Решение № 261963 от 13.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261963 13.07.2021 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина

Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8724 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Т.М.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.06.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ...., при общи условия и спазване на ЗПК, на обща стойност 2665 лева /за мебели/. Следвало да бъде върната на 24 месечни вноски – до 05.06.2019 г., включващи главница и договорна лихва от 895,16 лева.

Ответникът не извършил плащания.

На

13.09.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл.

410 ГПК № 780/06.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: 1852,32 лева – главница; 76,05 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019 г.- 05.06.2019 г.; 307,70 лева – обезщетение за забава за периода 06.05.2018 г. – 05.02.2020 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Признава наличието на договора и предоставянето на паричната сума. Твърди недействителност на правоотношението, поради нарушение на изискванията на ЗПК – чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

С доклада по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 17.06.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е подписан договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ...., с предоставена и усвоена парична сума от 2665 лева; вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 13.09.2018 г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 260697/27.01.2021 г. – л.67-68/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От договора за потребителски кредит се установява наличието на съглашение за предоставяне на твърдяната парична сума, която е получена от потребителя /чрез плащане на търговеца за закупените стоки – ССЕ/. Всички относими към кредитната сделка документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

Доказват се наличието на облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор.

Последният е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума, която е получена.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, такова доказване не беше проведено.

От представените доказателства - приложение № 1 към рамков договор за цесия /л.12-23/, в които фигурират вземанията към ответника, се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който последният е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена в чл. 13 от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписването им.

Съобразно договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главница, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.

Прието е уведомително писмо за цесията /л.26/ от цедента, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.25/ за извършената цесия, адресирани до длъжника.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №

2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Също така и принципно

- ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал.

3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на

ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Отделно

- уведомяването за цесията принципно не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение №

239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.

Отделно, следва да се подчертае, че по делото се установява частично плащане и в полза на ищеца – цесионер /ССЕ/, което означава, че ответникът е уведомен и е узнал за цесията и преди процеса. Възражения в тази насока не са въведени в ОИМ.

За пълнота може да се посочи, че уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.

Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н.

И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.

Както се посочи, в съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор.

Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.

- касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на подписан договор за кредит, по който на ответника е предоставена парична сума /респ. вещите, за които същата е отпусната/; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания, както и, че длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за кредит.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .

3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.