Решение № 448 от 03.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503752 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 491 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело №14834/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, е признато за установено по искове на „Юробанк България” АД с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК, предявени против Е. Ц. Ц., че ответницата Ц. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 95 557,92 швейцарски франка-главница; сумата 9 041,15 швейцарски франка-договорна лихва за периода от 16.03.2014г. до 23.04.2015г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 17 785, 86 швейцарски франка и за периода от 24.04.2014г. до 08.06.2016г.; сумата 611,15 швейцарски франкатакси за периода от 18.03.2014г. до 23.04.2015г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 1 026,26 швейцарски франка и за периода от 24.04.2015г. до 08.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016г., датата на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

31339/2016 г. на СРС, 38 състав, до изплащане на задължението; отхвърлен е искът за сумата 120 лева-такси за периода от 26.05.2015г. до 08.06.2016г. С решението на СГС ответницата Е.Ц. е осъдена, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да плати на „Юробанк България” АД разноски по заповедното производство в размер 7 711,39 лева и сумата 3 980, 67 лева – разноски в производство пред СГС.

Въззивна жалба е подадена от „Юробанк България” АД срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК по отношение на договорната лихва за разликата над 9 041,15 швейцарски франка до пълния претендиран 1 размер 17 785, 86 швейцарски франка и за периода от 24.04.2014г. до 08.06.2016г., както и в частта, с която е отхвърлен искът по отношение на таксите за разликата над 611,15 швейцарски франка до пълния предявен размер 1 026,26 швейцарски франка и за периода от 24.04.2015г. до 08.06.2016г. и за сумата 120 лева-такси за периода от 26.05.2015г. до 08.06.2016г. Жалбоподателят смята, че в атакуваните части решението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Оспорва изводите на съда, че договорната/възнаградителна лихва и вземането за такси не се дължат за посочения период-за периода след настъпването на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Поддържа, че тълкувателното решение, цитираното от първоинстанционния съд е постановено на 27.03.2019г., а исковата молба на банката е подадена още през 2016г.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата ответница Е. Ц. Ц. не взема становище по жалбата.

Решението на СГС в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че ответницата Е.Ц. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 95 557,92 швейцарски франка-главница; сумата 9 041,15 швейцарски франкадоговорна лихва за периода от 16.03.2014г. до 23.04.2015г.; сумата 611,15 швейцарски франка-такси за периода от 18.03.2014г. до 23.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016г. - датата на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 31339/2016 г. на СРС, 38 състав до изплащане на задължението, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба, с която против Е. Ц. Ц. са предявени искове по чл. 422 ГПК да се признае за установено, че ответницата дължи на банката сумата 95 557,92 швейцарски франка-главница по договор за кредит от 29.09.2008г., сумата 17 785,86 швейцарски франка-договорна лихва за периода от 16.03.2014г. до 08.06.2016г., сумата 1 026,26 швейцарски франка – банкови такси за периода от 18.03.2014г. до 08.06.2016г., сумата 120 лева – такси за периода от 26.05.2015г. до 08.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016г. до окончателното плащане и присъдените в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 29.09.2008г. „Юробанк България” АД и Е.Ц. сключили договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот, по силата на който банката предоставила на Ц. кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 65 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк на банката към еврото в деня на усвояване на кредита срещу задължението на кредитополучателя да ги върне при условията и срока, уговорени в договора.

Сочи се, че с нотариална покана от 09.04.2015г., връчена лично на длъжника на 2

23.04.2015г. Ц. била уведомена, че поради неплащане на дължимите вноски банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 23.04.2015 г., поради неплащане на 27 погасителни вноски и на 09.06.2016г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в производство по чл. 417 от ГПК на 21.06.2016г. била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 31339/2016г. по описа на СРС, 38 състав и изпълнителен лист против ответницата. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответницата Ц. депозирала възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което за банката е налице правен интерес зза предяви иска по чл. 422 ГПК да се признае за установено, че Ц. дължи на ищеца посочените суми по договор за банков кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Е. Ц. Ц., чрез пълномощника си, оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията, че след 2014г. е спряла да погасява задълженията си по договора. Оспорва като нищожни договорните клаузи относно едностранната промяна на БЛП, както и клаузите относно поемането на валутния риск от страна на кредитополучателя.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че били валидно обвързани от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 44319, сключен на 29.09.2008г., по силата на който Банката е предоставила на Е.Ц. банков кредит в швейцарски франкове, в размер равностойността на 65 000 евро по курс „купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, със срок на издължаване от 420 месеца. Според договора, кредитополучателят следва да погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, която към датата на сключване на договора е в размер 5% за жилищни кредити в швейцарски франкове и се формира от сбора на БЛП на „Юробанк България” АД и договорна надбавка от 1%. Според чл. 4 от договора за кредит кредитополучателят следва да плати на банката такса за управление в размер 1,4 % върху пълния размер на разрешения кредит; комисиона за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер 0,03% върху размера на непогасената главница и еднократно платима административна такса в размер 50 лева.

От приетата в първоинстанционното производство нотариална покана с рег.

№ 3092/09.04.2015г., акт 84, том ІІ на нотариус В. М. с рег. № 53 се установява, че поради просрочение на плащанията по договора за кредит от 29.09.2008г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Установява се, че поканата е връчена на Ц. на 23.04.2015г., видно от отбелязването на нотариуса М..

На 09.06.2016г. „Юробанк България” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в СРС е било образувано ч.гр.д.

31339/2016г. по описа на 38 състав, като на 21.06.2016г. от Софийския районен съд, 38 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на банката срещу длъжникът Е. Ц.

3

Ц. за сумата 95 557,92 швейцарски франка-главница; за сумата 17 785,86 швейцарски франка- договорна лихва за периода от 16.03.2014г. до 08.06.2016г.; за сумата 1 026,26 швейцарски франка-банкови такси за периода от 18.03.2014г. до 08.06.2016г.; за сумата 120 лева-такси за периода от 26.05.2015г. до 08.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016г. до изплащане на вземането и сумата 8 382,76 лева-разноски в заповедното производство.

Въз основа на така издадената заповед за изпълнение в полза на банката е издаден на 21.06.2016г. и изпълнителен лист за описаните суми.

На 11.01.2016г. длъжникът Е.Ц. е подала възражение против издадената заповед за изпълнение и с разпореждане от 18.10.2016г., получено от заявителя „Юробанк България” АД на 08.11.2016г,. заповедният съд е указал на банката, че може да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника.

На 28.11.2016г. „Юробанк България” АД е предявила против ответника Ц. установителен иск по чл. 422 ГПК.

В първоинстанцинното производство са изслушани и приети основно и допълнително заключение на ССчЕ, изготвени от вещите лица М. В. и П. Д..

Според заключението на експерта М. В. последната вноска, платена по кредита е от 14.02.2014г. и е в размер 750 швейцарски франка, като от 16.03.2014г. погасителни вноски не са плащане. Изчислено е, че неизплатената от Ц. част от главницата по договора за кредит от 29.09.2008г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 08.06.2016г. е в размер 95 557,92 швейцарски франка; неплатените възнаградителни лихви към 08.06.2016г. са в размер 17 785,86 швейцарски франка; неплатените такси към 08.06.2016г. са 1 026, 26 швейцарски франка.

Според допълнителното заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице П.

Д. размерът на неплатената договорна/възнаградителна лихва към 23.04.2015г.датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем е 9 041,15 швейцарски франка, а неплатените такси към 23.04.2015г. са 611,15 швейцарски франка.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави следните изводи:

Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответницата, в качеството й на кредитополучател по договор за банков кредит от 29.09.2008г., му дължи парични суми по договора, въз основа на издадена в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.

В случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл.422 ГПК: валидна облигационна връзка между банкатакредитор и кредитополучателя в процесния период, по договор за банков кредит; ищецът е изправна страна по договора за кредит и е изпълнил своите задължения за предоставяне на договорената сума; кредитополучателят е преустановил плащането на дължимата насрещна престация на 16.03.2015г., тоест изпаднал е в 4 забава; длъжникът е надлежно уведомен на 23.04.2015г. от банката-кредитор, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем; в полза на банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Ц., която надлежно е оспорена от нея в срока по чл. 414 ГПК.

Спорът пред въззивния съд, с оглед оплакванията във въззивната жалба на „Юробанк България” АД е дължат ли се възнаградителни лихви и такси на банката за периода след 23.04.2015г. - настъпването на предсрочната изискуемост на кредита до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2016г.

Така поставеният въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин в цитираното и от състава на първоинстанционния съд ТР № 3 от 27.03.2019г., постановено по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, където в т.2 е прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.