Решение № 46 от 24.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ямбол, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД гр.София, подадена от пълномощника юр.к.В. Ц.., против Решение №580/01.11.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №765/2024г. по описа на този съд, с което е уважен предявеният от И.

Я. Т. от гр.******* иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и е признато за установено по отношение на ответника „Ти Би Ай Банк“ЕАД, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 7053321457/ 22.07.2022г. е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и въззивникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 2363,87лева.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Според въззивника неправилно съдът е приел като порок в процесния договор за потребителски кредит начина на изчисление на ГПР, излагайки доводи, според които потребителят е поставен в заблуждение относно неговия точен размер. Съдът кредитирал и приел експертното заключение, като също неправилно го интерпретирал в решението спрямо материалното приложимо право и фактическата обстановка по делото. Твърдението на банката е, че двете застрахователни премии са включени в главницата по кредита и се олихвяват наравно с отпуснатата и усвоена сума, като при включване на въпросните суми като разход в ГПР по кредита, същият ще възлиза на 46,20 %, но застрахователните премии не следва да се изчисляват като разход съобразно нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, защото те не са задължителни и потребителят може да сключи договора за кредит без да се ползва от предлаганите от банката застрахователни програми. Според банката потребителят е получил екземпляр на пакета застрахователни документи, съгласил се е с условията по тях и е бил наясно по време на сключване на договора каква е икономическата последица от представените документи, а застраховките не са били задължителни за него и неправилно при изпълнение изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, първоинстанционният съд приел, че в договора за потребителски кредит липсва яснота относно това кои суми точно дължи 1 потребителят и че същият е поставен в заблуждение чрез нелоялна търговска практика.

Неправилно съдът смесил и понятията „разходи по кредита“, които са включени в изчисляването на ГПР и „изчисляване на ГПР“, като твърдението е, че банката като кредитор може да опише кои разходи се включват в ГПР, но е невъзможно да опише как се изчислява ГПР, тъй като самият закон в чл. 19, ал.2 от ЗПК не предлага правно описание на изчислението, а препраща към математическо описание във вид на формула в Приложение № 1 от ЗПК и очакванията на първоинстанционния съд за ясно разписана методика на формиране на ГПР не са обективни и нямат законово основание. В обобщение въззивникът счита за неправилни изводите на съда, че при изчисляването на ГПР банката е следвало да включи като разход и посочените в договора за кредит суми за застрахователна премия.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита, само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, но когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита, когато потребителят може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава, то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР и такъв е разглежданият случай, тъй като банката е предоставила информация за размера, дължимостта и начина на финансиране преди сключване на договора за кредит със СЕФ и съгласието на потребителя да се възползва от застрахователните продукти е обективирано в „Заявление-декларация за установяване на договорни отношения“. Според въззивника в изпълнение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.19 от ЗПК в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки, в чл. 19 от сключения между страните договор изрично е уговорено, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такава, че в договора за кредит липсва уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, което е друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита. Твърдението на банката е, че ако потребителят се възползва от предоставеното му от закона право да се откаже от застраховката по договора, то премиите ще му бъдат възстановени за негово свободно ползване, в който случай ГПР в размер на 19,86 % , показващ всички разходи по договора, няма да се промени, а ще остане същия до неговото пълно погасяване, тъй като застрахователната премия не е включена и няма задължение да бъде включена при изчислението на ГПР като разход, когато тя не е задължителна предпоставка за сключване на кредита. Банката е оспорила и изводите на съда за нищожност на клаузата на чл.7.1. от договора, както и приетото, че реалният ГПР по договора за кредит е по-висок и надминава размера, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК, считайки, че това не е и основание за недействителност на процесния договор за кредит, а по аргумент на чл.19, ал. 5 от ЗПК за недействителна може да се приеме единствено съответната клауза.

В подкрепа на доводите си въззивникът сочи съдебна практика на окръжни съдилища в страната.

По тези съображения въззивната банка моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на първата инстанция и за постановяване на друго решение от окръжния съд, с което предявения иск да бъде отхвърлен. В случай на отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Въззиваемата И. Т., чрез пълномощника адв. Н.М., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и излагайки подробни съображения. Основният наведен довод е, че застрахователните премии са разход по кредита, когато сключването на договора е задължително условие и в случая събраните по делото доказателства оборват доброволния характер на застраховките и установяват, че сключването им е било необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит. Въззиваемата моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение на районния съд, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция, като също заявява възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

В о.с.з. въззивното дружество не изпраща представил, а пълномощникът му юр.к.Ц. с писмена молба заявява, че поддържа жалбата и моли за уважаването й.

2

Пълномощникът на въззиваемата И. Т. - адв.М. също в писмена молба сочи, че оспорва жалбата и поддържа писмения отговор, с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Ямболският районен съд е сезиран с установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от И. Я. Т. от гр.*******, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.София за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит, сключен на 22.07.2022г., поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В исковата молба са наведени твърдения и оплаквания, че посоченият договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.10, т. 11 и т. 12 ЗПК, чл.19 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като не е сключен по ясен и разбираем начин; елементи от договора са с шрифт по-малък от 12; договорът не отговаря на законовото изискване за съдържанието на погасителния план; ГПР не конкретизира кои компоненти са включени, каква е структурата му, как се формира същия и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК; клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна, уговорена е във вреда на потребителя и размерът на застраховките не е включен в ГПР; договореният лихвен процент е несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент при отпускане на потребителски кредити.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражението, че оспореният договор е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП и не е налице нито един от сочените от ищцата пороци.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно е разкрита от районния съд и е непроменена пред въззивната инстанция:

Установено е и не е налице спор между страните, че на 22.07.2022г. те са сключили Договор за потребителски кредит №7053321457, по който "Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор е поел задължението да предостави на И. Я. Т. като потребител потребителски кредит в размер на сумата 10 000лв. В чл.7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 10 000лв., общ размер на застрахователната премия 3 983,50лв., или общ размер на кредита – 13 983,50лв. В чл.7.2 е уреден начина на усвояване на кредита от потребителя, като не е налице спор, че сумата от 10 000лв. е получена от ищцата, а съгласно чл.7.2.3 частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превежда от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 18,37% (чл.9.1), а ГПР е посочен в размер на 19,86% (чл.10). Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 19 847,04лв. Тази сума е следвало да бъде погасена на 48 погасителни месечни вноски, като всички вноски са в размер на 413,48лв., съгласно погасителния план по чл.11.2., който е инкорпориран в договора. От погасителния план е видно, че се олихвява общия размер на кредита от 13 983,50лв., посочен е падежа на всяка погасителна вноска, каква част от главницата и лихвата покрива вноската и размера на остатъка по кредита. В чл.19 от договора е посочено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание и по свое усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните премии, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Пред първата инстанция е представен застрахователен сертификат №170533214572022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити и услуга „Второ медицинска мнение“, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане, клон България“ КЧТ, който сертификат е издаден в полза на ищцата Ив.Т.. Последната в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски кредит е дала изрично писмено съгласие за присъединяването й като застраховано лице към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като е подписала декларация. На ищцата е бил предоставен 3 информационен документ за застрахователен продукт – застраховка на кредитополучатели.

Съобразно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза, при съставянето на Договора за потребителски кредит №7053321457/ 22.07.2022г. ; Декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Допълнителна медицинска програма „Второ медицинско мнение“;