Решение № 225 от 11.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Сливен, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500312 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 404/09.05.2024 год., постановено по гр.дело № 4906/23 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е признато извършеното със заповед № 41/02.10.2023 година на заместник-кмета на Община Сливен прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ******* с ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: *******, с адрес: ******* за незаконосъобразно и е отменена заповед № 41/02.10.2023 година на заместник-кмета на Община Сливен за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Й. П.. Възстановена е Д. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ******* на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор" в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" в Община Сливен.

Осъдена е ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: *******, с адрес: ******* да заплати на Д. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ******* сумата 8268,00 лева /осем хиляди двеста шестдесет и осем лева/, представляваща, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 19.12.2023 година до окончателното й изплащане, както и сумата 800,00 лева /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото.

1

Подадена е въззивна жалба от ответната община, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано и необосновано. За да уважи предявените искове първостепенният съд необосновано и неправилно е приел, че от страна на работодателя е нарушен принципа на добросъвестност и е осъществено заобикаляне на закона. Неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал. 1 т. 12 КТ е незаконно, защото работодателят не е доказал защо е предпочел да остане по трудово правоотношение другата служителка, заемаща същата длъжност.Това би означавало да се извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ между двете служителки, заемащи длъжността „главен инспектор", каквото изискване в закона няма.Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2 ал.2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на съдебна практика. Без правно значение е обстоятелството, дали при работодателя съществуват други длъжности с различни функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, както и дали лицето отговаря на изискванията за заемането им или на изискванията за заемане на държавна служба, дали е назначен на такава или му е отказано. От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила от 01.10.2023 г., утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно Заповед РД 15-1851/ 26.09.2023 г.; е видно, че общата численост на персонала е 351.5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел, а 1 бр. „главен инспектор" по трудово правоотношение се трансформира в длъжност „главен инспектор" по служебно. Доколкото е налице посоченото по-горе трансформиране на длъжността на ищцата, считано от 01.10.2023 г. и установеното в чл. 3, ал. 4, т.

2 от Наредбата за прилагане на КДА императивно изискване е достатъчно да обоснове приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС. В настоящото производство съдът не дал пълна и правилна квалификация на исковете. В доклада липсвало разпреД.е на доказателствената тежест и конкретно за оборването на 2 презумпцията за добросъвестност по чл.8 ал.2 КТ. Но в решението си съдът се позова на недоказване от страна на ответника добросъвестност - докато правилно е доказателствената тежест за оборване на тази законова презумпция е да е за работника. Счита, че първоинстан ционният съд е направил еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост на обжалваното решение и обуславящо незаконосъобразността и неправилността му. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Наведените в жалбата аргументи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и същото не страда от твърдените в нея пороци. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по делото са събрани относими по спора доказателства, последните са обсъдени от съда в тяхната съвкупност в светлината на твърдените факти и обстоятелства и възражения на страните и фактическите изводи на съда кореспондират изцяло със събраните доказателствата. С определение №246/22.01.2024г. съдът е изложил писмен доклад по чл.146 от ГПК, в който е посочил обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения на страните, включително и възражението на ищцата за злоупотреба с право от работодателя при уволнението и нарушаване на принципа на добросъвестността, установен в чл.8, ал.1 от КТ, изрично е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и е дал своите указания до страните.

Писменият доклад е приет за окончателен и без възражения от страните, включително по разпределението на доказателствената тежест, в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2024г. В това о.с.з. изрично е констатирано, че не се налага отД.е на спорното от безспорното; в съответствие с дадените от съда указания страните са направили искания за събиране на допълнителни доказателства съобразно разпределената от съда тежест на доказване. В това заседание няма заявено становище от въззивника, че докладът е непълен, че правната квалификация е неточна, че са налице неизяснени факти и обстоятелства и други непълноти по доклада, както и че е пропуснато разпределение на доказателствената тежест по оборване презумпцията по чл.8 от КТ. Твърденият от въззивника пропуск на съда да 3 разпредели доказателствената тежест за оборване презумпцията по чл.8. ал.2 от КТ. дори и да се приеме че е основателен, не е довел до ограничаване правото му на защита защото нито му е възлагана такава тежест от съда, нито решението се основава на извода, че поради не представянето от въззивника на доказателства за добросъвестното упражняване на предоставените му от КТ права, съдът е приел, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Тя своевременно, съобразно изложените факти и обстоятелства обосноваващи твърдението й за неспазване на принципа на добросъвестността от работодателя и указанията на съда, е поискала събирането на доказателства, които впоследствие съдът е обсъдил при решаването на спора по главния иск.

За фактическите си изводи съдът е изложил мотиви и от тях е видно, че са основани на анализа на всички доказателства по делото, събрани по инициатива на страните. Споделя изцяло тези изводи тъй като счита, че са основани на съвкупния анализ на събраните доказателства, не е допусната избирателност при интерпретирането им и анализът им е извършен по нравилата на формалната логика. Вярно е че в установената съдебна практика е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определени длъжности, съответно за трансформацията на определени длъжности от такива за заемане по трудово, в такива за заемане по служебно правоотношение е дейност по целесъобразност и като такава не подлежи на съдебен контрол, но само и доколкото по този начин не се нарушават императивни правни норми, не се злоупотребява с право или е установен дискриминационен подход. Счита, че именно такъв е конкретният случай и законосъобразно .съдът е извършил оценка на действията на работодателя по трансформацията на длъжността на ищцата и е стигнал до обоснования извод, че целта на промяната е била единствено с цел прекратяване на правоотношенията с въззиваемата. Развива аргументи. В обобщение счита, че атакуваното първоинстанционно решение не страда от посочените във въззивната жалбата недостатъци и иска да се потвърди. Претендира разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. С писмено становище представител по пълномощие поддържа жалбата.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва 4 основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че с решение № 205/05.06.2008 година на Общински съвет Сливен е одобрена нова структура, като на Д. П. е предложено да заеме длъжността „главен инспектор" в дирекция „Икономическо развитие и европейски програми", отдел „Икономическо развитие". С допълнително споразумение № 594/30.06.2008 година служителят заема предложената длъжност. С решение № 13/23.12.2011 година на Общински съвет - Сливен е изменена структурата на общинската администрация. Със служителя е сключено допълнително споразумение за заемане на длъжността „главен инспектор" в дирекция „Бюджет и финансово - счетоводна дейност", отдел „Общински дружества, търговия, категоризация и защита на потребителя". С решение № 71/28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен е променена структурата на общинската администрация, като служителят с допълнително споразумение от 01.04.2016 година заема длъжността „главен инспектор" в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя". За новата структура е подписана и длъжностна характеристика. С решение на Общински съвет Сливен № 71 от 28.01 2016 година е одобрена структурата на общинската администрация в община Сливен, като съгласно приложение № 1 е одобрен 5 като самостоятелен отдел - отдел „Общинска икономика и защита на потребителя". С решение на Общински съвет - Сливен № 138 от 31.03 2016 година за изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в община Сливен става 350,5. С решение на Общински съвет - Сливен № 1392 от 23.02 2023 година за изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в община Сливен става 351,5. В отдел „Общинска икономика и защита на потребителя", определената щатна бройка е 8. От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила от 01.10 2023 година, утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно Заповед № РД 15-1851/ 26.09.2023 година, е видно, че общата численост на персонала е 351,5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на потребителя" са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел, a 1 бр. „главен инспектор" по трудово правоотношение се трансформира в длъжност „главен инспектор" по служебно.