Решение № 5757 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5757 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14563 от 28.07.2025г., постановено по гр. дело № 54155/2024г. по описа на СРС, 144-ти състав е прието за установено по отношение на А. С. З., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми по Договор за мобилни услуги със заявка с № 625609673/ 18.12.2021г. за мобилен номер ****, а именно за периода 18/12/2021г. - 17/04/2022г. по фактура № 7330634509/18.01.2022г., фактура № 7331842145/18.02.2022г. и фактура № 7334509627/18.04.2022г. общата сума от 74,47 лева - за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги и допълнителни такси и сумата от 379,83 лева като вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги със заявка с № 625609673/ 18.12.2021г. за мобилен номер ****, които суми са предмет на издадена по чл.

410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по ч.гр.дело с № 2656/ 2024г. по описа на СРС, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата от 47,61 лева, представляваща сбор от незаплатени от А. С. З. по Договор за лизинг на базови аксесоари с № 625609748/ 18.12.2021г. двадесет и една лизингови вноски за периода от 18.03.2022г. до 18.11.2023г., която сума е предмет на издадена по чл. 410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по ч.гр.дело с № 2656/ 2024г,. по описа на СРС, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден А. С. З. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдебно-деловодни разноски 1 в размер на 1355 лева по гр.дело с № 54155/2024г и по ч.гр.дело с № 2656/2024г. по описа на СРС.

С определение № 38030 от 12.09.2025г., постановено по гр. дело № 54155/2024г. по описа на СРС, 144-ти състав е изменено решението като е осъден А. С. З. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 1591,41 лева, разноски по исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. С. З. чрез назначения му от съда особен представител- адв. К.А., с която се обжалва Решение № 14563 от 28.07.2025г., постановено по гр. дело № 54155/2024г. по описа на СРС, 144-ти състав в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми по Договор за мобилни услуги със заявка с № 625609673/ 18.12.2021г. за мобилен номер ****, а именно за периода 18/12/2021г. - 17/04/2022г. по фактура № 7330634509/18.01.2022г., фактура № 7331842145/18.02.2022г. и фактура № 7334509627/18.04.2022г., а именно: общата сума от 74,47 лева - за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги и допълнителни такси и сумата от 379,83 лева като вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги със заявка с № 625609673/ 18.12.2021г. за мобилен номер ****, които суми са били предмет на издадена по чл. 410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по ч.гр.дело с № 2656/ 2024г. по описа на СРС, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 15.01.2024г., до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че за да уважи предявените искове съдът бил приел, че ответникът бил страна по процесните договори, ведно с приложения, неразделна част от тях, а именно договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг на базови аксесоари. Сочи, че изводът на съда, че двата договора носели подпис за страната потребител, като било видно дори и при направено оспорване и без да са нужни експертни знания и техника, че почерците за подпис и по двата договора били идентични и видимо еднакви с почерка по изписване името на потребителя по договора за мобилни услуги, бил погрешен и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира извода на съда за напълно необоснован. Твърди, че пропускът на първоинстанционния съд да допусне до събиране доказателствени средства можел да бъде саниран единствено по реда на инстанционния контрол. Дори да се приемело, че между страните имало договорни отношения, то счита изводите на съда за основателност на претенцията за неплатени абонаментни такси за мобилни услуги и за лизингови вноски за неправилни и необосновани. Оспорва и дължимостта на сумата за неустойка в размер на 379,83 лева. Твърди, че договорите не били предсрочно прекратени и за ответника не било възникнало задължение за заплащане на неустойка. Оспорва като неравноправни клаузите, с които били уговорени неустойки. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която исковете са уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Йеттел 2

България“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че искането на особения представител за назначаване на съдебно-графологична експертиза и оспорване автентичността на договора за предоставяне на мобилни услуги изисквал лична преценка на оспорващия, както и че за да се изследва подписа е необходимо представянето на сравнителен материал, образец от самата страна, която не била открита в процеса. Поради което правилно съдът бил приел искането за неоснователно и го оставил без уважение. Сочат, че ответникът имал качеството на страна по сключения договор и на същия били предоставени услуги като последният бил заплатил задълженията си за предходен отчетен период. Изложени са подробни съображения относно дължимост на начислените неустойки. Искането към съда е да отхвърли подадената въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен установителният иск за сумата от 47,61 лева, представляваща сбор от незаплатени от А. С. З. по Договор за лизинг на базови аксесоари с № 625609748/ 18.12.2021г. двадесет и една лизингови вноски за периода от 18.03.2022г. до 18.11.2023г., която сума е предмет на издадена по чл. 410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по ч.гр.дело с № 2656/2024г. по описа на СРС, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 15.01.2024г., до окончателното изплащане на вземането. В насрещната жалба са изложени съображения, че от препис от Договор за лизинг за базови аксесоари № 625609748 от 18.12.2021г. се установявало съществуването и възникването на валидно консенсуално облигационно правоотношение между страните, имащо за предмет предоставяне за ползване на комплект от 4 броя аксесоари към номер **** от 18.12.2021г.

Твърдят, че с подписването на договора за лизинг ответникът бил декларирал, че съответните лизингови вещи му били предадени и били годни за употреба, изрядно функциониращи, съответстващи напълно на договорените технически характеристики и придружени от цялата необходима документация. Изложени са съображения, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговите вещи не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг. Считат, че погрешно първоинстанционният съд бил приел, че било налице прекратяване на договора за лизинг и начислените предсрочно изискуеми лизингови вноски представлявали вземане за неустойка.

На следващо място към датата на подаване на исковата молба срокът на договора за лизинг, сключен за период от 23 месеца, бил изтекъл и падежът на лизинговите вноски бил настъпил. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен установителният иск за сумата от 47, 61 лева, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за период от 18.03.2022г. до 18.11.2023г. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от А. С. З..

По делото е постъпила и частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД срещу 3

Определение № 38030 от 12.09.2025г., постановено по гр. дело № 54155/2024г. по описа на СРС, 144-ти състав по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която съдът не бил присъдил сумата в размер на 96,37 лева- част от дължимите деловодни разноски в заповедното производство.

Искането към съда е да отмени определението и да присъди в полза на ищеца разноски в размер от общо 1687,78 лева, от които 1228,69 лева, разноски по гр. дело № 54155/2024г. и 459,09 лева, разноски по ч.гр. дело № 2656/2024г.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от А. С. З..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2656/2024г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.

По така предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по описания договор за мобилни услуги, предоставянето на услуги по него и изискуемостта на вземанията, прекратяването на договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника, наличие на неустоечно съглашение, размер на неустойката, наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по договор за лизинг, предоставяне на предмета на лизинговия договор и уговорената цена.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.

В конкретния случай по делото е било своевременно оспорено наличието на облигационни правоотношения между страните като ответникът е оспорил авторството на Договор за мобилни услуги от 18.12.2021г. и Договор за лизцинг на базови аксесоари от 18.12.2021г. С оглед на което във въззивното производство е открито на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на автентичността на оспорените документи и е допусната съдебно-почеркова експертиза.

От приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите в графи „За потребителя“ на Договор за услуги от 18.12.2021г. между „Теленор България“ ЕАД и А. С. З. и в съгласие за обработка на данни са положени от А. З.; подписите в графи „Подпис на потребителя“ и „Потребител/представител“ на заявление за активиране/деактивиране на услуга от 18.12.2021г. са положени от А. З.; подписът в графа „Подпис на потребителя“ на декларация съгласие е положен от А. З., както и че подписът срещу датата „18.12.2021г. на 4 стр. 4 от Договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2021г.“ не е положен от А. З., а подписът в графа „за лизингополучателя“ на Общи условия към Договор за лизинг на базови аксесоари е положен от А. З..

Настоящият съдебен състав кредитира като пълно, обективно и компетентно дадено заключението на вещото лице на основание чл. 202 ГПК. Предвид доказателствените изводи на същото следва категоричният извод, че въззивникът-ответник А. З. е подписал Договор за мобилни услуги от 18.12.2021г. с оглед на което между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е бил предоставен мобилен телефонен номер ****, при стандартен месечен абонамент от 46,99 лева и 36,99 лева на месец за първите 24 месеца, както и мобилен апарат Alcatel, модел 1S 2021 Dual Grey, IMEI 358435223390705. В договора е посочено, че стандартната цена на устройството в брой без абонамент е 329,90 лева, както и че отстъпката от стандартната цена е в размер на 327,91 лева. Първоначалният срок на договора е 24 месеца като договорът влиза в сила на 18.12.2021г. и изтича на 18.12.2023г. В договора е посочено, че след изтичане на първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за мобилните/фиксираните номера, посочени в него с едномесечно предизвестие. В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други елементи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца. В случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към датата на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му цена, каквато съответства на оставащия срок на договора.