Решение № 202 от 28.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Варна, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря М.на Ив. И. като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500189 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 55929/26.07.2023г. от Д. Б. П. в качеството и на родител на Д. И.в Н., ЕГН **********; Е. Х. Т. и Л. С. Л. в качеството им на родители на детето В. Л.

Л., ЕГН ********** ; С. С. И. и В. В. И. в качеството им на родители на Д. В. И., ЕГН **********, всички чрез процесуален представител срещу Решение № 2486/06.07.2023г. по гр.д. № ****/****г. на ВРС, в частта , с която въззивниците СА ОСЪДЕНИ солидарно да заплатят на С. Н. К., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к."В.В." бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 в качеството й на майка и законен представител на М. М. А., ЕГН ********** сумата 2000.00 лева, представляваща разликата от присъдената сума от 5000/пет хиляди / лева до признатия размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на М.

М. А. на 10.12.2021г. неимуществени вреди, имащи характер на лека телесна повреда, изразяващи се в рана на долния клепач на дясното око, кръвонасядане около носа, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядания по гърба, чувство на гняв, срам, непълноценност, тревожност, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 10.12.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.48,ал.1 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Считайки решението за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, касателно размера на присъденото обезщетение за сумата над 3000.00 лева /призната от тях/, претендират отмяна на решението и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение да бъде определено съобразно признатия размер, което намират за справeдлива обезвреда на пострадалия за претърпени от него вреди , с оглед събраните по делото доказателства. исковете да бъдат уважени в пълните предявени размери.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира потвърждаването му в обжалваната част и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

2. Въззивна жалба вх. № 77134/18.10.2023г. от И. Д. Н., чрез процесуален представител в качеството му на родител на Д. И.в Н., ЕГН ********** срещу Решение № 2486/06.07.2023г. по гр.д. № ****/****г. на ВРС, с което Е ОСЪДЕН солидарно с другите ответници да заплати на С. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к."В.В." бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 в качеството й на майка и законен представител на М. М. А.,ЕГН ********** сума от 5000/пет хиляди / лева представляваща обезщетение за причинени на М. М. А. на 10.12.2021г. неимуществени вреди, имащи характер на лека телесна повреда, изразяващи се в рана на долния клепач на дясното око, кръвонасядане около носа, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядания по гърба, чувство на гняв, срам, непълноценност, тревожност, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 10.12.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл.48,ал.1 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Считайки решението за недопустимо, неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, претендира обезсилването му/ отмяната му и постановяване на друго, с което иска против него да бъде отхвърлен. Твърди се , че съда неправилно е приел, че въззивника е отговорен за действията на сина си по см. на чл. 48 от ЗЗД – където отговорността е лична и е за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, доколкото от събраните по делото доказателства , вкл. и решение на ВРС , родителските права по отношение на детето – Д. Н. са предоставени на майка му- Д. П..

Излага, че не е присъствал на деянието и по никакъв начин не е могъл да предотврати последствията му. Претендира обезсилване/отмяна на решението, включително и за присъдените разноски и присъждане на такива ва въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил отговор.

В съдебно заседание въззивниците Д. Б. П. в качеството й на родител на Д. И.в Н.; Е.

Х. Т. и Л. С. Л. в качеството им на родители на детето В. Л. Л.; С. С. И. и В. В. И. в качеството им на родители на Д. В. И., редовно призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата. Претендират уважаването й , не претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника И. Д. Н., в качеството му на родител на Д. И.в Н.,редовно призован не се явява , чрез процесуален представител с писмена молба , поддържа подадената жалба претендира уважаването й и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемия редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки, касателно предявените искове против Д. Б. П. в качеството и на 2 родител на Д. И.в Н.; Е. Х. Т. и Л. С. Л. в качеството им на родители на детето В. Л. Л.; С.

С. И. и В. В. И. в качеството им на родители на Д. В. И. . Предявения от С. Н. К., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на М. М. А. против И. Д. Н. в качеството му на баща на малолетния Д. Н. иск с правно основание чл.48 ал.1 от ЗЗД е недопустим поради наличие на отрицателна предпоставка – на ответника не е предоставено упражняването на родителски права над сина му.

Безспорно в настоящото производството е установено , че с Решение, постановено на 19.02.2016г. по гр.д. №*****/2015г. по описа на ВРС брака между Д. Б. Н.а и И. Д. Н. е прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. И.в Н. са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на личен контакт.

Отговорността по чл. 48 ЗЗД има белезите на обективната отговорност и се възлага на родителите и осиновителите за неупражнен конкретен контрол над непълнолетните и недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието им, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата.

Отговорността на родителите и осиновителите се основава на упражняването на родителските права, като задължително условие при тази отговорност е децата да живеят при тях (има се предвид общо местоживеене).

Следователно, родители, които са лишени от родителски права или на които не е предоставено упражняването на родителските права (например след развод или по иск за определяне на местоживеене), не са надлежно пасивно легитимирани по иск с правно основание чл. 48 ЗЗД. Без значение е, че другият родител не е лишен от родителски права и отговорности, а има и определен режим на лични отношения с детето, тъй като краткотрайните контакти по този ред не са достатъчни за възпитание и за формиране личността на детето (Решение № 323 / 09.04.2009 г. по гр. д. № 718 / 2008 г., IV г.о., ВКС).

Настоящия състав е запознат с практиката на ВКС, обективирана в Решение

№270/10.01.2017г. по гр.дело № ***/2016г. , IV г.о., ВКС,касателно приложението на чл.48 ал.3 от ЗЗД, същата обаче касае случай на предпоставки за освобождаване от отговорност на родител, на когото са предоставени родителски права , какъвто настоящия не е.

Ето защо производството по предявения от С. Н. К. в качеството й на майка и законен представител на М. М. А. срещу И. Д. Н. в качеството му на родител на непълнолетния Д. И.в Н., иск с правно основание чл.48, ал.1 вр.чл.45 ЗЗД, следва да бъде прекратено като недопустимо , а постановеното в тази част решение обезсилено.

Депозираната от И. Д. Н. въззивна жалба е основателна и следва да бъде уважена , като на същия бъдат присъдени разноски за две инстанции.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С. Н. К. в качеството й на майка и законен представител на М. М. А. срещу С. С. И. и В. Н. в качеството има на родители на непълнолетния Д. В. И., Д. Б. П. и И. Д. Н. в качеството им на родители на непълнолетния Д. И.в Н., Е. Х. Т. и Л. С. Л. в качеството им на родители на В. Л. Л. за осъждането на ответниците да заплатят солидарно сумата от 9000 лева за причинени на М. М. А. от 10.12.2021г. неимуществени вреди, имащи характер на лека телесна повреда, изразяващи се в рана на долния клепач на дясното око, кръвонасядане 3 около носа, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядания по гърба, чувство на гняв, срам, непълноценност, тревожност, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 10.12.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 40 лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл.48, ал.1 вр.чл.45 ЗЗД.

В исковата молба ищеца твърди, че на 10.12.2021г. към 14:00 часа М. А. бил с приятеля си Т.Д. в ж.к.К.Г., пицария М./гр.Варна/. Поръчал си и си купил пица, нарязана на парчета, която седнал да яде. В това време минали Д. И., В. Л. и Д. Н., които без да поискат разрешение си взели по едно парче от пицата му. Той ги помолил да се махнат, но те се държали арогантно, присмивали му се и след негова забележка побягнали. М. решил да ги намери и поговори с тях защо са постъпили така грозно, като приятелят му Теодор му казал, че най-вероятно те са отишли в Д. Н. в бл.216. След като трите момчета излезли М. ги попитал нямат ли пари да си купят пица, че трябва да взимат от неговата. Д. И. му казал да се маха и се нахвърли срещу него. Започнал да го удря, съборил го в градинката, направил му хватка и започнал да го души. М. се опитал да се изправи и тогава са намесил В., който го ритнал с крак в гърба и той паднал отново. През цялото време останалите две момчета се смеели и викали :" то му наби тупаниците", „ набий му още един", „ давай". През цялото време побоя бил сниман с телефон от Д. Н.. Следствие на побоя М. получил травми : рана на долния клепач на дясното око; кръвонасядане около носа; по лявото слепоочие оток и кръвонасядане; кръвонасядания по гърба. След като боя приключил М. се обадил на майка си и бил изключително разстроен и притеснен. Двамата отишли в полицейското управление в К.Г. и пуснали жалба. В това време започнали да се обаждат приятелите на М. и му пратили клипа с побоя над него, който бил качен в Инстаграм от Д. Н.. На следващия ден било издадено медицинско свидетелство на М.. Твърди се , че след инцидента М. станал подтиснат заради накърненото му достойнство. В училище и на улицата чувал постоянни подмятания :" вижте тоя дето го биха". Затворил се в себе си и не искал да излиза, бил изключително неспокоен и не можел да спи. Всичко това се отразило изключително много на самочувстието му, на успеха му, на нормалния му начин на живот. У него настъпили интензивни чувства на гняв, срам, непълноценност, зависимост, затваряне, дистанциране от околните, което провокирало тревожност и депресивност. Твърди се, че той и към момента не е преодолял случилото се. Подмятанията и подигравките не били спрели и към настоящия момент.