Решение № 83 от 09.04.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Козлодуй, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20241440101137 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Г. Чомпалов - САК, с искове с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против:

1.

.........................................., с .........................., с цена на иска 26.40 лв и

2.

................................, с цена на иска 197.60 лв.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2021 г. А. С. А. е .................... тип „Кредит до заплата" .............................. с .........................................., чрез кредитен посредник „Финтех Сървисиз" ЕАД, ЕИК: 200661612 /заличено към настоящия момент дружество, на което универсален правоприемник е дружеството ............................, със седалище и адрес на управление:

............................../. Заема в размер от 800 лева е отпуснат и усвоен същия ден по личната банкова сметка на ищеца в „Първа Инвестиционна Банка" АД. В погасителен план към кредит .............................. към договор за кредит било посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 800 лева за срок от 1 месеца, а размерът на сумата, която следва да върне А. С. А. е в размер на 826.40 лева, включваща усвоената главница и договорната лихва.

Отново на същия ден /25.08.2021 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" .............................. А. А. сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с ............................. В договора е уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, ако не бъде осигурен като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, 1 наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от .......................................... банка и не представи съответните доказателства за това.

В договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер на 213.60 лева.

На А. А. е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит .............................. и възнаграждение за предоставено поръчителство възлиза на: 1. размерът на усвоената сума по кредита, заедно с договорната лихва 826.40 лева и 2.размерът на възнаграждение за поръчителство - 213.60 лева, като общата сума която следва да върне ищеца е в размер на 1040.00 лева.

Твърди се, че на 21.09.2021 г А. предсрочно е погасил по предоставения договор за заем и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство сума в общ размер на 1024.00 лева. /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Твърди се, че след като ищеца е заплатил процесната сума в размер на 1024.00 лева на Посредника ..................................

/универсален правоприемник на „Финтех Сървисиз" ЕАД/, последното е превело на .......................................... получената сума, представляваща погасената главница и възнаградителна лихва, както и е превело на .............................. получената сума, представляваща погасеното възнаграждение за поръчителство.

С ИМ се твърди, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила, а именно – чл. 10, ал.1, чл 11,ал.1,т.7,т.9, т.10 и т.11, вр. чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и дължимата общата сума.

Сочи се, че в изпълнение на горното А. А. е сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с ............................, като се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 213.60 лева по процесния договор, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за паричен заем на посредника .................................. /универсален правоприемник на „Финтех Сървисиз" ЕАД/. Считат, че сключеното с .............................. съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Твърдят, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя от точно определено от Заемодателя лице 2 .............................., в полза на .........................................., се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК, като излагат подробни доводи за горните.

Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .......................................... не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между доверителя ми и .............................. договор за предоставяне на поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение в размер на 213.60 лева. Това обстоятелство безспорно е било известно на .........................................., предвид това, че сключването на договор за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.Също така сумата в общ размер на 213.60 лева е част от общо дължимата сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от .............................., същата е заплатена от ищеца на Посредник на заемодателя .................................. /универсален правоприемник на „Финтех Сървисиз" ЕАД/, като част от дължимите суми по самите кредити, без потребителят да е уведомен към кой правен субект се разпределят постъпилите суми.

Считат, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. На самостоятелно основание считат, че договорите са недействителни, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по кредита. По този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11,ал.1,т.9 вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като липсва посочване на лихвения процент по кредита /ГЛП/. В договора за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но същият не се отнася до размера на ГЛП по конкретно предоставения заем.

В ИМ се сочи, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

3

Считат, че договора за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

В условията на евентуалност сочат, че ако съдът приеме договорите за валидни и действителни, то считат, че са нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, първия ответник оспорва предявеният иск по основание и размер.

Предентират се разноски.

С отговора първия ответник .......................................... сочи, че договорът за кредит тип .............................. съдържа всички, предвидени в чл.

11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Сочат, че на

25.08.2021г. между ищеца и ответника

.......................................... е сключен Договор за потребителски кредит тип .............................. ............................... На същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 800 лв с лихвен процент по кредита 0.11 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.40%. Задълженията по така посочения кредит са погасени на 21.09.2021г.

Оспорват размерите на предявените искове.

Сочат, че изложените в ИМ доводи за недействителност, могат да се обособят най-общо в 3 отделни групи - доводи за недействителност на целия кредит на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК; доводи за нищожност на целия кредит на основание чл. 22 от ЗПК и доводи за нищожност на отделни клаузи на договора. Излагат подробно становището си за всяка една от тези групи Втория ответник .............................. в срока по чл. 131 от ГПК е подал молба с която моли за постановяване на съдебно решение при признаване на иска, като съда да приложи чл. 237 ГПК.

Молят, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на .............................. да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението дружество не е давало повод за завеждане на делото.

Молят съда да приеме, че предявеният иск е основателен, като постанови решение по чл. 237 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. Чомпалов е постъпило 4 становище в което се подържа исковата молба, прави се искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория ответник. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците в проведените открити съдебни заседания не се явяват и не се представляват. От първия ответник .......................................... е постъпила молба с която подържа подадения отговор на същата, прави искане за разноски в размер на 360 лв, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Втория ответник

.............................. в подадена до съда молба, подържа отговора на ИМ, моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, моли разноските да бъдат възложени на ищеца по смисъл на чл. 78, ал. 2 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.