвоката на ищеца усилия за процесуална защита, то претендирания хонорар се явява необоснован по своя размер. Твърди се, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие със съдената практика и решенията на СЕС, според които съдът, спазвайки принципа за справедливост и съразмерност, следва да присъди само и единствено такъв размер на възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл.

36, ал. 2 ЗА, а именно да е обоснован и справедлив. Според жалбоподателя размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга и на действително положените усилия за пълноценна защита на интересите на представлявания. Акцентира се, че посочените в Наредба № 1 от 1

09.07.2004 г. размери на възнагражденията нямат задължителен характер, а могат да служат само като ориентир за дължимия по делото хонорар. Възразява се и касателно размера на присъдените разноски за заповедното производство, твърди се, че същият не е обвързан с материалния интерес по делото, доколкото не се изисква подготовка или обосновка, а делото преминава в исково такова, където длъжникът може да ползва пълноценна адвокатска помощ. Въз основа на изложеното до въззивния съд е отправено искане да бъде отменено обжалваното определение в цялост и да се постанови ново, с което да бъдат намалени присъдените в тежест на жалбоподателя разноски.

Насрещната страна по жалбата Й. К. П., чрез пълномощника си адвокат Н. К.ВТАК, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подал отговор по нея, с който заема становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Изложени са доводи, че ищецът е предявил три субективно и обективно съединени иска, като за заповедното производство насрещната страна е осъдена да заплати разноски в размер на 450.00 лева, а в исковото в размер на 700.00 лева- 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 100.00 лева за депозит за вещо лице, Твърди се, че предвид броя на предявените искове, проведените две открити съдебни заседание за събиране на доказателства, че процесното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и че съответства на фактическата и правна сложност на делото и положените усилия за процесуална защита по него. С оглед на това ответната страна моли съда да остави без уважение частната жалба, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд Велико Търново, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и отговора, намира следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Й. К. П. в Районен съд Горна Оряховица е образувано гр.д. № 1851/2024 г., съответно след като е преценено, че са налице предпоставките затова е издадена заповед № 805 от 30.08.2024 г. В срок по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от процесуалния представител на длъжника Й. К. П. адвокат Н. К.- ВТАК, като видно от договор за правна защита и съдействие с дата 12.09.2024 г. страните са договори адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, за изготвяне и депозиране на възражение по ч.гр.д. № 1851/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица и процесуално представителство по делото в размер на 450.00 лева, което е заплатено в брой. По делото с оглед постъпилото възражение са дадени указания, касателно предявяване на установителен иск, което е и сторено.

Производството по гр.д. № 2352/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е образувано въз основа на подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА 2

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Й. К. П., с която са предявени три иска с правно основание по чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 99 ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Й. П. дължи на ищеца сумата от 2 706.03 лева – главница по договор за потребителски кредит № 2710763 от 20.01.2023 г. със страни длъжника и „Кредисмо“ ЕАД, сумата от 732.70 лева- възнаградителна лихва за периода 28.02.2023 г.- 15.01.2024 г., сумата от 465.25 лева обезщетение за забава за периода 01.03.2023 г. до подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от датата да подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Посочено е, че вземанията предмет на производство по делото са цедирани на ищеца от „Ай Тръст“ ЕООД, като последното дружество въз основа на договор за предоставяне на поръчителство от 20.01.2023 г., отговаряйки солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2710763 от 20.01.2023 г. и поради неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит е погасил задълженията на длъжника, като заемополучателтя не е възстановил заплатените от поръчителя суми. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство, както и възражение за прекомерност в случай на присъждане на такива на насрещната страна за исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Н. К.- ВТАК, е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, оспорва се порцесуалната легитимация на ищеца, с оглед цедираните вземания. Развил е доводи, че процесния договор за кредит, ако се приеме, че такъв съществува е недействителен, като противоречащ на добрите нрави, поради това че договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, че при формиране на ГПР не е отразено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, съответно същото реално надвишава нормативно установения такъв, изложени са съображения, касателно обвързващото съотношение между страните по договора за потребителски креди и за поръчителство, оспорва валидността на разпоредбите на чл.

4, ал.1-3 от договора, позовал се е на нарушение на императивната разпоредба на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК. Отправено е искане до съда за отхвърляне на претенциите на насрещната страна с искане за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

С определение по чл. 140 ГПК съдът е изложил проект на доклад по чл. 146 ГПК, насрочил делото в открито съдебно заседание, допуснал е съдебно-икономическа експертиза и писмените доказателства представени от ищеца, в първото по делото съдебно заседание са приети представените от ищеца писмени доказателства, като участие е взел единствено процесуалния представител на ответната страна, а този на ищеца е депозирал писмено становище, като отново е направил искане за прекомерност на евентуално присъдено адвокатско възнаграждение за исковото 3 производство. В съдебното заседание процесуалният представител на ответната страна е взел становище по доклада на делото, по приемането на писмените доказателства.

Във второто по делото съдебно заседание е изслушано и прието заключението на допуснатата експертиза, в това съдебно заседание отново участие е взел единствено процесуалният представител на ответника, взел е становище по експертизата, както и по съществото на спора. В това заседание делото е било обявено за решаване.

Процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки е срок по делото. С постановеното по делото решение № 975 от 11.08.2025 г. е прогласена нищожността на порцесния договор за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство по наведени от ответната страна възражения, а предявените установителни искове са отхвърлени, като неоснователни. В полза на ответника са присъдени адвокатски възнаграждение съответно в размер на 600.00 лева за исковото производство и в размер на 450.00 лева за заповедното производство, съгласно представените доказателства за това- договори за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г. и от 12.09.2024 г. и списък с разноски.

Ищецът е подал молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искане решението в частта относно разноските да бъде изменено, като бъде отменено изцяло в частта в която са присъдени разноски за исковото и за заповедното производство, а в условията на евентуалност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство и за заповедното производство, съобразявайки се със съдебната практика на ВКС и СЕС.

Ответникът е подавал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането, тъй като възнаграждението платено за един адвокат съответства на правната и фактическата сложност на делото, както и на извършената по него работа, посочва и че дори адвокатските възнаграждения са определени под минимума на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С обжалваното определение по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като е изложил съображения, че платеното адвокатско възнаграждение от ищеца съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от процесуалния му представител работа, касателно исковото производство. Изложил е съображения, касателно дължимостта на адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и за неоснователност на възражението за прекомерност и по отношения на тези разноски, позовавайки се на разпоредбите на чл. 7, ал.7, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към 12.09.2024 г.- датата на подписване на договора за правна защита и съдействие.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна 4 следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По отношение на искането за ревизиране на атакувания съдебен акт, касателно прекомерността на присъдените разноски в заповедното производство следва да бъде уточнено, че въззивния съд е сезиран единствено с искане, касателно приемането им за прекомерни. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Ето защо настоящият състав счита, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Тълкуването на нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски на едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът, посочен в чл. 80 ГПК, касае не само искането на страна за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора за разноски, който по същността си е материалноправен и е свързан с предмета на делото. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, правеща възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал.5 ГПК, до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Срокът по чл. 80 ГПК, не се прилага само когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него- без открити заседания, без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може да заяви прекомерността в срока и по реда на чл.