Определение № 84 от 04.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500591 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5600/22.12.2025 г. от Й. Т. Щ. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като съдът отхвърли искането на взискателя за присъждане на такива.

В молбата се твърди, че в производството по чл. 435 и сл. ГПК отговорността за разноски следва да бъде възложена на съдебния изпълнител.

В тази връзка се изразява становище, че спазването на законовите изисквания при извършване на действия по принудително изпълнение е отговорност на съдебния изпълнител, каквито отговорности взискателят няма, поради което последният не е страна в производството, а ЧСИ. Сочи се, че жалбоподателят при обжалване действия на съдебния изпълнител заплаща такси по ТЗСЧИ и отделно разноски за взискателя, като се твърди, че присъждането на разноски и за взискателя е не само необяснимо, но и дублирано и неправомерно.

Твърди се, че в единствената норма в ГПК относно разноските по изпълнението – чл. 79 от ГПК, липсва вариант за присъждане на разноски за взискателя при обжалване действия на съдебния изпълнител; взискателят не е страна в това производство, поради което не могат да се приложат и разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК. Оспорва се размерът на адвокатското възнаграждение за въззиваемия за разликата над 200 лева до 300 лева, като се цитира чл. 10 т. 1 и т. 2 от НМРАВ.

Ответникът по молбата – И. П. С., не изразява становище в предоставения му срок.

Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

С постановеното по делото решение, поправено с последващо решение, съдът е оставил без уважение жалбата на Й. Т. Щ. – длъжник по изп. д. № 1

2025 9180 400 222 по описа на ЧСИ № 918 Т.В. с район на действие – Окръжен съд - Смолян, против разпореждане от 21.07.2025г, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; частично е оставено без уважение възражение по чл. 442а ГПК за заличаване на възбрана върху два имота и е отказано намаляване на приетите разноски с постановление изх. № 03420/22.05.2025г, както и искането по чл.

438 ГПК за спиране на изпълнението, като я е осъдил да заплати на И. П. С. сумата от 200 лв – съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите в молбата относно страните в производството по чл. 435 и сл.

ГПК не намират опора в закона. Съдебният изпълнител не е страна в това производство. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗСВ държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания; на тях може да се възложи и събиране на вземания на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 2 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания; държавата може да възлага на ЧСИ и събиране на публични задължения. Нормативната разпоредба сочи, че съдебният изпълнител е орган по изпълнението, поради което той не е страна в производството по обжалване на действията му.

Съдебният изпълнител по силата на чл. 436, ал. 3 от ГПК излага мотиви по обжалваните действия. Той не е страна в това производство и не отговаря за разноските в него. Надлежни страни в съдебното производство са взискателят и длъжникът, съответно трети лица в посочените от закона случаи. Когато това производство се развива по жалба на длъжника, както е в случая, на взискателя се дава възможност да защити правата и интересите си чрез депозиране на възражение на жалбата – чл. 436, ал. 2 от ГПК, каквато възможност е дадена и на длъжника в обратната хипотеза - при подадена от взискателя жалба. Противно на посоченото в молбата, съответно приложение в производството по чл. 435 и сл. ГПК намират разпоредбите на чл. 78 от ГПК.

В случая съдът е отхвърлил жалбата на длъжника Й. Щ. като неоснователна, поради което и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът по жалбата – взискателят И. П. С., има право на разноски в това производство.

Що се касае до размера на присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, то е в размер на 200 лева, поради което доводите в молбата, касаещи присъдено възнаграждение за разликата над 200 лева до 300 лева, са неотносими.

Поради това молбата е неоснователна и ще се отхвърли.

Доколкото определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение се иска, произнасянето е окончателно.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5600/22.12.2025 г. от Й. Т. Щ. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500591 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5600/22.12.2025 г. от Й. Т. Щ. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като съдът отхвърли искането на взискателя за присъждане на такива.

В молбата се твърди, че в производството по чл. 435 и сл. ГПК отговорността за разноски следва да бъде възложена на съдебния изпълнител.

В тази връзка се изразява становище, че спазването на законовите изисквания при извършване на действия по принудително изпълнение е отговорност на съдебния изпълнител, каквито отговорности взискателят няма, поради което последният не е страна в производството, а ЧСИ. Сочи се, че жалбоподателят при обжалване действия на съдебния изпълнител заплаща такси по ТЗСЧИ и отделно разноски за взискателя, като се твърди, че присъждането на разноски и за взискателя е не само необяснимо, но и дублирано и неправомерно.

Твърди се, че в единствената норма в ГПК относно разноските по изпълнението – чл. 79 от ГПК, липсва вариант за присъждане на разноски за взискателя при обжалване действия на съдебния изпълнител; взискателят не е страна в това производство, поради което не могат да се приложат и разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК. Оспорва се размерът на адвокатското възнаграждение за въззиваемия за разликата над 200 лева до 300 лева, като се цитира чл. 10 т. 1 и т. 2 от НМРАВ.

Ответникът по молбата – И. П. С., не изразява становище в предоставения му срок.

Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

С постановеното по делото решение, поправено с последващо решение, съдът е оставил без уважение жалбата на Й. Т. Щ. – длъжник по изп. д. № 1

2025 9180 400 222 по описа на ЧСИ № 918 Т.В. с район на действие – Окръжен съд - Смолян, против разпореждане от 21.07.2025г, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; частично е оставено без уважение възражение по чл. 442а ГПК за заличаване на възбрана върху два имота и е отказано намаляване на приетите разноски с постановление изх. № 03420/22.05.2025г, както и искането по чл.

438 ГПК за спиране на изпълнението, като я е осъдил да заплати на И. П. С. сумата от 200 лв – съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите в молбата относно страните в производството по чл. 435 и сл.

ГПК не намират опора в закона. Съдебният изпълнител не е страна в това производство. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗСВ държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания; на тях може да се възложи и събиране на вземания на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 2 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания; държавата може да възлага на ЧСИ и събиране на публични задължения. Нормативната разпоредба сочи, че съдебният изпълнител е орган по изпълнението, поради което той не е страна в производството по обжалване на действията му.

Съдебният изпълнител по силата на чл. 436, ал. 3 от ГПК излага мотиви по обжалваните действия. Той не е страна в това производство и не отговаря за разноските в него. Надлежни страни в съдебното производство са взискателят и длъжникът, съответно трети лица в посочените от закона случаи. Когато това производство се развива по жалба на длъжника, както е в случая, на взискателя се дава възможност да защити правата и интересите си чрез депозиране на възражение на жалбата – чл. 436, ал. 2 от ГПК, каквато възможност е дадена и на длъжника в обратната хипотеза - при подадена от взискателя жалба. Противно на посоченото в молбата, съответно приложение в производството по чл. 435 и сл. ГПК намират разпоредбите на чл. 78 от ГПК.

В случая съдът е отхвърлил жалбата на длъжника Й. Щ. като неоснователна, поради което и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът по жалбата – взискателят И. П. С., има право на разноски в това производство.

Що се касае до размера на присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, то е в размер на 200 лева, поради което доводите в молбата, касаещи присъдено възнаграждение за разликата над 200 лева до 300 лева, са неотносими.

Поради това молбата е неоснователна и ще се отхвърли.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5c6fd94-a98a-4008-8f97-52b1b2d25a32