Решение № 426 от 03.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. гр. Хасково, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640103163 по описа за 2022 година

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП от С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: гр.********, адв. М. В. М. от АК - Пловдив, против “Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет В.а Димитрова и Десислава В.а Николова - управители, съдебен адрес: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 13, ет.3, адв. Е.Ц., член на САК.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1217642/30.11.2022 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, съгласно който трябвало да върне сумата по кредита от 5400 лева, при сума на получаване 4000 лева, лихва 1400 лева и при срок на кредита от 18 вноски. Във връзка с клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит, ищцата следвало да сключи и Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит, по който следвало да заплати сумата в размер на 4040 лева, подробно описана и дължима съобразно погасителен план към този договор.

Според ищцата, Договорът за предоставяне на потребителски кредит № 1217642/30.11.2022 г., сключен с ответника бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл. 19 ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 5 от посочения договор, въз основа на която бил сключен договор за гаранция/ 1 поръчителство, била нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП и излага съображения, а именно:

На първо място се посочва, че нарушението на императивните изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори в ЗПК водело до тяхната недействителност и в тази връзка сключения Договор за кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, тъй като в същия бил посочен годишен лихвен процент /ГЛП/, но липсвали условията за прилагането му и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Според ищцата нарушението било още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да можела да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничавало правата й и била основание за недействителност на Договора за потребителски кредит.

Освен това, към договора бил наличен погасителен план, но същият не отговарял на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсвала задължителната по ЗПК информация. В договора била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант и същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не било сторено от кредитодателя, а била посочена само общо дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в нея, което създало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски какви компоненти включвали, как били изчислени и на каква база, което представлявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора, в който смисъл се посочва съдебна практика.

На следващо място се поддържа от ищцата, че процесният договор не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него била посочена само абсолютната стойност на ГПР и липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР на разходите по кредита – които компоненти точно били включени и как се формирал същия. В същото време, ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче не били известни, което създавало предпоставки кредиторьт да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно и какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран ГПР, неясни били както неговите компоненти, така и математическият алгоритъм по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни оскъпяващи го компоненти, той следвало да посочи по разбираем за потребителя начин какво точно било включено в тях.

Според ищцата, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на 2 разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а оттам - и на действителния размер на ГПР, на основание чл.11, ал.1 т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция/поръчителство в размер на 4040 лева не била включена в ГПР и ГЛП.

С включването на тази сума в тях, действителните ГЛП и ГПР щели да нараснат двойно, поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1. т.1 oт ДР на ЗПК заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, било известно на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Освен това ищцата посочва, че поради невключване на разходите по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и посочването на размер на ГПР, който не бил реално прилаган в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП, а с преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. По този начин потребителят бил подведен относно спазването на забраната на чл. 19 ал.4 от ЗПК и това не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи се още в исковата молба, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая не била налице нито една от двете хипотези, поради което нищожността на посочената клауза на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение и която изрично посочвала, че когато не били спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. В насока на гореизложените възражения била и непротиворечивата и последователната практика на съдилищата в страната, именно по отношение на Договор за предоставяне на поръчителство.

3

При условията на евентуалност, ищцата поддържа нищожност на клаузата на чл.5 от Договора за кредит, въз основа на която бил сключен договорът за гаранция/ поръчителство, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Това било така, тъй като с нея ищцата била задължена да сключи договор за поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит, като сключването на договор за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита и същата водела до нееквивалентност на насрещните престации. В тази връзка се посочва, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД било налице, когато бил нарушен правен принцип, който можел и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му било проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, като принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, било необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или размера на вземането на едната страна да е в размер чувствително надвишаващ насрещната престация, което несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто бил и настоящият случай. От тази конкретна преценка, следвал извода, че оспорваната клауза от договора за кредит била нищожна, доколкото с нея ищцата се задължавала да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение било в размер на 100% от отпусната сума и че същата противоречала на добрите нрави.

Посочва се още, че клаузата на чл.5 от Договор за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като същата била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищцата като потребител. Същата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция, същите не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Доколкото неравноправната клауза на чл.5 Договор за кредит не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП, същата била нищожна съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП. Тя била част от едни стандартни и бланкетни и отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможността да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл била и Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор № 1217642 от 30.11.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност - че клаузата на чл.5 от същия, въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско 4 възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Ответникът оспорва предявените искове. В действителност, на 30.11.2022 г. между ищцата и ответникът бил сключен Договор за потребителски кредит при посочените условия, като по силата на чл.3 от последния ответницата поела задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 35% при ГПР в размер на 49.66%, а общата сума която следвало да заплати била 5400 лв. Сочи се, че по силата на чл.5 от процесния договор ищцата била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключване на договора, същата била избрала това да стане чрез поръчителство от Multitude Bank (Малта).