Присъда № 33 от 15.08.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 509/2021
- Вид
- Присъда № 33
- Подписан
- 15.08.2023
- В сила
- 20.10.2022
- Състав
- Марина Трифонова Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.130,ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.147,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.103, ал.1, пр. второ · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.307 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към присъда по НЧХД № 509/2021 год. по описа на С.ски районен съд С тъжбата си частната тъжителка ЕЛ. Г. Б. о т гр.С. е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Р. ИВ. СТ., родена на **.**.**** год. в гр.С.
,живуща в гр.С., кв. “С.о“, бл.37,вх. А,ап.1, българка, български гражданин, с висше образование, работеща, неомъжена, неосъждана ,с ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.147,ал.1 от НК- затова, че на 18.08.2021 год. в 13.04 ч. в гр.С.,чрез подаване на молба за издаване на заповед за незабавна защита вх.№ 729/18.08.2021 год. чрез Началника на РУ-С.,допълнена с молба ,подадена до РС-С. на 03.09.2021 год. по гр.д.№ 856-Н/2021 год., по отношение на ЕЛ. Г. Б. от гр.С. й е приписала извършване на престъпление – подбудителство към извършване на престъпление по чл.130,ал.1 и ал.2 от НКлека телесна повреда ,чрез следните изрази:“Майката на И.Б.-Е.Б. му звънна и подстрекаван от нея ,И. започна още по-ожесточено да удря детето,както и мен“,майката на И.Б.,Е.Б. го подстрекава да ни тормози и в същата молба ,допълнена с молба от 03.09.2021 год. по гр.д.№ 865-Н/2021 год. на РС-С. е разгласила позорно обстоятелство за ЕЛ. Г. Б.- „И.Б. и майка му Е.Б. постоянно ни упражняваха психически тормоз“.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от ЕЛ. Г. Б. срещу подсъдимата Р. ИВ. СТ. граждански иск в размер на 3000 лева ,като обезщетение за претърпените от престъплението по чл.147,ал.1 от НК неимуществени вреди.
Адв.Димова-повереник на частния тъжител и гражданския ищец ЕЛ. Г.
Б. заявява ,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява ,че подсъдимата Р. ИВ. СТ. е извършила престъплението ,за което е обвинена и излага подробни съображения и доводи.Счита за изцяло доказан по основание и размер предявения граждански иск и следва да бъдат уважен.
Защитникът на подсъдимата Р. ИВ. СТ. –адв.Е. Милушева изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява подсъдимата С. да е извършила престъплението ,повдигнато й с тъжбата и излага подробни съображения и доводи.Пледира за признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди.
Подсъдимата Р. ИВ. СТ. не се признава за виновна в извършване на престъплението ,в което е обвинена и се придържа към пледоарията на защитника си адв.Милушева.
Съдът ,като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимата Р. ИВ. СТ. и И. Б. Б.-син на частната тъжителка ЕЛ. Г. Б. имат родено без брак едно дете –Б. И.в Б. ,на 4 години.След раждането на 1 детето през месец ноември 2018 година С. и детето живеели в дома на родителите на И.Б. –Е. и Б. Б.и ,в гр.С., кв. “С.о“,бл.42,вх.А,ет.6,ап.18.През зимния период при Е.Б. идвала да живее нейната майка ,на 85 години.Е.Б. издържала финансово всички и плащала консумативите за дома,вършела домакинската работа,за да може майката Р.С. да се посвети на грижите за детето.Е.Б. поела и разходите на младото семейство.
През време на съжителството й в дома на семейство Б.и, конфликтите между подсъдимата и И.Б. били постоянни и в края на месец юни 2021 година Р.С. се изнесла от жилището с детето и отишла да живее в дома на родителите си в гр.С., кв.“С.о“,бл.37,вх.А,ап.1 ,за да може майка й да й помага ,тъй като Р.С. се върнала на работа.
На 09.08.2021 година вечерта в гр.С. ,пред магазин „Била“ и хотел „Г.“ възникнал конфликт между И.Б. и подсъдимата Р. ИВ. СТ.,докато били навън на разходка с детето Б. И.в Б..В момент на силно безпокойство за детето и неговите възприятия за случващото се ,И.Б. се е обадил по телефона на майка си Е.Б. и е разговарял с нея.
На 18.08.2021 година Р. ИВ. СТ. е подала молба за издаване на заповед за незабавна защита с вх.№ 729/18.08.2021 год. по гр..№ 865-Н/2021 год. по описа на РС-С. ,чрез Началника на РУ-С., допълнена с молба от 03.09.2021 год. по Закона за защита от домашно насилие срещу И. Б. Б., с твърдения за извършено спрямо нея и детето Б. И.в Б. домашно насилие, изразяващо се в упражнено физическо насилие от Б. спрямо подсъдимата С. и малолетното им дете.В молбата се съдържат твърдения ,че по време на инцидента звъннала майката на И.Б. -Е.Б. и същият подстрекаван от нея започнал още поожесточено да удря детето и подсъдимата Р.С. ,и да ги тормози.Твърди се ,че И.Б. и Е.Б. постоянно упражнявали върху тях психически тормоз.
С решение № 27 от 23.09.2021 год. по гр.д.№ 865/2021 год. на РС-С.
,съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на Р. ИВ. СТ. за защита от домашно насилие срещу И. Б. Б. и е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие.Решението е обжалвано пред СОС ,който с решение № 100 от 24.11.2021 год. по в.гр.д.№ 741/2021 год. на СОС е потвърдил решението на РС-С..
По делото е разпитана свидетелката Г. И. Б.,от показанията на която се установява ,че подсъдимата Р. ИВ. СТ. е подавала жалби до различни институции срещу И.Б. ,Е.Б. ,Б. Б. ,както и срещу самата нея по различни поводи.Знае за подадена от Р.С. срещу И.Б. молба за защита от домашно насилие, в която се твърди ,че на 09.08.2021 год. последният е упражнил физическо насилие спрямо С. и детето, както и че Е.Б. се е обадила по телефона на И.Б. и тя го насърчавала ,той да бие С. и детето.Свидетелката не е присъствала на телефонния разговор между двамата.Знае от Е.Б. ,че двамата са провели телефонен разговор ,когато И.Б. се е прибирал вкъщи.Знае ,че молбата е била отхвърлена.
По делото са приложени служебно изискани справки от Държавна 2 агенция „Закрила за детето“ ,писмо от „Агенция за социално подпомагане“С. и приложения към него; постановление от 15.10.2021 година прокурор Аделина Банкова при РП-С. е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила пр.пр.№ 761/2021 година по описа на РП-С..
В обясненията си подсъдимата Р. ИВ. СТ. заявява ,че от началото на връзката й с И. Б. Б. неговите роднини-майка Е.Б. ,баба М. Б. ,леля Г. Б. не са я харесвали и тяхното отношение и поведение е рефлектирало върху отношенията й с И..Поради вмешателството на Е.Б. в отношенията им ,често между двамата имало напрежение, конфликтни ситуации и неразбирателство.Подсъдимата С. заявява ,че на 09.08.2021 година ,когато И.Б. е упражнил спрямо нея и детето физическо насилие ,той разговарял непрекъснато с майка си Е.Б., тъй като тя чувала гласа й.И. се обръщал към нея с „мамо“.Твърди ,че след разговора И. станал много агресивен и предполага ,че тя е го е подбудила да извърши насилието спрямо нея и детето – да и нанесе побой.Според подсъдимата ,изхождайки от лошото отношение ,което Е.Б. има към нея ,е убедена в това че частната тъжителка е убедила И.Б. да й нанесе побой.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства.Съдът кредитира показанията на Г. Б. като логични, вътрешно непротиворечиви и последователни.В тези показания не са налице никакви противоречия, същите са достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелката факти, относими към предмета на доказване по делото.В показанията си свидетелката възпроизвежда обстоятелства, възприети от нея лично.Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Р. ИВ. СТ. като логични, вътрешно непротиворечиви и последователни.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Р. ИВ. СТ. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.147,ал.1 от НК повдигнато й частната тъжба, затова, че на 18.08.2021 год. в 13.04 ч. в гр.С., чрез подаване на молба за издаване на заповед за незабавна защита вх.№ 729/18.08.2021 год. чрез Началника на РУ-С., допълнена с молба ,подадена до РС-С. на 03.09.2021 год. по гр.д.№ 856-Н/2021 год.,по отношение на ЕЛ. Г. Б. от гр.С. й е приписала извършване на престъпление –подбудителство към извършване на престъпление по чл.130,ал.1 и ал.2 от НК-лека телесна повреда ,чрез следните изрази:“Майката на И.Б.-Е.Б. му звънна и подстрекаван от нея ,И. започна още по-ожесточено да удря детето,както и мен“,майката на И.Б.,Е.Б. го подстрекава да ни тормози и в същата молба ,допълнена с молба от 3
03.09.2021 год. по гр.д.№ 865-Н/2021 год. на РС-С. е разгласила позорно обстоятелство за ЕЛ. Г. Б.- „И.Б. и майка му Е.Б. постоянно ни упражняваха психически тормоз“.
Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
От обективна страна за състава на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства: разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице; обстоятелствата трябва да са лъжливи /неистински/ и позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.147,ал.1 от НК има две проявни форми-разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Приписването на извършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство.Разгласяването означава деецът да разпространи т.е. да доведе до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление.
Предмет на престъплението са позорни обстоятелства – конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Позорните обстоятелства предизвикват от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или се отнасят до извършването на престъпление, като във всички случаи са петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, защото засягат неговия авторитет пред околните. За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление – да не е извършено от пострадалия.
От субективна страна престъплението може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината умисъл – деецът трябва са съзнава, че изнесените от него факти, свързани с конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка за него, да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, а по отношение на приписваното престъпление - че не е извършено от пострадалия, както и да цели или допуска узнаването им.
4
Безспорно установените по делото факти са крайно влошените отношения между подсъдимата Р.С. и семейството на И.Б.-майка му – частната тъжителка Е.Б. ,бащата Б. Б. и неговата сестра Г. Б..Установи се ,че при възникналия инцидент на 09.08.2021 год. в гр.С. пред магазин „Била“ и хотел „Г.“ между подсъдимата Р.С. и И.Б. той е говорил с майка си по телефона ,след което последният е нанесъл удари на Р.С. и детето.Подсъдимата е чула и познала гласа на частната тъжителка ,а И.Б. се обръщал към нея с „мамо“.Лошите отношения между подсъдимата С. и Е.Б. са станали повод подсъдимата да мисли ,че частната тъжителка е подклаждала конфликта.
Установи се по делото ,че в молбата за издаване на заповед за незабавна защита и допълнителната такава не се съдържат твърдения от страна на подсъдимата Р.С., че И.Б. и Е.Б. постоянно упражнявали психически тормоз върху нея и детето.
Съдът намира, че частната тъжителка не ангажира достатъчно доказателства, подкрепящи обвинението и установяващи по категоричен начин извършеното престъпление по чл.147,ал.1 от НК в двете му проявни форми от страна на подсъдимата.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5c3e80f-0d29-4332-9b31-56c2c4886159