Решение № 1405 от 30.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Плевен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430104103 по описа за 2026 година

Постъпила е молба от В. А. Т., ЕГН **********, от ***, против И. Т. П., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че молителката и ответника са бивши съпрузи. Твърди се, че на 02,09,2026 г. са провели телефонен разговор, в който ответникът заплашил с убийство молителката и настоящия й съжител.

В молбата се твърди, че на 02.09.2026 г. около 23,00 часа между страните бил проведен телефонен разговор, при който ответникът отправил към молителката и настоящия й партньор заплаха, че ще ги „изпрати в гроба при баща му като подарък за рождените им дни“, като посочил конкретно рождените им дни - 26.10.2026 г. и 27.10.2026 г. Твърди се още, че в предходните месеци ответникът следял молителката и се интересувал от местата, които посещава, като това поведение, наред с отправената заплаха, породило у нея сериозен страх за живота и сигурността й. Иска се постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като неоснователна и недоказана. Не отрича, че на процесната дата между страните е проведен телефонен разговор, който прераснал в спор, но категорично отрича да е отправял заплахи към молителката или към настоящия й партньор и в частност да е употребявал посочените в молбата изрази или да е назовавал 1 рождените им дни. Твърди, че контактите му с молителката след развода са свързани предимно с общото им дете, както и че случайните срещи между тях в малък град не представляват проследяване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Молбата е процесуално допустима. Ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което е лице от кръга на чл.3 от ЗЗДН, а молбата е подадена на следващия ден след твърдения акт на домашно насилие и следователно в предвидения от закона срок.

Не се спори между страните, че на 02.09.2026 г. около 23,00 часа между тях е проведен телефонен разговор и че същият е протекъл конфликтно.

Спорно е съдържанието му и по-конкретно дали ответникът е отправил описаната в молбата заплаха.

В тази насока към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която молителката заявява, че в телефонен разговор на 02.09.2026 г. е получила заплаха за убийство спрямо нея и настоящия й партньор, свързана с две конкретни бъдещи дати. Макар декларацията да е лаконична, същата индивидуализира времето и естеството на твърдяното насилие, а съдържанието й следва да се прецени наред с останалите събрани доказателства.

По делото е разпитана св.Надежда Банкова, която заявява, че на процесната дата след 23,30 часа отишла до дома на молителката, за да й занесе лекарство – „Неоуренал Форте“. След влизането си видяла молителката да разговаря по телефона, като последната й направила знак да мълчи и включила разговора на високоговорител. Свидетелката заявява, че непосредствено чула ответника да казва: „Ще се успокоя като ви направя по един подарък за рождените дни и ви вкарам в гроба на баща му“, след което молителката му казала, че записва разговора, и той го прекратил. При изрично поставен въпрос свидетелката е категорична, че лично е чула тези думи.

Съдът обаче не може да подмине същественото противоречие между тези показания и съдържанието на първоначално подадената молба. В последната молителката изрично е заявила, че настоящият й партньор не е възприел разговора и че към момента не разполага със свидетел, който непосредствено да е възприел отправената заплаха. Едва в съдебно заседание, след 2 направеното от процесуалния представител на ответника възражение срещу разпита на доведените свидетели, молителката посочва, че св.Банкова се е присъединила към разговора в неговата среда или край, около 23,30 часа, когато дошла да й донесе лекарство. Допълнително значение за преценката на достоверността има и обстоятелството, че според собствените показания на св.Банкова именно тя на следващия ден е помогнала на молителката при изготвянето на декларацията за домашно насилие. Това налага показанията й да бъдат преценявани с повишено внимание, доколкото свидетелката не е напълно външно на спора лице, а близка приятелка на молителката, запозната подробно с отношенията между страните и активно подпомогнала последната при предприемането на настоящото производство. Посоченото противоречие според съда е съществено. Ако св.Банкова действително непосредствено е чула най-съществената част от разговора и конкретната закана, житейски логично е това обстоятелство да бъде посочено още в молбата, особено след като същата е подадена на следващия ден, а свидетелката е съдействала за изготвянето й. Поради това съдът не намира основание да придаде на показанията на св.Банкова значението на напълно независимо и безпротиворечиво потвърждение на твърденията на молителката.

Този извод обаче не води автоматично до недоказаност на процесния акт.

Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН представлява изрично предвидено в закона доказателствено средство, като действащият чл.13, ал.3 от ЗЗДН допуска издаването на заповед за защита само въз основа на нея, когато липсват други доказателства за конкретните факти и обстоятелства. В настоящото производство декларацията не следва да се разглежда изолирано, а заедно с останалите доказателства по делото.

От значение е, че твърдението за отправена заплаха не е възникнало за първи път в съдебно заседание. Още на следващия ден след разговора молителката е изложила конкретното му съдържание, включително препратката към рождения й ден и този на настоящия й партньор. Самият ответник от своя страна потвърждава съществуването на телефонния разговор в посочения времеви период и неговия конфликтен характер, като отрича единствено съдържанието на конкретните реплики.

Представените разпечатки от телефонната комуникация установяват осъществена комуникация между страните, макар сами по себе си да не са 3 годни да установят съдържанието на разговора.

От представената Viber кореспонденция от непосредствено следващия период се установява, че в разговор с трето лице молителката отново съобщава, че при последния разговор с ответника е получила „заплаха за убийство“, а впоследствие конкретизира, че му се обадила, за да го прикани да престане да я следи, при което той й отговорил, че ще я прати „в гроба на рождения й ден“ и прекратил разговора.

Съдът отчита, че тази кореспонденция отново възпроизвежда изявления на самата молителка и следователно няма характер на независимо доказателство за съдържанието на телефонния разговор. Същественото в случая е друго - направеното непосредствено след инцидента описание е последователно по отношение на основното твърдение за отправена заплаха и нейното свързване с рождения ден на молителката, което намалява вероятността версията да е създадена едва впоследствие за нуждите на производството.

Св.Силвия Йотова не е непосредствен свидетел на процесния телефонен разговор. Показанията й следва да бъдат ценени единствено относно състоянието на молителката непосредствено след него. Свидетелката заявява, че на 03.09.2026 г. разговаряла с нея по телефона, като молителката била силно притеснена, треперела и плачела и многократно повтаряла, че ответникът заявил, че ще изпрати нея и настоящия й партньор в гроба на баща му.

Към делото са представени и два амбулаторни листа от 14.09.2026 г. От първия се установява поставена диагноза „тревожно разстройство, неуточнено“, като в анамнезата е отразено, че след психически и емоционален тормоз от страна на бившия съпруг молителката развила повишена тревожност и безсъние, а след направена заплаха за убийство състоянието й се влошило. При прегледа обективно е констатирано, че същата е емоционално напрегната и силно тревожна, като е насочена за консултация с психиатър. От проведения същия ден психиатричен преглед се установява диагноза „посттравматично стресово разстройство“. В анамнезата е отбелязано начало на психичното разстройство след психотравма отпреди около четири месеца, свързвана от пациентката с отношенията й с бившия съпруг след развода, с последващо влошаване след направена според нея заплаха за убийство.

4

Обективно при психичния статус молителката е описана като дистимнотревожна, лабилна и неустойчива, с намалена действена активност и инициативност. Назначено е и медикаментозно лечение.

Тези медицински документи не доказват сами по себе си, че ответникът е изрекъл конкретните думи, описани в молбата. Данните за причината на психичната травма в тях имат анамнестичен произход, т.е. почиват на съобщеното от самата пациентка. Същевременно обаче лекарите са обективирали действително съществуващо към момента на прегледите състояние на изразена тревожност, емоционална лабилност и психическо страдание. Следователно документите имат значение като доказателство за психоемоционалното състояние на молителката след процесното събитие, но не и като самостоятелно доказателство за неговия автор или точно съдържание.

Съдът обсъди и изготвената от органите на МВР оценка на риска, при която са определени 15 точки, съответстващи на „висок риск“. Оценката на риска е доказателствено средство, изрично посочено в чл.13, ал.2 от ЗЗДН, но по естеството си също до значителна степен се основава на сведения, дадени от пострадалото лице. Поради това съдът не я възприема като самостоятелно доказателство за извършването на процесния акт, а я съобразява преди всичко при преценката за необходимостта, вида и продължителността на защитните мерки.

От служебно събраните доказателства се установява, че срещу ответника няма образувани други дела по Закона за защита от домашното насилие и Закона за здравето, същият не е осъждан и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричните клиники.

По отношение на твърденията за предходно системно проследяване съдът намира, че конкретни самостоятелни актове на домашно насилие преди 02.09.2026 г. не са доказани с необходимата степен на убедителност. В значителна част показанията на свидетелите по този въпрос възпроизвеждат споделеното им от молителката, а обстоятелството, че автомобилът на ответника е бил забелязван в определени райони на града или че страните са се засичали на обществени места, само по себе си не установява целенасочено следене.

Действащият чл.15, ал.2 от ЗЗДН допуска при индивидуализиране на 5 мерките съдът да отчита и предходни актове на насилие, ако за тях са събрани доказателства. В настоящия случай обаче доказателствената съвкупност не позволява тези твърдения да бъдат възприети като самостоятелно установени актове на домашно насилие.

При така установеното съдът приема, че молбата е основателна по отношение на конкретния акт от 02.09.2026 г.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН домашното насилие включва и психическото и емоционалното насилие между лица, които се намират или са се намирали в семейна връзка. За да бъде предоставена защита срещу психическо насилие, не е необходимо отправените думи непременно да осъществяват състав на престъпление по Наказателния кодекс, нито да бъде доказано, че извършителят действително е възнамерявал да реализира заканата. От значение е дали поведението обективно е годно да причини страх, тревожност, чувство за несигурност и психически натиск у пострадалото лице.

Изказването, че молителката и настоящият й партньор ще бъдат „вкарани в гроба“, свързано при това с предстоящите им рождени дни, несъмнено надхвърля границите на допустимото словесно поведение при конфликт между бивши съпрузи и представлява психическо насилие. Обстоятелството, че част от заплахата е насочена и към настоящия партньор на молителката, не я прави неотносима към последната, тъй като закана за посегателство върху живота на близък човек е обективно годна да засили въздействието върху собственото й чувство за сигурност.