Решение № 1758 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110204655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. В. срещу Наказателно постановление № 24-4332-033594 от 14.02.2025г., издадено от н-к сектор към СДВР отдел ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200/ двеста / лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират основания за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, касаещи несъгласие с фактическата обстановка изложена НП. Сочи, че водача на ИЕПС не е установен, поради което не е изяснена и фактическата обстановка. Моли да се отмени НП и се присъдят направени разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, не се явява адв. А./ с пълномощно по делото /.

Въззиваемата страна – редовно призована, изпраща процесуален юрк.К.. Моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Представени по делото писмени бележки, в които се взема становище по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

На 17.12.2024 г. около 12,50 часа в гр. София, жалбоподателя е управлявала лек автомобил марка ",,***''" с рег. № ,,***'' движейки се по ул.Г.С.Раковски с посока на движение от ул.Иван Вазов към ул. Славянска. В същата посока на движение е било обособена и велоалея. Жалбоподател на кръстовището с ул.Славянска предприела маневра десен завой, като не пропуснала и отнела предимство на водач на ИЕПС/ тротинетка/, като ударът бил реализиран в предна дясна част на управляван от жалбоподател автомобил. Водача спряла движението на автомобила, слязла и попитала водача на тротинетка има ли нужда да бъде откаран до медицинско заведение, последния заявил, че е добре, не пожелал да се изчака екип на Пътна полиция и напуснал ПТП-то. Жалбоподател подал сигнал за реализираното ПТП на тел. 112, изчакала пристигането на екип на ОПП-СДВР. Били съставени скица, протокол за ПТП, в който били отразени констатираните по автомобила на жалбоподател щети. Била изготвена декларация от жалбоподател и докладна записка за случая.

На същата дата на жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 3353378 за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписала без възражение. В 7 дневен срок жалбоподател депозирала възражение срещу съставения и АУАН. Наказващ орган счел депозираните възражения за неоснователни на 14.02.2025 г. началник група в отдел "Пътна полиция" СДВР издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрани и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за ПТП и скица към него, декларация от жалбоподател, справка "Картон на водач" за жалбоподател, докладна записка от служител на ПП СДВР посетил местопроизшествието, заповед № 513з-9621 на директора на СДВР, копие от заповед № 8121к-12547 на министъра на вътрешните работи, копие от заповед № 8121з-1632 на министъра на вътрешните работи.

Видно от събрани писмени доказателства, водача на ИЕПС / участник в ПТП/ не е установен и към момента на посетено ПТП, което по обективен признак е лишил и съдът от възможност за приобщаване на неговите показания.

Свидетел Б. е лице което е посетило ПТП, като след предявяване на скица на ПТП, заявява, че автомобил при маневра десен завой е отнел предимство на тротинетка която се е движела по велоалея. Водача на тротинетката е бил напуснал, като по данни на водача на лекия автомобил заявил, че му няма нищо. Св.Б. заявява, че той е съставил скицата на ПТП и АУАН на водача на лекия автомобил. Относно установените по лекия автомобил щети същите са установени от пристигналите служители на пътна полиция, като това обстоятелство е намерило отражение в съставения от тях Протокол за ПТП.

2

Съдът кредитира с достовереност показанията на свидетел М., който е съставил Протокол за ПТП, свързано с посетено от него ПТП, тъй като същите намират подкрепа не само в показанията на разпитан свидетел Б., но и в приложените по делото писмени доказателства: констативен протокол и сведения от жалбоподател. Свидетел М. е установил наличните щети по лекия автомобил, като при пристигане на място е снел сведение от собственика на автомобила, описва и движението на управляван от жалбоподател автомобил и това на водач на тротинетка, като сочи, че жалбоподател е следвала да пропусне движещият се от дясно на нея водач на тротинетка. Свидетеля заявява, че на място на водача е съставен АУАН, като след предявяването му сочи, че той е свидетел по акта.

Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете, че в синхрон с АУАН е отразеното в Протокола за настъпилото ПТП, които две писмени доказателства бяха кредитирани от съда.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените заповеди установява компетентността на актосъставителя и АНО- първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да издава наказателни постановления.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т. 2. 1 вр. 1.3.1. от представената по делото заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят, в качеството си на младши автоконтрольор при СДВР е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Всяко от нарушенията е описано достатъчно ясно и конкретно, като им е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация, което е позволило на жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен. Актът за установяване на административните нарушения е съставен в присъствието на жалбоподателя, същият му е бил предявен за запознаване, за което жалбоподателят се е подписал, като е вписал и своите възражения във връзка с посоченото в 3 него.

Неоснователно е възражението изложено в жалбата, че описаната в НП фактическа обстановка се дължи на „съмнения“ на наказващ орган, че е имало и участник – водач на ИЕПП / който не е установен. В сведенията снети от служители на ПП-СДВР, прли посещение на ПТП, самата жалбоподателка е посочила, че при извършване на завой надясно в нея се ударил водач на тротинетка. Това обстоятелство е намерило отражение и съставена скица за ПТП, подписана от жалбоподател. В Скицата е отразена и наличната велоалея, която се намира в дясната част на пътното платно/ там където се е движело и ИЕПП/. Факта, че водача на това ИЕПП не е установен по никакъв начин не би могло да опровергае така възприетата фактическа обстановка.

В обжалвано НП ясно, точно и конкретно е описан начинът на реализиране на ПТП, както и причината за него- отнето предимство на водач на ИЕПП, който се движел отдясно по велоалея. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя от обстоятелството, че самоличността на другият участник в ПТП не е посочена в НП, още повече, че ЗДвП не съдържа такова изискване.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По делото категорично се установи от обективна страна, че жалбоподателят е предприела маневра десен завой, непропуснала движещ се от дясната и страна ИЕПП по обособена велоалея, отнемайки неговото предимство. Предвид изложеното явно е налице нарушение на цитираната разпоредба, като е налице пряка причинна връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилото произшествие. Очевидно е, че жалбоподателят е извършил маневрата без да се съобрази с местоположението на другия участник в движението- ИЕПП движещо се в дясно по велоалея, отнемайки неговото предимство, в резултат на което е настъпило ПТП.

Нарушението е извършено от жалбоподател по непредпазливост, при форма на вина самонадеяност. Жалбоподателят е съзнавала, че успоредно в дясно с нейния автомобил е обособена велоалея по която се движело ИЕПП и предприела десен завой, като отнела предимството на ИЕПП.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.

Като такова следва да бъде потвърдено в цялост, а депозираната срещу него жалба оставена без уважение.

4

Съдът приема, че определената глоба в размер на 200 лв. е в рамките на законоопределеното, поради което не следва да се редуцира като размер.

С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна и в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР 76,69 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,

Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-033594 от 14.02.2025г., издадено от н-к сектор към СДВР отдел ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200/ двеста / лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподател П. М. В. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 76,69 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5