Решение № 1580 от 07.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110108822 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Ю. Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която против „А. Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1. т.1 ГПК, са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2776/28.05.2024 г. по ч.гр.д.

№5641/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 180 лева без ДДС , представляваща дължима наемна цена по договор за наем на товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ ***, рама ***, сключен между длъжника и заявителя на 24.11.2023 г., вземането по който е обективирано във фактура №***/28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 103,87 лева без ДДС, представляваща стойност на изразходваното от длъжника дизелово гориво при ползването на товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ ***, рама ***, предоставено му въз основа договор за наем, сключен между длъжника и заявителя на 24.11.2023 г., вземането по който е обективирано във фактура №***/28.11.2023 г., ведно със законната лихва, 1 считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5641 по описа на ВРС за 2024 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че на 24.11.2023 г., между страните по делото е сключен договор за наем на движима вещ, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване собствения си товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ ***, рама ***. Вещта била предоставена за ползване, за времето от 11,00 ч. на 24.11.2023 г. до 20,30 ч. на 26.11.2023 г., при уговорена дневна наемна цена в размер на 60 лв. или общо 180 лв. без ДДС. Твърди се, че съгласно уговореното с договора за наем, наемодателят следвало да предостави на наемателя, автомобила с пълен резервоар гориво – дизел, а наемателят да върне вещта отново с пълен резервоар гориво.

В исковата молба се сочи, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като предоставил на ответника вещта с пълен резервоар. След изтичане срока на договора, автомобилът бил върнат на наемодателя с изразходвано гориво в обем на 43,1 л при цена 2,41 лв./л без ДДС или общо 103,87 лева без ДДС.

За задълженията за наемна цена и изразходвано и невъзстановено гориво, ищецът издал фактура за сумата от общо 340,64 лв. с ДДС, но същата не била заплатена от ответника. Твърди се, че задължението е изискуемо, като 2 падежът на същото е настъпил на 11.12.2023 г. Преди подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №5641/2024 г. по описа на ВРС, до ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е върнал автомобила на наемодателя, във вида, в който му е бил предоставен. Сочи, че процесният договор за наем е със срок на действие от 24.10.2023 г. до 26.10.2023 г. Заявява, че е изплатил на ищеца сумата от 180 лева при получаване на автомобила. С писмения отговор не се представят доказателства, не се заявяват доказателствени искания.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2776/28.05.2024 г. по ч.гр.д. №5641/2024 г., по описа на РС – Варна, за заплащане на следните суми: 180 лева без ДДС, представляваща дължима наемна цена по договор за наем на товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ ***, рама ***, сключен между длъжника и заявителя на 24.11.2023 г., вземането по който е обективирано във фактура №***/28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 103,87 лева без ДДС, представляваща стойност на изразходваното от длъжника дизелово гориво при ползването на товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ ***, рама ***, предоставено му въз основа договор за наем, сключен между длъжника и заявителя на 24.11.2023 г., вземането по който е обективирано във фактура №***/28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в заповедното произоводство.

Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

3

Видно от договор за наем на товарен автомобил от BG *****/24.11.2023 г., ищецът предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване, свой собствен товарен автомобил, за срок от 24.11.2023 г. до 26.11.2023 г., срещу заплащане на наемна цена, в размер на 180 лева, както и възстановяване на изразходваното гориво.

По делото е приобщена фактура №***/28.11.2023 г., издадена от ищеца, с получател „А. Е.“ ЕООД, за сума в общ размер на 340,64 лв., от която – 180 лв. – наемна цена и 103,87 лв. – изразходвано гориво. Вписаното основание във фактурата е „наем на бус с номер *** по договор за наем от 24.11.2023 г.“ Ищецът представя електронно писмо, от дата 28.11.2023 г., изходящо от ответника, с което последният отправя молба да му бъде изпратен препис от договора за наем, тъй като същият бил поискан от счетоводителят на дружеството, а представляващият го заявява „в бързината изключих да го взема“.

До ответното дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение по договора за наем, като на управителя на „А. Е.“ ЕООД е определен десетдневен срок от получаване на същата, в течение на който да погаси съществуващото задължение в общ размер на 340,64 лева. Поканата е връчена на И. К. – управител на „А. Е.“ ЕООД, на 06.02.2024 г. – обстоятелство, което се установява от приобщената по делото, обратна разписка, издадена от „С.“ АД.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водения от него свидетел - К. К. Ш. – управител на „Ю. Ф.“ ЕООД, в периода 2021 – 2024 г. Търговската дейност на дружеството била свързана с международен транспорт, логистика, спедиция, митническо агентиране, чартиране. В показанията си св. Ш. заявява, че през м.11.2023 г., докато все още бил управител на ищцовото дружество, в петъчен ден, около 09.30 ч. му се обадил млад мъж, който го попитал дали отдавали бусове под наем. Тъй като, към този момент, „Ю. Ф.“ ЕООД разполагали с един свободен бус, поканил представляващия ответника – И. К., да посети мястото, където домували камионите и бусовете на дружеството, и да огледа превозното средство. След извършения оглед, управителите на двете търговски дружество сключили договор за наем, със срок на действие три дни – от петък /24.11.2023 г./ до неделя вкл. /26.11.2023 г./. Представляващият ответното дружество 4 обяснил, че необходимостта от наемане на товарен автомобил възникнала вследствие нуждата от изпълнение на много поръчки от „Черния петък“. След сключване на договора, св. Ш. предложил на *** да не връща буса в неприсъствен ден – неделя, а да го върне в понеделник сутринта. Заявява, че бил уведомил ответника, че резервоарът за гориво бил пълен, като му казал, че трябва да върне буса така, както го е взел – с пълен резервоар. Сочи, че И. К. взел микробуса и на следващия ден – събота, около 10.30 ч. му звъннал, че парното в автомобила не работело. Свидетелят твърди, че му бил предложил да върне превозното средство, ако това му пречело да работи, но наемателят отказал. Когато върнал микробуса на наемодателя, управителят на ответното дружество заявил, че много бил бързал, като оставил ключовете за превозното средство и си тръгнал. Поискал да му бъде издадена фактура за дължимата сума. Горивото в резервоара не било възстановено, като се наложило управителят на дружеството – ищец, да зареди 43 л гориво.

В показанията си св. Ш. заявява, че издал фактура за дължимите суми и я изпратил на ответника по имейл. Тъй като не последвало изпълнение, след около 20 дни той потърсил И. К., който обещал скоро да извърши плащане. По искане на ответника, ищецът изпратил сключения договор, тъй като същият бил необходим за счетоводни нужди. След още един период от около 15-20 дни, св. Ш. потърсил И. К., но последният започнал да се държи грубо и да ругае свидетеля. Обяснява, че при предаване на автомобила е показал на ответника, пътната книжка на превозното средство, в който били вписвани името на водача, както и началните, и крайните показания на километража.

Микробусът често бил наеман, като с него били транспортирани стоки от Холандия и Белгия. Сочи, че когато се срещнал с И. К., при връщане на буса, последният се държал много арогантно. Отказал да подпише приемопредавателен протокол, тъй като много бил бързал. Заявява, че автомобилите на ищцовото дружество били зареждани само с гориво на „Ромпетрол“, тъй като дизелът бил само един вид – с добавка и цените не варирали в зависимост от това дали горивото било с добавка или не. По този начин можел да изчисли изразходваното гориво. Изразява предположение, че ответникът не е имал намерение да плаща поради техническия проблем с парното, но сочи, че И. К. е потвърдил, че автомобилът му е бил предаден в изрядно състояние. От наемателя знае, че превозното средство е било използвано в страната, за разнос на пратки от „Черния петък“. При връщане на микробуса в него били 5 оставени празни кашони. Сочи, че във фактурите обичайно се слага краен срок за плащане, а ако няма такъв се приема, че срокът е 30 календарни дни от издаване на документа или 20 работни дни. С по-големите търговски дружества се уговаряли предварително, но тъй като в процесния случай сумата била малка, това не било сторено. Тъй като при сключване на договора, управителят на ответника много бързал, той забравил своя екземпляр от договора за наем при наемодателя си, поради което се наложило да му бъде изпратен.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесната фактура №***/28.11.2023 г. е отразена в счетоводството на ищеца, по дебита на сметка 411 „Клиенти“ и е включена в Дневника за продажбите по ЗДДС, за данъчен период м.11.2023 г. По данни от системата на ТД на НАП, фактурата не е включена в дневниците за покупки в периода м.11.2023 г. – м.02.2025 г.

Фактурата не е осчетоводена при ответника. Според вещото лице, средната цена на дизеловото гориво към 26.11.2023 г. е 2,80 лв./л.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.286 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал.2 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.