Решение № 375 от 21.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Стара Загора, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова в присъствието на прокурора К. Н. К. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530103388 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Р. К. Д. от ***************** против Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 16.10.2015г. с постановление на Районна прокуратура - гр.

София е образувано досъдебно производство № 5516/2015г. по описа СДВР /пр. преписка № 28406 по описа на РП - София/ за това, че на 30.08.2001г. в гр. София, чрез използване на неистински документ - пълномощно, е получено без правно основание чуждо движимо имущество - 9368 бр. поименни компенсационни бонове, в големи размери, на обща стойност 9 368 лева, собственост на наследниците на Б.С.Г., с намерение да се присвоят - престъпление по чл. 212 ал. 4, пр. първо, вр. с ал. 1 от НК.

На 23.08.2016г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. с ал. 2 от НК - за това че на 30.08.2001г. в гр. София, чрез съставяне на неистински документ - пълномощно с РД-784/30.08.2001г., съзнателно дал възможност на Д.Х.Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 9368 бр. поименни компенсационни бонове на стойност 9368 лева, с които са били обезщетени наследниците на Б.С.Г., като случаят не е маловажен. След привличането му като обвиняем се провел разпит, при който ищецът отказал да дава обяснения. Няколко дни по-късно му била извършена полицейска регистрация по реда на Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация.

Досъдебното производство продължило близо четири години, до 01.10.2019г., когато наказателното производство срещу ищеца било прекратено на реабилитиращото основание, посочено в чл. 243 ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението. Със същото постановление наказателното производство по случая било прекратено, поради изтичане на предвидената в закона давност. Постановлението било обжалвано от защитата и било потвърдено от PC - гр. София, с определение № 1

172320/10.08.2020г. по ч.н.д. № 9744/2020г. по описа на СРС. Определението не било обжалвано.

Съгласно ЗСВ и НПК, прокурорът е държавният орган, който проверява дали конкретно деяние осъществява състава на престъпление, има ли основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, събрани ли са всички доказателства за изясняване на обективната истина, подкрепя ли се повдигнатото обвинение от събраните доказателства, както и да отстоява и защитава обвинението в съдебния процес. Ето защо, пасивно легитимиран по иска ответник, съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явявала Прокуратурата на Република България, в чиято система се намира Районна прокуратура - София, от чиито конкретни действия били причинени неимуществени вреди на ищеца. Обвинението в престъпление се явявало винаги неоснователно /незаконно/, когато образуваното наказателно производство е прекратено, поради липса на данни за извършване на престъпление или поради липса на данни за виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Привличането на ищеца като обвиняем му причинило значителни неимуществени вреди, изразяващи се в трайна и съществена промяна в състоянието и начина му на живот, обусловена от силните и продължителни негативни психични изживявания, които започнал да изпитва след обвинението. Преди привличането му като обвиняем ищецът бил в добро здравословно състояние, имал отлично самочувствие, спокоен живот, добри семейни отношения, радвал се на широки контакти и приятелски отношения. След привличането му като обвиняем емоционалното му състояние трайно се променило, като обстоятелството, че е обвинен в извършване на престъпление, го изтормозило психически и емоционално, станал вътрешно разстроен и напрегнат, като притесненията, които изпитвал, получили и физически прояви - започнал често да изпитва главоболие и стягане в областта на гърдите, кръвното му налягане рязко се повишавало, без видима причина, изпитвал моменти на немощ и отпадналост. В ежедневието си ищецът започнал да изпитва страх, безпокойство, срам и гняв от това, че е обвинен в извършването на престъпление и бил регистриран „като престъпник“. Започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не знаел кой от тях знае за привличането му като обвиняем и не желаел да бъде изненадван от въпроси, свързани с процесуалното му качество.

Ищецът се чувствал изключително обиден и унизен от това, че е несправедливо обвинен. Допълнително бил оскърбен и от полицейската регистрация, която му била извършена, нея понесъл изключително тежко. Новото му емоционално състояние дало съществено отражение върху поведението му. Преди привличането му като обвиняем ищецът често пътувал в страната и чужбина за удоволствие. В периода на разследването започнал да изпитва опасения, че ако отиде на екскурзия, може да бъде спешно призован за извършване на следствени действия и ненамирането му на адреса да доведе до негативни за него последици. Ищецът изпитвал силно желание да сподели състоянието и опасенията, които чувствал, но системно и последователно се въздържал от това, защото не знаел как изнесената от него информация ще се възприеме от хората, които определял като приятели. Чувствал се унизен и излъган смятал, че има гарантирани от закона очаквания, че прокуратурата на РБългария трябва да разследва престъпници и че лицата с правомерно поведение нямат причини да се страхуват от наказателна репресия. От друга страна, самият той, макар и невинен, бил обвинен. Това противоречие между очакванията и реалността довело ищеца до състояния, в които започнал да редува различни негативни настроения, свързани с обвиняването му - притеснение, гняв, обида, несигурност в бъдещето, усещане за 2 изключителна несправедливост и предстояща опасност. Ищецът бил управител на търговско дружество, което търгувало предимно в чужбина, имало значителни обороти и печалби и било изрядно в данъчно отношение. В периода на обвинението му той често не можел да се фокусира върху себе си и върху работата си и да работи през целия ден, както правел по-рано. Редовно започнал да се прибира в дома си още на обяд, с обяснението, че не бил в състояние да работи повече. Досъдебното производство продължило дълго време, през което той изцяло загубил доверие в институциите и се отказал да прави планове за бъдещето си. Често споделял с найблизките си, че щом можело да го обвинят несправедливо, то можело и да го осъдят несправедливо. Не без значение бил и размерът на наказанието, предвидено за престъплението, в което ищецът бил обвинен - от три до петнадесет години лишаване от свобода. Ищецът изпитвал силни притеснения, че съществува реална опасност да влезе в затвора, ако бъде осъден, отдал се изцяло на това да се запознае със съдебната практика по подобни случаи и често да я обсъжда със защитника си. С течение на времето станал изключително мнителен и започнал да се консултира и с други адвокати. Ищецът не бил осъждан и нямал представа как работи държавното обвинение. Притеснен за бъдещето си, занемарил външния си вид, отслабнал, не можел да спи, станал безразличен към начина си на хранене и хигиената си - спрял да се бръсне и да сменя дрехите си, не ползвал посуда при хранене. Спрял да почиства и подрежда дома си, започнал да прекалява с употребата на алкохол и често се напивал, при което започвал да говори за обвинението си, често плачел, псувал и се заканвал, а след това изпадал в униние, от което трудно излизал. Чувствал се онеправдан.

Започнал да редува състоянията на тягостно униние и мълчание с безпричинни семейни скандали. Извън семейството си избягвал разговорите. Безсънието му станало хронично, оплаквал се от болки в гърдите и констатирал често повишаване на границите на кръвното си налягане, започнал да се възприема като болен човек и се самовглъбил и отчаял - това било новото му трайно поведение. Близките му се притеснявали за него и му предлагали помощ, която той отказвал, като заявявал, че нищо няма да му помогне. Започнал да следи криминалните хроники, към които порано не проявявал интерес, и често звънял на защитника си, за да коментират видяното. Отнасял видяното по новините към случващото се с него, като оценявал обвинението си като абсурден тормоз, продължаващ с години. Това състояние на ищеца продължило близо четири години и започнало да отшумява с окончателното прекратяване на наказателното производство. След прекратяване на наказателното производство ищецът не се успокоил веднага, започнал да проучва нормативните хипотези за възобновяване на наказателното производство и не можел да възприеме определението на PC - София като окончателен край на тормоза върху него. Започнал да се интересува и дали обвинението е оставило негативна следа във водените от държавата регистри, опасявал се „да не попадне в някакви списъци“, като считал, че обвинението, макар и незаконно и прекратено, можело да повлияе на бъдещето му като човек, гражданин и търговец. След прекратяване на наказателното производство ищецът не помислял да съди прокуратурата за вредите, което му били нанесени с незаконното обвинение, тъй като считал, че като отговор на иска му прокуратурата ще предприеме нови неправомерни мерки срещу него и ще му повдигне някакво ново обвинение, безпочвено като първото.

С течение на времето, страховете на ищеца постепенно отшумели, но и понастоящем изпадал в раздразнение, когато се сещал за времето, през което бил незаконно обвинен. Нямал доверие в прокуратурата, отношението му на съмнение било трайно и аргументирано от личния му опит.

3

Предвид изложеното, счита, че му се дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. с ал. 2 от НК по ДП № 5516/2015г. по описа СДВР /пр.преписка № 28406 по описа на РП София/, изразяващи се в изпитване на интензивни чувства на страх, гняв, притеснение, отчаяние, непрестанно чувство за предстояща опасност и техните физически прояви като чести главоболия, тежест и болка в гърдите, промяна в кръвното му налагане и безсъние, които той изпитвал през един продължителен период от време - от привличането му като обвиняем на 23.08.2016г. до прекратяване на досъдебното производство. Изхождайки от духа и смисъла на закона и последователната съдебна практика, счита, че незаконно обвиненият в извършване на престъпление следва да бъде справедливо обезщетен, като това обезщетение трябва да е съразмерно на вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така също и на обществените представи за справедливост. При определянето на обезщетението следвало да се отчетат обстоятелствата относно личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, както и стигнало ли се е до разстройство на психическото и емоционалното състояние и здравето на пострадалия като цялост.

Моли съда да постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - изразяващи се в интензивни и продължителни усещания на страх, безпокойство, притеснение, гняв, униние, усещане за предстояща опасност и причинените от тях физически усещания - чести главоболия, тежест и болка в гърдите и безсъние, които е изпитвал през един продължителен период - от 23.08.2016г. до 29.08.2020г. - които са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение за осъществено престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. с ал. 2 от НК по досъдебно производство № 5516/2015г. по описа СДВР /пр.преписка № 28406 по описа на РП - София/, което досъдебното производство е прекратено на 29.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.