Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 300 от 13.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 188/2026
Вид
Протокол № 300
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 9 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.3 ал.1, т.3 · Закон за ограничаване на плащанията в брой

ПРОТОКОЛ

№ 300 гр. Сливен, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100188 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът К. С. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

М. П., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото от 30.01.26 г.

Ответницата Н. Г. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. В. К. от САК, надлежно упълномощен, с пълномощно представено с отговора на исковата молба с дата 12.05.26 г.

АДВ. П.: Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Пояснявам, че по отношение на втория иск, по-скоро се касае за еднолично ползване на наследствено правоотношение. Пак говорим за обезщетение. Автомобилът е част от наследствените отношения, от наследството. Става въпрос единствено за ползване, а не за съсобственост. Лизинговият договор все още е валиден.

Оспорвам отговора на исковата молба.

АДВ. К.: Г-жо Председател, от името на своя доверител, оспорвам изцяло исковата молба на ищеца. Поддържам отговора на исковата молба, като всички доводи и изложения в същия ги поддържам. Запознат съм с Вашето определение. Ответницата е упражнявала лични грижи, влагала е средства за неговата издръжка и лечение. Реално погледнато сумата, която той е дарил от продажбата на сделката по някакъв начин компенсира нейните усилия и съответно вложените средства за неговото лечение, съответно грижи. Да, разбирам, че той е имал пенсия, но реално погледнато, за грижите по него са вложени много повече средства, които се постарахме някаква част 1 от вложеното да приложим с документи, които имаме. По силата на този договор за дарение, сумата си е останала в ответницата след продажбата на база на договора, по нейната банкова сметка. По отношение на ищеца, твърдението, че моята доверителка ползва автомобила не отговаря на истината. Тя никога не го е ползвала. Реално погледнато той е собственост на лизингодателя. По твърдения в исковата молба, ползването на автомобила е от едната дъщеря на моята доверителка. Аз представих доказателства, че починалият й съпруг никога не е заплащал вноските по лизинговия автомобил. Друго трето лице ги е плащало. Реално тази вещ не е собственост на моя доверител.

АДВ. П.: Няма спор, че договорът за лизинг инкорпорира в себе си правото на ползване на автомобила. Няма спор, че наследодателят е бил страна по такъв договор за лизинг. Няма спор, че след смъртта на наследодателя това ползване се осъществява само от единия от наследниците.

По силата на лизинговия договор това ползване има някаква икономическа стойност. Най-малкото че, ако прекратиш лизинговия договор, се равнява като такси за ползване на автомобила. Когато автомобилът се ползва само от единия наследник, той се обогатява с това, че в половината от времето, когато другия наследник трябва да ползва автомобила, не прави разноски за наем на автомобила, и т.н. От друга гледна точка, наследникът, който е лишен от това право, обеднява с тази част. Тази част е определена на база на лизинговата вноска. Това, че не сме плащали лизингова вноска, не ни освобождава от договора. След смъртта на наследодателя, лизингодателят може да търси изпълнение както от нас, така и от ответницата. Нашето твърдение е, че ответницата се обогатява за наша сметка. Не съм предявил иска за заплащане на сумата 1000 евро на основание съсобственост, защото такава липсва.

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, продължавам да твърдя, че Н. И. не ползва вещта автомобил, който е собственост на лизингодателя. Колегата уточни и моля да бъде записано, че никога не е участвал в изплащането на вноските по лизинговия договор. Видно от представените документи, самите вноски се плащат от трето лице. Аз не смея да твърдя, че автомобила се ползва от дъщерята на моята доверителка. Това няма как да го знам, а дори и да го знам, подлежи на доказване. Считам, че е редно да се оспори, тъй като трябва да се докаже. По отношение на претенцията за сумата 51 000 лв, тъй като договора за дарение е направен приживе от собственика на имота, сумата е уточнена, когато той е могъл да разполага със средства приживе. По същество няма логика, това не би трябвало да влиза в наследствената част. Реално погледнато той се е разпоредил с тази сума, представляваща продажна цена на имота, когато е бил жив. Той има неограничена свобода да го направи. Това не е забранено, тъй като реално погледнато е бил жив.

АДВ. П.: Въвежда се твърдение, че моят доверител никога не е участвал в изпълнение на задълженията по лизинговия договор. Важно е да се уточни, че той се конституира като страна едва след смъртта на наследодателя. Сега разбирам, че има трети лица, които плащат като самаряни лизинговите 2 договори.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.

АДВ. П.: Правили сме опити, но до момента не сме постигнали спогодба.

АДВ. К.: Правили сме опити, но за момента и аз подчертавам, че нямаме готовност за споразумение.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен ДОКЛАД на делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: С упълномощаването на ответницата от името на съпруга си да продаде собствения му недвижим имот и получи продажната цена по нейна банкова сметка, наследодателят на страните е извършил не само упълномощителна сделка, но е сключил с ответницата и мандатен договор или договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, поради което след изповяданата покупко-продажба на процесния имот, на основание чл. 284 ал.2 ЗЗД, тя е дължала на съпруга си отчетна сделка, включително предаване на продажната цена по изповяданата сделка в размер на 102 000лв, която е била преведена по нейна банкова сметка.

Това имуществено право на вземане на съпруга й за 102 000лв е наследимо и след неговата смърт е преминало в патримониума на неговите двама законни наследници- брат и преживяла съпруга, които са страните по делото и наследяват при равни части съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.2 ЗН, тъй като наследството е отрито преди да са навършени 10 години от сключване на брака между ответницата и брата на ищеца.

В исковата молба ищецът твърди, че заедно с ответницата са законни наследници на Г. С. Г., поч. на 10.12.2025г.

Ищецът бил негов брат, а ответницата –преживяла съпруга.

Твърди, че на 12.04.2007г, брат му Г. С. Г. си закупил недвижим имот, находящ се в гр.Н. З., а през 2024г се пенсионирал и заживял заедно с ответницата в нейното жилище.

На 09.02.2024г сключил договор за финансов лизинг за лек автомобил „Алфа Ромео Стелвио“, за срок от 60 месеца, като до смъртта си успял да погаси 22 месечни вноски. След смъртта му автомобилът се ползвал от дъщерята на ответницата. С нея сключил граждански брак на 24.11.2024г, от който нямали родени деца.

Твърди, че през лятото на 2025г здравословното състояние на брат му се влошило и се наложило да бъде хоспитализиран, като на 14.10.2025г упълномощил съпругата си да се разпореди със закупения през 2007 имот, с правото да получи парите по посочена от нея банкова сметка.

На 10.11.2025г ответницата, действаща като пълномощник на своя съпруг, продала личното му жилище за сумата от 102 000лв, като сделката била изповядана и оформена с нотариален акт № 185, том три, рег. № 5264, дело № 427/2025г на помощник Нотариус Н. П. при Нотариус Я. П. с рег. № 183 и район на действие Районен съд-Н. З..

Твърди, че на 10.12.2025г брат му починал, а съгласно чл. 9 ал.2 ЗН, 3 заедно с ответницата били негови законни наследници при равни части от правото на собственост, поради което имал право на половината от наследственото имущество, в т.ч. на половината от продажната цена на имота, възлизаща в размер на 51 000лв или 26 076 евро.

Освен това, тъй като сключеният от брат му договор за лизинг оставал неизпълнен след смъртта му, а автомобилът, който бил част от наследството се ползвал от дъщерята на ответницата без правно основание, същата била неоснователно обогатена . След като уведомил ответницата, че в качеството си наследник на брат си желае да ползва автомобила, ползването му било категорично отказано.

Като наследниците имали равни права върху вещта, а тя се ползвала само от ответницата чрез нейната дъщеря и без правно основание било ограничено правото му да полза вещта, поради което претендира обезщетение за времето, през което е лишен от ползване на автомобила, което се съизмерява с месечната вноска по договора за финансов лизинг, за периода от настъпвате на смъртта на брат му до датата на подаване на исковата молба в съда.

Моли за съдебно решение, с което ответницата бъде осъдена да му заплати сумата 26 076 евро, равняваща се на 51000лв, представляваща половината от продажната цена на процесния имот по нотариален кат за покупко продажба № 185 от 10.10.2025г, том трети, рег. № 5264, дело № 427/2025г на Помощник Нотариус Н. П. при Нотариус Я. П. с рег. № 183 и район на действие Районен съд-Н. З., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -14.04.2026г до окончателното изплащане и сумата 1346 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на продажбата на имота 10.10.2025г до датата на завеждане на исковата молба 14.04.2026г.

Претендира се и осъждането на ответницата да му заплати сумата от 1000 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Алфа Ромео Стелвио“, за периода 10.12.2025г- 14.04.2026г, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда 14.04.2026г до окончателното изплащане.

Ответницата е подала отговор на ИМ в срока по чл.131 ал.1 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди липса на активна легитимация на ищеца, позовавайки се на саморъчно завещание на съпруга на ответницата от 13.10.2025г и тъй като братята и сестрите нямали право на запазена част съгласно чл. 28 ЗН, завещанието в полза на неговата съпруга изключвало ищеца изцяло от кръга на лицата, които могат да претендират каквато и да е част от наследствената маса.

Освен това, към момента на откриване на наследството, процесната сума вече не била част от патримониума на наследодателя. Тя излязла от имуществото му приживе чрез валидна разпоредителна сделка- продажба и последващо дарение. Позовава се на съдебна практика, съгласно която, иск за 4 неоснователно обогатяване е недопустим, когато се претендират активи, с които наследодателят се е разпоредил валидно преди смъртта си.

По отношение на втория иск с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС, счита, че липсва съсобственост, тъй като наследодателят е бил само държател на автомобила, предмет на договора за финансов лизинг. Собственик бил лизингодателя, а при липса на съсобственост, иска по чл. 31 ал.2 ЗС е недопустим. Освен това, ответницата не била ползвател на автомобила, а нейната дъщеря, поради което не била пасивно легитимирана да отговаря по иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.

Допълва, че липсват вреди за ищеца, тъй като лизинговите вноски се плащали от трето лице, за което представя извлечение от неговата сметка.

Благодарение на извършените от това лице плащания, активът бил запазен, а ищецът не е претърпял загуба.

В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с ½ от дължимите от ищеца лизингови вноски съгласно чл. 60 ЗН, тъй като същият е наследник и не е заплатил нито една лизингова вноска, а това му задължение надвишава претендираното по чл. 31 ал.2 ЗС обезщетение.

Правна квалификация на предявените права и възражения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 284 ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ал.2 ЗН и цена -26 076 евро, акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД с цена1346 евро и осъдителен иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и цена – 1000 евро, а ответникът е предявил в условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл. 103 ал.1 ЗЗД.