Решение № 27 от 24.02.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 344/2025
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187,ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- чл.193,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. В., 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
ВВ.Й.М.
Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20251300500344 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Ц. К. А. чрез адв.Р.Р. против Решение №119 от 06.10.25г. по гр.д. №133/25г. на РС-Б. , с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск по чл.357 КТ.
Иска от съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и уважи иска за отмяна на заповед 41/20.06.24г. за наложена на ищцата наказание „предупреждение за уволнение“.Твърди,че не е налице системност,на каквато се е позовал работодателя и обжалваната заповед не е връчвана на жалбоподателката .
Няма доказателствени искания и не претендира разноски за производството.Прави възражение по чл.78,ал.5 ГПК относно разноските на ответната по жалба страна.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба ЦНСТПЛПР-с.В. чрез адв. Р.Д. е подал писмен отговор като моли съда да потвърди обжалваното решение. се изразява
Твърди,че жалбоподателката не посочила конкретно в какво необосноваността на първоинстанционното решение и 1 нарушението на процесуалните правила от БРС.Счита обжалването на процесната заповед,с която е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за погасено по давност.Намира за недоказано твърдението,че жалбоподателката не е знаела за тази заповед.
Моли да им бъдат присъдени разноски по производството пред настоящата инстанция.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Със Заповед №41 от 20.06.24г. на Управителя на
ЦНСТПЛПР-с.В. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на Ц. К. А..В мотивите на заповедта е посочено,че на 29.05.2024г. по подадена докладна от служителката Д.Д.-санитар в ЦНСТПЛПР-с.В.- е констатирано,че потребителят О.З.П. е намерен мокър,неизмит и необслужван да лежи в леглото си след нощната смяна на Ц. К. А..В пералнята е намерен пълен памперс с изпражнения и помещението е миришело ужасно.
Тези действия са квалифицирани като нарушение на тр. дисциплина-чл.187,ал.1,т.3 КТ-неизпълнение на възложените с трудов договор и служебна характеристика работа от Ц. К. А.-санитар при ЦНСТПЛПР-с.В., за което е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.Заповедта е връчена при отказ на работника да я получи на 20.06.24г. в присъствието на свидетелите Н.П.К. и М.Д.П.
Преди това с писмо-искане №9 от 04.06.24г. са искани обяснения на основание чл.193,ал.1 КТ от Ц. К. А.,но тя е отказала да го получи на 07.06.24г.,отново удостоверено с подписите на двете свидетелки.Приложена е и докладна от служителката Д.Д.-санитар в ЦНСТПЛПР-с.В. от 29.05.24г.,удостоверяваща описаните обстоятелства за неизпълнение на трудовите задължения на жалбоподателката.
От събраните пред *та инстанция гласни доказателства се потвърждава,че Ц. К. А. е извършила нарушението от 29.05.24г.,както други такива,а също,че е правен опит да и се връчат заповеди за наложени дисциплинарни наказания на ОС на ЦНСТПЛПР,но тя дори не е поискала да ги погледне.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил иска по чл.357 2
КТ като е приел,че обжалваната заповед е законосъобразна и Ц. К. А. / в ИМ и въззивната жалба-Ц./ е извършил нарушенията по чл.187,ал.1т. 3 КТ .
Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” както и обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ.В случая БРС е приел,че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание от работодаеля ,което се споделя и от въззивната инстанция.
Възражението относно погасена по давност процесуална възможност за обжалване на Заповед №41 от 20.06.24г. на Управителя на ЦНСТПЛПР-с.В.,връчена при отказ на работника Ц. К. А. на същата дата настоящата инстанция приема за основателно.Срокът за обжалване е двумесечен и той е изтекъл на 20.08.24г. ,а ИМ е приета в БРС н а14.03.2025г.
От изложението в ИМ и въззивната жалба става ясно,че искът е бил предявен като инцидентен при обжалване на друго дисциплинарно нарушение,наложено на Ц. К. А.,а именно „уволнение“ и при оспорване на Заповед №41 от 20.06.24г. на Управителя на ЦНСТПЛПР-с.В.,с която е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.Производството по двата иска е разделено и това едо основание на БРС да разгледа иска по чл.357 КТ по същество.
Неоснователни са възраженията,направени във въззивната жалба относно допуснати нарушения на закона и процесуалните правила от първоинстанционния съд ,както и относно необоснованост на постановеното първоинстанционно решение.Така изброените оплаквания са бланкетни и немотивирани.
По съществото на спора относнио допуснатите от жалбоподателката нарушения на трудовата дисциплина ВОС излага следното становище:
По безспорен начин от събраните пред *та инстанция писмени и гласни доказателства е установено,че Ц. К. А. е оставила 3 потребител на услугата в ЦНСТПЛПР-с.В. мокър,необслужен да лежи в леглото си цяла нощ и така е заварен от застъпващата сутринта санитарка,подала докладната записка. В резултат на това потребителят О.З.П. е вдигнал температура.В ЦНСТПЛПР-с.В. са настанени лица с деменция и такива под запрещение,които на могат да се справят сами с ежедневните си дейности и да защитават интересите и правата си.Това прави немарливото и нечовешко отношение от страна на наказаната служителка още по-укоримо. В пералнята е намерен пълен памперс с изпражнения и помещението е миришело ужасно.
Разпитаните пред БРС свидетелки удостоверяват,че това съвсем не е единствено или първо нарушение на трудовата дисциплина от страна на Ц. К. А.,както и обстоятелството,че демонстративно отказва да получи и да се запознае с налаганите й наказания от страна на работодателя.
Допуснатият свидетел на ищцата не е доведен в с.заседание и поради това не е разпитан от БРС.В този смисъл липсват доказателства в защита на изложените твърдения в ИМ,а след това и във въззивната жалба.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита,че е установено нарушение на тр. дисциплина от Ц. К. А. по чл.187,ал.1,т.3 КТнеизпълнение на възложените с трудов договор и служебна характеристика работа.
Ръководен от изложените мотиви настоящият състав на ВОС счита,че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ отговаря на тежестта на нарушението и е наложено при спазване на процедурните правила ,посочени в КТ.
Работодателят е установил нарушенията на тр. дисциплина,за които е наложил дисциплинарно казание по чл.187,ал.1,т.3 КТ, съответстващо на извършеното нарушение.
Предвид изложеното въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и счита,че искът за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ правилно е отхвърлен. направените
Ответникът по жалба е претендирал заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция,поради което 4 такива следва да му се присъдят в размер на 700лв./357,90 евро/-адв. хонорар.Направеното от жалбоподателката възражение за прекомерност на адв. възнаграждение съдът намира за неоснователно,тъй като процесуалният представител на ответника по жалба е изготвил отговор на въззивна жалба и се е явил в открито съдебно заседание като е осъществил процесуално представителство на доверителя си.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №119 от 06.10.25г. по гр.д.
№133/25г. на Белоградчишки районен съд.
ОСЪЖДА
Ц.
К.
А.,ЕГН
********** от с.В.,общ.Д.,обл.В.,ул.*** №4 да заплати на ***-с.В., общ.Д.,обл.В.,ул.* №51,представлявано от Е.Ц.-Управител направени в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 700лв./357,90 евро/адв.възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. В., 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5c46f60-898b-4c90-a8e0-0b65da9c911c