Решение № 24 от 04.02.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1060/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Б. 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20231810101060 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 432 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- П. Н. Т. от гр. Б. твърди, че на **** г., около 15:55 часа, управлявал собствения си л.а. “О****” с рег. No ****, като се движел по главен път Е -79 с посока на движение от град М., област В. към град Б. област Софийска, като в района на 169,600 км., на главен път Е - 79, спрял в лентата си за движение, тъй като в същата лента пред него имало други спрели автомобили, поради аварирал автомобил върху платното за движение. В същото време, със същата посока на движение към мястото, където бил спрял ищецът, се приближавал специален автомобил “****” с рег. No ****, управляван от Р.С.М. от с. К., обл. К., общ. Д. , който не предприел своевременни действия по спиране на автомобила, в резултат на което последвал удар между предната част на специалния автомобил “****” с рег. No **** в задната част на л.а. “О****” с рег. No ****. В резултат на настъпилия удар лекият автомобил “О****” бил изместен в посока напред и блъснал в задната част товарен автомобил “Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ” с рег.
No **** Сочи, че за настъпилото произшествие били уведомени органите на реда.
Било образувано досъдебно производство No **** г. по описа на РУП-М., пр. пр.
No **** г. по описа на РП-В., ТО М., което не е приключило. Поддържа, че при процесното ПТП е увреден автомобилът му “О****”, с рег. No ****, до степен тотална щета и липса на икономическа изгода от възстановяването му. Излага, че към датата на ПТП по отношение на специален автомобил “****” с рег. No **** е била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на действие от 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г., сключена със ЗАД “****” АД, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговоря по така предявената претенция.
1
С искане от 02.12.2022 г. е предявена доброволна претенция пред застрахователя за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, като е образувана щета No ****. Извършен е Опис-заключение на щета на 07.12.2022 г., като всички описани детайли са определени за подмяна. С писмо изх. No **** г. от страна на дружествотозастраховател поискали представяне на допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно производство, с които документи ищецът не разполага, поради което било невъзможно представянето им. Сочи, че до изтичане на законоустановения тримесечен срок, застрахователното дружество нито платило, нито отказало да заплати застрахователно обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Твърди, че сума в размер на 3500.00 лв. е адекватна да обезщети претърпените от него имуществени вреди от ПТП, настъпило на **** г., изразяващи се в уреждане на неговото имущество.
Поради това моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 500.00 лв., предявен като частичен иск от сумата от 3500.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил, вследствие на ПТП от **** г., представляваща 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху сумата от 02.03.2023 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателното заплащане на обезщетението. В хода на производството прави изменение на размера на иска, като предявява същия за сумата от 2428.00 лв. Претендира разноски.
Ответникът- “**** ****” АД, гр. С. , в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен, като заявява, че го оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на вина на застрахования при ответника водач. Заявява, че ПТП е настъпило поради неспазване правилата за движение от страна на ищеца. Обстоятелствата около настъпването на ПТП не са установени и по този повод е започнало досъдебно производство, с неизвестен статус към момента. Ищецът е отказал да информира ответника за статуса на производството. Алтернативно твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е извършил нарушение на ЗДвП, като е предприел ненужно аварийно спиране, без да се съобрази с пътната обстановка и движещите се в неговата пътна лента автомобили. При предприемане на аварийното спиране и при последващото престояване в лентата за движение, ищецът не е сигнализирал автомобила си по подходящ начин (с аварийни светлини или по друг начин), като така е съпричинил настъпването на ПТП. Оспорва изцяло механизма на ПТП. Алтернативно твърди, че не всички вреди, предявени от ищцовата страна, са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Заявява, че претендираното обезщетение е свързано с ремонт на детайли, които не са увредени при ПТП, или цената на които е силно завишена. Автомобилът е бил използван като таксиметров и е бил амортизиран повече от автомобил на същата възраст, който не е използван за търговска дейност, като това се отразява и на пазарната му цена. Оспорва изцяло претенцията за лихва върху претендираното застрахователно обезщетение. Сочи, че претенцията за изплащане на обезщетение в условията на икономически тотална щета следва да отговаря на условията на чл. 390 от КЗ. Нито 2 с претенцията, нито с исковата молба, е представено доказателство за прекратяване регистрацията на процесното МПС, съгласно изискванията на ал. 1 от същия член.
Твърди, че дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **** г. относно настъпило ПТП на полицай при РУ- М. се установява, че на **** г. в 15.55 часа на път Е-79, 169.600 км., е настъпило ПТП с участници: МПСспециален автомобил, марка “Ивеко”, модел “35 10” с рег. No ****, собственост на Р.С.М., управлявано от Р.С.М. – участник ****; МПС - специален автомобил, марка Мерцедес”, модел “416 ЦДИ” с рег. No ****, управляван от **** – участник No 2; МПС – лек автомобил, марка “Опел”, модел “Агила” с рег. No ****, собственост на ищеца П. Н. Т. и управляван от него – участник No 3, с пътници Н.Т.Т., А.А.Г. и Т.А.Г.; и МПС - товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Крафтер 2,5ТДИ” с рег. No ****, управляван от В.М.Д. – участник No 4. В протокола са посочени следните пострадали лица: ****, Н.Т.Т., В.М.Д., А.А.Г. и П.
Н. Т.. Като видими щети по ППС 3 са посочени зони 1, 2, 3, 8, 9 и 10. Отбелязано е, че е взето отношение – АУАН и Наказателно производство – ДП No **** Безспорно се установява, че по НОХД No **** г. по описа на РС- М. в съдебно заседание на 20.11.2023 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал подсъдимия Р.С.М. за виновен, за това, че на **** г., на Главен път Е79, км. 169.600, с посока на движение от гр. М. към гр.
Б. при управление на моторно превозно средство – специален автомобил, марка “****” с рег. No ****, негова собственост, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, а именно ограничение с пътен знак В26 “Забранено е движението със скорост повисока от означената – 50 км/ч, като се е движил със скорост от 80,7 км/ч, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на Т.А.Г., на В.М.Д., на Н.Ф.Х., на А.А.Г. и на Н.Т.Т. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето, б.”а”, пр. второ, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като подсъдимия Р.С.М. следва да изтърпи наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, считано от одобряването на споразумението от съда, като на основание чл.343г от НК във вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го лишава от правото да управлява МПС за срок от девет месеца, считано от датата на отнемането му.
По делото е безспорно между страните обстоятелството относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо автомобил “****”, с рег. No ****, по силата на Застрахователна полица No **** на ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП. Същото се установява и от заверено копие на посочената застрахователна полица и от Справка от Информационния център на Гаранционен фонд, видно от които за МПС с No **** е имало активна застраховка “Гражданска отговорност” със застраховател ЗАД “****” АД и срок на договора от 19.06.2022 г. до 18.06.2022 г.
3
От заверено копие на свидетелство за регистрация – част I на МПС от 14.07.2020 г. се установява, че лек автомобил марка “О****” с рег. No **** е собственост на ищеца П. Н. Т., с дата на първа регистрация 29.03.2004 г. Видно от писмо вх. No **** г. от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, в същото е посочено, че процесният лек автомобил е преминал последен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност на дата 16.05.2022 г., като същият е валиден до 16.05.2023 г. Лекият автомобил е преминал следните периодични прегледи за техническа изправност, със следните показния на километропоказателя: на 09.06.2021 г. – 87880 км., на 16.05.2022 г. – 92738 км.
По делото не е спорно, че ищецът е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество ЗАД “****” АД с искане, получено от дружеството на 02.12.2022 г., видно от същото и известието за доставянето му.
Видно от заверено копие на Опис-заключение на щета от 07.12.2022 г., във връзка с претенцията при ответното дружество е образувана щета No ****, като са описани щетите по лек автомобил “О****” в 24 пункта и е посочен начинът на ремонт.
С писмо изх. No **** г. до ищеца П. Н. Т. застрахователят ЗАД “****” АД е заявил, че към момента липсват основания застрахователната му претенция да бъде уважена, тъй като от приложените доказателства не може да се установи наличие на основание за изплащане на претендираното обезщетение за претърпени вреди, като от ищеца е изискано да представи посочени в писмото документи, свързани с образуваното по случая ДП No ****г. по описа на РУ – гр. М., а в случай на образувано съдебно производство, то да представи и препис от краен акт на съда – присъда с мотиви или сключено споразумение с прокуратурата, или акт за прекратяване на съдебното производство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Т.Т. – съпруга на ищеца, от показанията на която се установява, че следобеда на **** г., към 17:00 часа - 18:00 часа се прибирали от гр. В., като автомобилът бил управляван от съпруга й П. Т., а тя била на задната седалка заедно с приятелка.
Сочи, че след с. Ребърково имало спрели коли пред тях и тъй като имало насрещно движение, те трябвало да спрат зад спрелите автомобили. Изведнъж станал страхотно силен удар, при който колата им като че ли излетяла, а въздушните възглавници се отворили. Били ударени от кола, която кара леки коли. От силния удар се блъснали в предната кола. Малко след това на мястото пристигнали полиция и линейка. От показанията й се установява, че техният автомобил бил ударен и отпред, и отзад, като бил в много лошо състояние. Тя била закарана в болница в гр. В., като полицаите трудно я извадили от задната седалка, защото вратата не можела да се отвори, а кракът й бил заклещен. Съдът кредитира показанията на свидетеля при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка с обстоятелството, обуславящо нейната заинтересованост като съпруга на ищеца, като намира същите за достоверни, логични и изцяло кореспондиращи на събраните в производството доказателства. Същевременно, по делото липсват доказателства, които да им противоречат, и което да внесе съмнение в съда относно тяхната обективност и надеждност.