Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1580 от 13.11.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 2048/2020
Вид
Решение № 1580
Подписан
13.11.2020
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА БЪЧВАРОВА КЪНЧЕВА, АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2, пр.последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.38а · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • §1, т.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.68 · Кодекс на труда

Р Е Ш

Е Н И Е № 1580 гр. Бургас, 13 ноември 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.

А. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2048/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №3, чрез процесуален представител адвокат В. против решение № 260022/21.08.2020г., постановено по анд № 194/2020г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 16-002636 от 06.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №3, представлявано от управителя Р.И.К., на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) като правилно и законосъобразно.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че нарушението е доказано, не е отчел допуснати при издаване на наказателното постановление, съществени нарушения на процесуалните правила и преценил, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение на юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил значимите за спора, факти и е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в тази насока , съображения, като препраща към мотивите на обжалваното решение на осн. чл. 221, ал.2, пр.последно от АПК.

Възраженията, направени с касационната жалба, в голямата си част обсъдени от първоинстанционния съд, са неоснователни.

С оспореното наказателно постановление „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, е санкционирано за това, че на 06.08.2019г. в стопанисвания от него обект – обменно бюро, к.к.Слънчев бряг-до пощата, лицето М.Е.- гражданка на Узбекистан – чужденец по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, предоставя работна сила за „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, в качеството му на работодател, без съответна регистрация в Агенция по заетостта.

По делото няма спор, че на датата, на която между М.Е. и касатора е сключен трудов договор, последният е подал декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на стажанти по чл.38а ЗТМТМ.

Регистрация по чл.34а, за краткосрочна заетост, с рег.№ 6 от 06.06.2019г. е извършена от ДБТ „Поморие”.

С решение № 21/12.07.2019г., издадено от директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр.Бургас, регистрацията е отменена.

Решението е съобщено на „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД на 15.07.2019г. и не е обжалвано. В подобна насока липсват не само доказателства, но и твърдения.

Отделно от това следва да се посочи, че в случая факта на влизане в сила на решението, е ирелевантен за спора. Това е така, защото с разпореждане по чл.60 от АПК издателят му е допуснал предварително изпълнение. Това разпореждане не оспорено по съдебен ред.

Вместо да уреди трудовите си взаимоотношения с чуждата гражданка, съобразно изискванията на закона касаторът, на 12.07.2019г. е подписал анекс към трудовия договор, с който се променя правното основание на сключването му-чл.68 от КТ.

Въз основа на този анекс обаче, не е подадена нова декларация за регистрация на работника в Агенция по заетостта.

При това положение, без съмнение на 06.08.2019г. узбекската гражданка е предоставяла работна сила за „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, в качеството му на работодател, без съответна регистрация в Агенция по заетостта.

Съдът намира, че не са налице доказателства, които да предпоставят приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Наличието на постигната договореност между български и узбекски университет за обучаване на студенти в България, не освобождава работодателите от задължението да спазват изискванията на ЗТМТМ. Още повече, че обективни пречки затова не са съществували.

След сключването на анекса е следвало да бъде подадена нова декларация за регистрация.

В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че нарушението по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид.

Съдът намира, че посочения по- горе факт, е отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство от наказващия орган, при определяне на размера на наложената санкция.

С оглед горните съображения съдът намира, че не са налице сочените в жалбата, касационни основания.

При този изход на спора, на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80лв.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260022/21.08.2020г., постановено по анд № 194/2020г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

ОСЪЖДА „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №3, представлявано от управителя Р.И.К. да заплати на ИА“Главна инспекция по труда“ гр.София сума в размер на 80лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: