Определение № 31455 от 28.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14220/2026
- Вид
- Определение № 31455
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31455 гр. София, 28.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110114220 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.
С. А., ЕГН ********** срещу ЧСИ С. Б. Я., рег. № 838 с район на действие СГС, с която са предявени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Съдът констатира, че подадената искова молба не отговаря на изискванията за редовност, поради което на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на констатирани нередовности, като с молба с препис за ответника да наведе фактически твърдения по какъв начин е формулирано вземането в общ размер на 571 евро; да посочи еднозначно предявява ли евентуален иск за неоснователно обогатяване, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за такъв, а е пропуснато да бъде формулиран петитум, както и да посочи конкретен размер на предявения иск за мораторна лихва.
С отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото процесуалната легитимация на страните се извежда от наведените от ищеца фактически твърдения, а в случая твърденията съответстват на конституираните по делото ищец и ответник. Евентуалното несъответствие между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Страните са представили писмени доказателства. Съдът намира, че доказателствата са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и допринасят за изясняване на спора от правна страна.
1
Искането на ищеца съдът да задължи на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника да представи документи, съдържащи се в изп. дело № 20258440404464 по описа на ЧСИ С. Я. следва да се отхвърли, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил в заверен препис цялото изпълнително дело.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отхвърли, тъй като същата не е необходима за изясняване на правния спор.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал.
3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението, с молба с препис за ответника, да отстрани следните нередовности в исковата молба: 1/ да наведе фактически твърдения по какъв начин е формулирано вземането в общ размер на 571 евро;
2/ да посочи еднозначно предявява ли евентуален иск за неоснователно обогатяване, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за такъв, а е пропуснато да бъде формулиран петитум; 3/ да посочи конкретен размер на предявения иск за мораторна лихва.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на предявените искове.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК, както и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на ищците, че следва да вземат становище по релевираните от ответницата в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губят възможността да направи това по късно.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който 2 са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д. С. А., ЕГН ********** срещу ЧСИ С. Б. Я., рег. № 838 с район на действие СГС, с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 571 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени следствие на незаконосъобразни действия на ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20258440404464, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2026 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 12.03.2026 г. – 21.05.2026 г.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 52625/2023 г. по описа на СРС, 75 състав е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 466,46 лв. за потребена топлинна енергия, както и сумата от 20,00 лв. такса за дялово разпределение. Твърди, че взискателят образувал изп. дело № 4464/2025 г., за което длъжникът е уведомен през м. януари 2026 г. Сочи, че от съобщението за образувано изпълнително дело е видно, че дължи сума в общ размер 1134,49 лв. Твърди, че след проведено принудително изпълнение чрез наложен запор на пенсия в периода от м.01.2026 г. до м.04.2026 г. по банкова сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в общ размер 1048 евро. Междувременно частният съдебен изпълнител присъединил като взискател по изпълнителното дело и държавата, чието вземане ищецът твърди да е погасил преди образуване на изпълнителното дело. Излага твърдения, че съдебният изпълнител погрешно е изчислил дължимите разноски по делото, както и таксите по ТТР към ЗЧСИ, което е довело и до погрешно превалутиране на дължимите суми. Твърди, че с действията си ЧСИ неправомерно е надвзел сума в общ размер на 571 евро. Излага, че със съобщение от 15.04.2026 г. е уведомен, че изпълнителното производство е приключило, като му е указано да представи банкова сметка, по която да му се възстановят надвнесените суми. Твърди, че и към момента процесната сума не е възстановена. Предвид това намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 441 ГПК доколкото в причинна връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение, осъществено от ответника е претърпял вреди, изразяващи се в надвзети суми. Твърди, че му се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху надвзетите суми, считано от 12.03.2026 г. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на 571 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и мораторна лихва. Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва предявените искове като недопустими поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника, като счита, че исковете касаят оспорване на изпълняемото право и следва да бъдат предявени против взискателите по изпълнителното дело. Излага съображения, че съдебният изпълнител е длъжен да приключи изпълнителното производство когато са събрани всички дължими вземания, във връзка с които е образувано производството, ведно с таксите и разноските, което задължение е изпълнено добросъвестно. Твърди, че до ищеца е изпратено съобщение, 3 с което е поискано да представи банкова сметка за връщане на надвзети суми, а в последствие с платежно нареждане от 15.06.2026 г. сумата 436,53 евро е възстановена по банкова сметка на ищеца. Твърди, че с разпореждане от 15.06.2026 г. е уведомил НАП да възстановят по банкова сметка на съдебния изпълнител сумата 102,26 евро, която им е платена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Сочи, че с разпореждане от 19.06.2026 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се възстанови на длъжника сумата от 102,26 евро по посочената от него банкова сметка. Оспорва да е налице проведено незаконосъобразно принудително изпълнение, да са причинени вреди, да е налице причинна връзка между вредите и незаконосъобразно поведение, както и наличието на вина. Излага съображения, че към момента твърдяните от ищеца вреди са отстранени от ответника, като събраната в повече сума от 436,53 евро била реално възстановена на длъжника с платежно нареждане от 15.06.2026 г., а с разпореждане от 19.06.2026 г. съдебният изпълнител е изискал от НАП погрешно платената сума от 102,26 евро, с цел същата да се възстанови на ищеца. Оспорва да са налице незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по принудително изпълнение, като излага, че задължението на съдебния изпълнител по присъединяването на държавата за публични задължения произтича от разпоредбата на чл.
458 ГПК. Оспорва предприетото действия по принудително изпълнение – запор върху пенсията на длъжника да е незаконосъобразно, като излага твърдения, че направените от третото задължено лице удръжки съответстват с правилата на чл. 446 ГПК. Оспорва предявените искове по размер. Моли съда да прекрати производството поради недопустимост на предявените искове, евентуално да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
ІІ. Съобразно фактическите твърдения в исковата молба съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които не е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не подлежат на доказване.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.
По иска с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправни действия/бездействия на ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител е претърпял твърдените имуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, респ. да докаже правопогасяващото си възражение за извършено плащане на процесното вземане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.