Определение № 25918 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25918 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100512940 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. М. частна жалба срещу определение 43 503/20.10.2025 г. на СРС, 24 състав, постановено по гражданско дело 20 219/2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е незаконно, тъй като нямало идентичност между делата, цитирани от СРС, послужили като основание за прекратяване на производството по делото.

Заявени са твърдения за нарушаване на чл. 7 от Конституцията на РБ като липсвало основание за прекратяване, а поведението на СРС било отказ от правосъдие. Заявено е искане същото да бъде отменено като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. 20 219/2025 г. по описа на СРС, 24 състав е инициирано с искова молба, депозирана от настоящия частен жалбоподател срещу АССГ за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за забавено 1 правосъдие по реда на чл. 2б от ЗОДОВ относно адм.д. 9822/2017 г. по описа на АССГ като периода на забава е от 09.05.2017 г. – 09.12.2024 г.

С определение 43 503/20.10.2025 г. СРС е прекратил производството по делото като е счел, че заявения иск съставлява злоупотреба с право.

Посочил е, че ищецът има заведени 1 015 дела, образувани пред СРС със сочени различни ответници – Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др. като 99% от делата са с един и същ предмет – непроизнасяне по молба за възобновяване, незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др. СРС е преценил, че с предявяване на иска ищецът не преследва легитимен интерес и действието му представлява злоупотреба с право, поради което е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото.

Д е ф и н и т и в н о злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва.

Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно установен в законодателството – чл. 57 ал.2 от Конституцията, чл. 8 ал.2 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ, чл. 3 от ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува / в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр.д. 1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, 2 за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.

Latvia/.

Поведение, класифицирано като злоупотреба с право в Директива /ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството / т. 28 от същата/.

В този смисъл изложените съображения от СРС досежно злоупотребата с право се споделят от настоящия съдебен състав, но с оглед заявения в производството иск, тези съображения са неотносими. В рамките на исковата молба, с която е инициирано производството е посочено конкретно административно дело, за което са наведени твърдения, че същото е със забавено съдопроизводство със сочен период на забава от 4 години и 7 месеца, от което на ищеца са причинени вреди. Фактическите твърдения са относими към иск по чл. 2б от ЗОДОВ, който е допустим, предвид обстоятелството, че касае висящо съдебно производство т.е. не е необходимо предварително провеждане на административната процедура по ЗСВ. По делото няма данни подобни искови молби срещу сочения ответник да са депозирани от ищеца, които по естеството си да са идентични или съдържанието им да търпи несъществено различие, за да се презюмира и в настоящия случай хипотеза на злоупотреба с право. Самият предмет на заявения в производството иск се различава от предмета на обичайно предявяваните от ищеца такива, посочени в определението на СРС за да се презюмира злоупотреба с право.

Поради което и предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че СРС е бил сезиран с допустим осъдителен иск, предявяването на който не съставлява злоупотреба с право и по който дължи 3 произнасяне.

Предвид което определението на СРС подлежи на отмяна като делото следва да се върне на първоинстанционния съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 43 503/20.10.2025 г. на СРС, 24 състав, постановено по гражданско дело 20 219/2025 г.

ВРЪЩА делото на СРС, съдопроизводствените действия.

24 състав за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4