Определение № 49168 от 03.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49168 гр. София, 03.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110157633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. Р. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 08.08.2022 г. сключили с ответника договор за паричен заем № 1186869, по силата на който получил сумата от 500 лв. при ГПР 49,66 % В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството, за което му била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 250 лв. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключване на договора за кредит, възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Моли за отхвърляне на исковете.

Разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП.

В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно 1 доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона и има неравноправен характер.

В тежест на ответника по исковете е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 500 лв.

По доказателствата:

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие от договора, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен план и СЕФ е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси следва да се остави без уважение, тъй като не е необходима за изясняване на спора предвид характера на предявените искове.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между страните сделки, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред „Изипей“ АД за снабдяване с информация относно извършените между страните парични преводи, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за изясняване на настоящия спор.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. от 09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи копие от договора за паричен заем № 1186869, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен план и СЕФ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като непредставянето им съдът ще цени по реда на чл. 161 ГПК – ще приеме, че е сключен процесният договор за паричен заем със съдържанието, посочено в исковата молба, включително на оспорената клауза за предоставяне на поръчителство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2