Решение № 67 от 29.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Е. П. Георгиева в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600067 по описа за 2023 година С присъда №4, постановена на 13.02.2023г по НОХД№ 403/2022г., Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. В. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.09.2021 г. в гр.София причинил по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН **********, настъпила на летище София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на 20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ***а в гр. Нова Загора, предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А. И. П., ЕГН ********** за виновна в това, че на 28.09.2021 г. в гр.София причинила по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН **********, настъпила на летище София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на 20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ***а в гр. Нова Загора, предизвикали

1 разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК я осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно че на 20.09.2021 г. в гр.Нова Загора в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили С. А. И. от гр.Нова Загора.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което всеки от двамата подсъдими е бил задържан, считано от 17.01.2022 г.

С присъдата съдът се е произнесъл по вещественото доказателство, като е постановил един брой магнитен носител- СD, да остане приложен по делото.

На двамата подсъдими са възложени направените в досъдебното и съдебно производство разноските по делото.

Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от защитниците на подсъдимите - адвокати М. М. и С. П. от АК - Сливен.

В жалбата на адв. М. М. са развити доводи за постановяване на присъдата при незачитане на основни принципи по чл.12, ал.2, чл. 13, чл. 14, ал.2, чл. 15, ал.2 от НПК, въз основа на противоречиви доказателства, недоизяснени основни факти и обстоятелства, при игнорирани на множеството доказателства, относно участието на подсъдимите в процесния инцидент и за наложени на подсъдимите прекомерни тежки наказания. Моли се въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да върнете делото на СлОС за ново разглеждане или алтернативно, да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода до минималния предвиден по чл. 124, ал.1, предл.1 от НК размер. Във връзка с оплакванията в жалбата е направено искане въззивният съд да допусне и назначи комплексна съдебномедицинска експертиза, в състава на която да участват травматолог и лекар- вътрешни болести, които, преценявайки всички събрани доказателства на досъдебното производство и в съдебното следствие да отговорят на въпроси относно: броя и вида на травматичните увреждания на пострадалата; механизмът на получаването им; броя и характеристиките на изполваните средства /травмиращи повърхности; наличието на причинно-следствена връзка между действително получените травматични увреждания в процесната нощ и настъпилата смърт на пострадалата; давността и причината за първоначалното увреждане на слезката; наличие на травматични увреждания с различна давност. Допълнително се иска да бъдат призовани и разпитани в качество на свидетели С. Г. Т,, Й. А. П. и И. Й. Й., заличени от списъка на 2 свидетелите с протоколно определение на СлОС.

В жалбата на адв. С. П. са изложени съображения за неизпълнени от СлОС задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на защитата, поради неуважаване искането на защитата за назначаване на комплексна съдебномедицинска експертиза на пострадалото лице, неназначаването на съдебна психолого- психиатрична експертиза, за да се установи психичното състояние и личностовите особености на подсъдимите, както и поради заличаването от списъка за призоваване на свидетели очевидци.

Алтернативно се иска въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334, ал.1, т.1 от НПК - да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния съд; или по чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК - да отмени присъдата и оправдае подсъдимите; или по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1,т.1, т.3 от НПК - да намали размера на наложените наказания и освободи подсъдимите от изтърпяването им с приложение на чл.66 от НК.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители, които са я обжалвали чрез своя повереник - адв. К. Е. от АК- Сливен. В жалбата на повереника се съдържат подробни доводи за неправилно приложение на материалния закон и несправедливо занижени наказания на подсъдимите.

Материалният закон се счита за нарушен, поради неправилна преквалификация на деянията на подсъдимите като извършени от тях престъпления по чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр.ал.2 от НК, вместо такова по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК, с каквото обвинение е внесен обвинителния акт. Моли се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която да осъди подсъдимите за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК на справедливи наказания, или алтернативно, да увеличи наложените по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК наказания на 10 години лишаване от свобода за всеки от двамата извършители.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура -Бургас намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, а въззивните жалби на защитата на двамата подсъдими, както и на частните обвинители, за неоснователни. Счита авторството на деянието и вината на подсъдимите за доказани, а наложените наказания - за справедливи.

Моли атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Повереникът на частните обвинители поддържа депозираната въззивна жалба. В пледоарията повтаря изложените в жалбата доводи за аргументиране на несъгласието си с възприетата от СлОС правна квалификация по чл.124 от НК. Акцентира на използваните от подсъдимите оръжия като сопа и нож за нанасяне на телесните увреждания, като те са били върху жизнено важни части от тялото на пострадалата и със значителна сила, която да способства за умъртвяване на жертвата, поради което счита, че те са целели да я лишат и от 3 живот, а не да причинят единствено и само телесна повреда. Моли жалбата да бъде уважена, а алтернативно моли присъдата на първостепенния съд да бъде изменена, като на подсъдимите да се наложат справедливи наказания към максимално предвидения размер. Участващите лично частните обвинители Д. И. и Р. А. поддържат жалбата и казаното от повереника.

Участващият във въззивното производство защитник на подсъдимия адв. П., поддържа устно и в представени подробни писмени бележки всички изложени в депозираната от нея жалба оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваната присъда, нейната доказателствена необоснованост и несправедливост на наказанията.

Процесуалните нарушения са аргументирани с липсата на подробен анализ на гласните доказателствени средства и необсъдени противоречия между тях, както и в отказа да бъдат уважени доказателствените искания на защитата.

Материалният закон се счита за нарушен, поради отсъствие на категорични доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нанесения на пострадалата побой и настъпилата по-късно смъртта на С. И. и поради липса на представи у подсъдимите за причиняването на телесни повреди, несъвместими с живота на пострадалата. Поддържани са и алтернативните искания за отмяна на присъдата и оневиняване на подзащитните й; или за връщане върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; или за намаляване размера на наложените наказания.

В лична защита двамата подсъдими поддържат становището на защитника си. В последната си дума подсъдимите Г. и П. изразяват съжаление за извършеното и молят за условно осъждане.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Подсъдимите Ц. Г. и А. П. живеели на семейни начала в къща в гр. Нова Загора, ул. „"в." №* в ромския квартал на гр. Нова Загора. С тях живеела и непълнолетната им дъщеря М. В.а.

Пострадалата С. И. и свид. М. К. живеели от около 10 години на семейни начала в апартамент в гр.Сливен. От съжителството си двамата имали две малолетни деца - Б. К. и З. К., родени *г. и *г. Пострадалата И. имала още четири деца - Й. А. и свидетелите Н. У., Й. У. и А. У.. През месец септември 2021г. свид. М. К. живеел и работил в Англия, а пострадалата живеела в гр.Сливен. От около година по-рано свид. А. У. поддържал връзка с дъщерята на подсъдимите - М. В.а. По този повод свид. Р. А. - майка на пострадалата, разговаряла с подсъдимите, за да поиска дъщеря им М. В.а за съпруга на свид.А. У., но те категорично отказали. Свид.А. У. и М. В.а решили да заживеят заедно, въпреки волята на нейните родители. На 20.09.2021г. М. В.а избягала от дома на родителите си и заедно със свид.А. У. отишли в гр.Чирпан при бащата и бабата на момчето. Родителите на 4 момичето изпратили свой роднина("Г.") да говори с роднините на момчето по майчина линия да върнат дъщеря им до вечерта. Свид.А. У. си бил изключил телефона, поради което свидетелите Д. А. И. - брат на пострадалата и сина му М. Д.в А. се обадили на пострадалата и й съобщили за случилото се, а тя им казала, че веднага ще дойде в гр.Нова Загора. Същата вечер на 20.09.2021г. С. И. пристигнала в гр. Нова Загора с двете си малолетни деца, но не отишла в дома си, който се намирал в същия квартал, на 15-20 метра от дома на брат й - свид.Д. И., а отишла в дома на майка си свид. Р. А. в същия град, на ул.“Момина сълза“, № 84А, представляващ помещение(„салма“) с две стаи с отделни врати, пред които имало стряха, сачак (наричан от роднините „салонче“) с размери широко около 2 метра и дълго около 4 метра, със стена между две от колоните и матрак до нея.

След 21ч. вечерта, след като М. В.а не се върнала у дома двамата подсъдими, заедно със свидетелите Р. П. - майка на подс. П., Д. Г. - брат на подс. Г., Е. И. Й.ова - сестра на майката на подсъдимия, както и И. Й. Й., отишли до дома на свид.Р. А. за да разберат къде е дъщеря им М. В.а им и да я приберат. В двора под сачака („салончето“) пред салмата заварили да разговарят свидетелите И. Н., Р. А., М. Д.А. и пострадалата С. И..

Подсъдимите поискали да изведат дъщеря им, но Р. А. и С. И. им казали, че и те не знаят къде е, но сега ще ходят да търсят момичето и свид. А. У.. Не получили отговор и къде е дома на С. И. в гр.Нова Загора. Подсъдимите настоявали да им кажат къде крият М. В.а. След като С. И. отново потвърдила, че не знае къде момичето, подс. П. се развикала: „Дайте ми детето!“ и хванала пострадалата за косата. Двете жени започнали да се скубят. Подс.Ц. Г. хванал за ръката С. И. и започнал да я дърпа да ги отведе при дъщеря им, но тя се съпротивлявала. Тогава той й ударил шамар и тя паднала на земята. Двамата подсъдими започнали да нанасяли удари с тъпата част на дръжките (срещуположния на острието край на дръжката на ножа, т.е нейния завършек, пета, тапа) на държаните от тях ножове, ритали и стъпвали с крака в лявата странична гръдно поясна област от тялото, върху ребрата, кръста и корема на съборената пострадала. Свид. М. А. посегнал да помогне на леля си С., но се уплашил, защото подсъдимата замахнала с острието на ножа към него. След това подсъдимата взела от двора метла с дървена дръжка, счупила с нея двата прозореца на салмата, при което се счупила и метлата. От салмата се показала свид.С. М., но като видяла подсъдимата да посяга към нея с ножа и да вика: „Дайте ми детето!“ се прибрала отново в помещението при децата. Свидетелката Р. А. избягала да търси помощ. Подс.