Решение № 2480 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2480 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110207433 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 26-4342-002047 от 18.03.2026 г. издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на С. И. И. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/ 255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат възражения срещу НП, като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, а освен това се поддържа, че същото противоречи на материалния и процесуалния закон по подробно изложени съображения. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Адв.

И. В. И., редовно призован, не се явява. В писмено становище се излагат допълнително доводи

Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Писмено взима становище по жалбата, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение; възразява по размер на адвокатско такова.

Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

На основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок. Страната е процесуално легитимирана и е с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу НП, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Установено е следното от фактическа страна:

На 10.01.2026 г. около 13:48 часа в гр. София, община Столична, бул.

Сливница по бул. "Сливница", с посока на движение от бул. "Доктор Дертлиев“ към ул. “Кукуш“, служители при ОПП – СДВР извършили проверка на водача-жалбоподател, който управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'', собственост на И. В.

И. с ЕГН:**********. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от 09.12.2025 г.

Във връзка с горното е съставен АУАН Серия GA, № 4891917.

Преписката е изпратена на СРП с оглед преценка за наличие на данни за престъпление от общ характер. След като е взел предвид установените от фактическа страна обстоятелства по преписката наблюдаващият прокурор е намерил, че не са налице процесуални предпоставки за образуване на наказателно производство, като е постановил отказ от образуване на досъдебно производство.

На 18.03.2026 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 26-4332-002047, с което на С. И. И. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените по 2 преписката доказателства – показанията на св. А. С.а С., акт за установяване на административно нарушение, заповеди за компетентност, постановление на СРП, както и от останалите материали по делото. Съдът прецени показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел като обективни и непротиворечиви. Съдът цени в цялост събрания доказателствен материал, приобщен по предвидения в закона ред.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган необосновано е приел, че от обективна страна с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

На първо място е необходимо да се отбележи, че административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил ясно и непротиворечиво същностни елементи от състава на твърдяното нарушение, неотменен реквизит на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места; по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно заложеното от законодателя в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.". По делото липсва спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 09.12.2025 г.

Същевременно административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства касателно субективната страна на нарушението, доколкото не са налице доказателства, лицето да е било уведомено за прекратяването на регистрацията; съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство още повече, че собственик на 3 превозното средство е друго лице – И. В. И... Дали последният е бил в известност е въпрос, като не е изследван в хода на работа по административната преписка. Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици, и ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Затова Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват доказателства за това, жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на моторното превозно средство е прекратена. Така не може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или предполагал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени.

Липсват каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е осъществил виновно (умишлено или по непредпазливост) нарушение, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Настоящата инстанция приема наличието на съществени процесуални нарушения, които в своята съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

След като на лице – нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита и е поставен в положение, да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с наказателното постановление, обвинение за административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право винаги съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно, без да е необходимо привеждането на други съображения по съществото на спора.

По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

4

С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представения договор за правна защита и съдействие става ясно, че правната помощ е била предоставена на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата . Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая за въззивника се твърди да е близък на защитника и съгласно представения договор за правна защита и съдействие адв. И. И. представлява жалбоподателя безплатно. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата , в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Според чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то възнаграждението на адвоката в случая следва да е 400 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че адв. И. И. осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в посочения размер, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, по което бяха разпитани двама свидетели. Предвид на това въззиваемата страна следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. И. И. в размер на 204,52 евро.

Воден от горното и на основание на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 26-4342-002047 от 18.03.2026 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на С. И. И., ЕГН:********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. И. И. сумата от 204.50 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6