Решение № 10347 от 03.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51305/2023
- Вид
- Решение № 10347
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 1, ал. 4 · Закон за банките
- чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 15 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10347 гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110151305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД срещу ответниците П. И.
С. и М. И. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството си на наследници на И. Т. С., дължат на ищеца следните суми:
П. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.;
М. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. 15751/2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта „Е.” от 20.01.2004 г., картовото предприятие „Б. Р. С.“ АД, е предоставило на И. Т. С., револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер 5472,00 лв. по кредитна карта „Е.”, като съгласно договора картодържателят можел да усвоява различни суми, през различните периоди. Сочи, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Излага, че главницата в размер на 5417,85 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, като от тях били приспаднати направените погашения.
Ищецът твърди, че на 24.03.2005 г. между „Б. Р. С.“ АД и него, е сключен Договор за продажба на предприятие, по силата на който, правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Е.“, му били прехвърлени. Сочи, че картовото дружество е уведомило Картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение, издадено и изпратено съгласно чл. 9.1. от ОУ. Излага, че с Решение на „Ю. Б.“ АД, едноличен собственик на капитала на „Б. Р. С.“ ЕАД, на 29.11.2019 г. „Б. Р. С.“ ЕАД се преобразувало чрез вливане в „И. А. Л. Б.“ ЕАД, което дружество се конституирало като страна по всички договори за кредит, по които страна е „Б. Р. С.“ ЕАД. На 04.02.2020 г. се осъществило преобразуване на „И. А. Л. Б.“ ЕАД чрез вливане в „Ю. Б.” АД. По силата на извършеното вливане, ищецът 1 станал универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество, както и всички права и задължения на „И. А. Л. Б.“ ЕАД по сключените договори с клиенти, му били прехвърлени. На 29.03.2017 г., между кредитополучателя и новия кредитор „Ю. Б.“ АД било сключено Допълнително споразумение, с което страните се съгласили да бъде извършена промяна във вида на издадената кредитната карта, като действащата карта Е. бъде заменена с карта М. С.. С оглед промяната на вида на картата, страните приели действието на нови общи условия. Излага, че картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща до Картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции с картата. Според предвиденото в чл. 9 от ОУ, Картодържателят можел да погаси задълженията си в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. При погасяване на задължението на части, трябвало да се изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната Минимална месечна вноска на падежа, Картодържателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен лимит. Излага, че претендираната сума в общ размер на 113,99 лв. — такси по Договора, представлява сбор от: 5 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 14,75 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях; 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 84,24 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15,00 лв., начислена съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях. На 11.01.2021 г. кредитополучателят И. Т. С. починал, като съгласно чл. 14.5 от Общите условия, в такъв случай договорът се прекратявал, поради което и цялото задължение ставало незабавно изискуемо и дължимо. С оглед изложеното сочи, че ответниците отговарят за процесните задължения. Твърди, че П. И. С. е извършила доброволно плащане по кредитната сделка след смъртта на съпруга си на 21.09.2021 г. Сочи, че ответниците са уведомени за процесните задължения с нарочни Покани, връчени им лично чрез ЧСИ С. Х., № *** в регистъра на КЧСИ. В тази връзка излага, че претендираната сума в общ размер на 48,00 лв.
— обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на поканите, съгл. чл. 20.3 от ОУ към Договора. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответниците правят възражение за нищожност на договора за издаване на кредитна карта поради липса на съгласие. Излагат, че от страна на ищеца е представено единствено заявление за издаване на кредитна карта, от което обаче не се установявало сключването на договор, нито неговите основни параметри. Сочат, че Заявлението – Договор е нищожно поради противоречие със закона и в тази връзка излагат, че съгласно действалата нормативна уредба към момента на сключване на процесното Заявление-договор, издател на банкови карти можел да бъде само банка, получила лиценз от Б.. Поддържат, че дружеството „Б. Р. С.“ АД не е имало статут на банка. Освен това сочат, че липсва писмен договор, както и информация издателят да е предоставил преддоговорна информация. Оспорват като недействително и допълнително споразумение от 29.03.2017 г. за издаване на кредитна карта „М. С.“, т.к. в същото не били посочени размерът на кредитния лимит и ГПР. Такава информация се съдържала в чл. 7 от споразумението Приложение № 1, което обаче не било подписано от страните, а освен това не били подписани и ОУ. Оспорват претенцията за възнаградителна лихва. Считат, че след смъртта на картодържателя, ищецът няма основание да начислява договорна лихва. Оспорват дължимостта на таксите. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
С определение № 6193/05.02.2025 г., влязло в сила на 20.02.2025 г., производството по гр.д. № 51305/2023 г. е прекратено в частите, в които се претендира да бъде признато за 2 установено, че:
1/ П. И. С. дължи на „Ю. Б.“ АД сумата от 166,87 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – такси по договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г.;
2/ М. И. С. дължи на „Ю. Б.“ АД сумата от 166,87 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – такси по договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г., попълнено от И. Т. С..
Представени са общи условия за издаване и използване на карта Е.. Съгласно чл. 9 от ОУ дружеството ще изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя извлечение за движението на сметката, наричано „месечно извлечение“, което се извежда от търговските книги на дружеството и в което се отразяват всички операции с картата, както и всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния месец, по-специално: а) всички сделки, за които е използвана картата (суми изплатени от дружеството на търговски обекти за сметка на картодържателя, лихви, данъци, разходи, и други задължения, изброени в приложението към настоящите обши условия; б) всички плащания от картодържателя; в) датите на които гореспоменатите сделки са били извършени; г) задължението по предходното месечно извлечение; д) новото задължение; е) минималната месечна вноска, както тя е определена в следващия чл. 10; ж) падежа на минималната месечна вноска; з) кредитният лимит. Сумите, които по една или друга причина не са отбелязани в месечното извлечение, се вписват в следващото. Съгласно чл. 10 картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихви, или на части. В този случай картодържателят трябва да изплати най-малко минимална месечна вноска, както е определена в приложението, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит. Съгласно чл. 11 за предоставянето и управлението на кредитната линия и за другите услуги, свързани с плащания през картата, които се предоставят от дружеството, картодържателят ще заплаща на дружеството възнаграждение, включително, но не само лихва, подробно описано в приложението към ОУ. Дължимите конкретно суми се посочват в месечното извлечение. Дружеството има право да промени размера на таксите и на другите възнаграждения, дължими по тези общи условия, както и да въвежда нови, ако съществува сериозна причина за това. Картодържателят ще бъде уведомен за промените в таксите и другите плащания чрез месечните извлечение. Всички такива промени влизат в сила от датата на издаване на месечното извлечение, освен ако не е посочено друго в извлечението. Изменените такси и задължения се считат за приети в съответствие с общите правила, съдържащи се в чл. 23.4 При изплащане на задълженията на вноски се начислява лихва. Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, с изключение на отпускане на суми в брой по чл. 6 върху които се начислява лихва от датата на сделката. Приложимия лихвен процент се посочва в месечните извлечения, като действащия в момента на приемането на тези общи условия лихвен процент се посочва в приложение към настоящите. Действащата лихва се определя от дружеството по негово усмотрение и се променя всеки път, когато е налице промяна в лихвените проценти, обявени от Европейската централна банка или лихвените проценти на междубанковия пазар на капиталите или специалният или общ риск, поеман от дружеството, или условията на конкурентната среда. Всяко изменение на лихвения процент се съобщава на картодържателя чрез отбелязване в месечното извлечение и влиза в сила от датата на издаването на това извлечение, освен ако не е определена друга дата за влизане в сила.
Промененият лихвен процент се счита за приет в съответствие с общите правила, съдържащи се в чл. 23.4, 12.3 При неплащане на задължителната минимална вноска на 3 падежа, посочен в месечното извлечение на картодържателя се начислява такса за забавено плащане в размера, посочен в приложението.
Представен е приемо-предавателен протокол от 26.02.2020 г., от който се установява, че на картодържателя И. С. е предадена карта Cr. Car М. С., сер. номер ********.
По делото е представен договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., видно от който „Б. Р. С.“ АД, прехвърля на „Б. п. б.“ АД на основание чл. 15 и сл. ТЗ картовото си предприятие, включващо цялата дейност на продавача, при условие, че продавачът запази част от договорите и активите си определени в чл. 7 от договора за целите на развитие на новата му дейност. Представено е решение № 6 от 03.06.2005 г. по фирмено дело *****/2002 г. по описа на СГС, с което е постановено вписването в регистъра за търговски дружества с фирма „Б. Р. С.“ АД на промени, а именно прехвърлянето на правата, задълженията и фактическите отношения на „Б. Р. С.“ АД, свързано с издаването на кредитни карти с логото, дизайна и марката на Е..