Определение № 3757 от 20.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3757 гр. София, 20.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103937 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Я. М., действащ лично и в качеството му на едноличен търговец - ЕТ „ПММ - МИТКО МАНОВ“, чрез процесуалните си представители адвокат М. Е. и адвокат М. Д., срещу решение № 801 от 05.07.2024 г. по в.гр.д.№2112/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 900053 от 31.01.2023г. по гр. д. № 124/2020г. на Благоевградския окръжен съд, в обжалваните му части, са отхвърлени предявените от касатора против Прокуратурата на Република България осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на липсващите 97 броя с.е., описани по вид и брой в изпълнителния лист на окръжен съд Благоевград от 01.05.2006г., както следва - Фундаменти: 04-21x21x13,5 -3.1-7 броя; Ф4- 30х30х16 2.2 - 2 броя; Колони К2-72-14,А,Б,В - 5 броя; Греди Г-6-2а - 22 броя; Г-6-4а - 7 броя; Стенни панели/фасади/ ФПТ-600-180-1а - 14 броя; ФТП-600- 180-2а - 8 броя; ФТП-480-1г. - 6 броя;

ФПЦ-66-60-1 - 26 броя и повредени Покривни панели Т-12А-3 - 8 броя. /Приложение № 20/, до отхвърления размер от 115 000 лв ; за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от стреса, разочарованието, загубата на доверие в националните правоохранителни органи ; и за заплащане на мораторна лихва, начислявана от датата на прекратяването на ДП - 04.05.2015г. до предявяването на исковете - сумата от 43 550 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата претенция, до пълното изплащане на сумите, които вреди са настъпили в резултат от неправомерно поведение, в т.ч. действия/ бездействие на Прокуратурата по досъдебно 1 наказателно производство /дознание № 1414/2004 г. на РПУ – Благоевград/.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции по чл. 49 ЗЗД бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото;

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни.

Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси, е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г.о. Решение № 217/9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о., противоречие с Решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр.д.

№ 3099/2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 22 от 2.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 587/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. дело № 34/13 на ВКС, 2-ро отделение, Решение № 13/12.02.2021 г. по т. дело № 2896/2019 г. на ВКС, Решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 470 от 16.01.2012 по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о.

3.Отговоря ли Прокуратурата в съответствие с чл. 7 от Конституцията за вреди от непозволено увреждане, когато изпълнението на договорно задължение е осуетено от престъпно обстоятелство, чиито вредоносни последици за страна по договора не са предотвратени поради неефективно разследване.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т .3 от ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата осъдителен иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД 2 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от стреса, разочарованието, загубата на доверие в националните правоохранителни органи, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване.В настоящия случай цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е точно 5 000 лв. и попада в рамките на ограничението за начална недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба, в останалата част, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. Я. М., действащ като ЕТ „ПММ - Митко Манов“ искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ срещу Прокуратура на Република България като орган, ръководещ разследването и упражняващ надзор за законосъобразното му провеждане.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищецът в качеството си на ЕТ „ПММ Митко Манов“, е бил собственик на родовоопределени вещи – СЕ на основание договор за продажба, сключен между него и „Симора“ ЕООД на 28.12.1991г. във формата на фактура № 182/28.12.1991г., в която не е направен опис на елементите, предмет на продажбата.

С решение от 28.04.2004г. по гр.д.№1307/2001г. на Софийския апелативен съд, влязло в сила на 10.05.2005г., „Симора“ ЕООД е осъдено да предаде на М. Я. М., действащ като ЕТ „ПММ - Митко Манов“, на основание чл.187, вр. чл.79 от ЗЗД, фундаменти, колони, греди, стенни панели и покривни панели.Установено е, че продадените вещи, описани в решението на съда, не са предадени на ищеца нито доброволно, нито по реда на принудителното изпълнение.

С определение №498/12.07.2006г. по гр.д.№1281/2006г. на САС, влязло в сила на 08.01.2007г., на ищеца е присъдена на основание чл. 414, ал.2 от ГПК/отм./ равностойността на продадените вещи в размер на 80 739 лв. без ДДС, която съдът е приел за пазарна стойност на вещите към момента на провеждане на изпълнението.Посочено е, че местонахождението на вещите, предмет на продажбата и влагането им в общински обект, е било предмет на разследване в образувано ДП.

На 25.06.2004г. ищецът М. е депозирал в РП-Благоевград, с копие до РПУ- Благоевград, жалба, че закупени от него елементи от фирма „Симора“ ЕООД, които не са му били предадени и е висящ съдебен спор във връзка с това, се извозват от посочени лица на 30.05.2004г., цитирани са и номера на превозни средства и, че М. е възприел лично на 10.06.2004г. извозване до района на [населено място].В сигнала си той се е позовал и на сигнал на управителя на фирмата - продавач до полицейски участък Симитли.С разпореждане от 25.06.2004г. на прокурор в БлРП е било възложено извършване на проверка от РДВР-Благоевград на данните за извършено престъпление по чл. 296, ал. 2 НК в жалбата 3 на М. М.Определен е 20-дневен срок за проверката.

С писмо от 02.11.2004г., прокурор от БлРП е указал на РПУ- Благоевград да се вземат незабавни мерки за докладване на преписката на БлРП, защото срокът за извършване на проверката е изтекъл.На 20.12.2004г. преписката е изпратена на БлРП до началника на РЗ „Полиция“ – Благоевград, с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление.ДП № 1414/2004г. по описа на РПУ- Благоевград е било образувано с разпореждане от 17.01.2005г. на прокурор при БлРП за започване на полицейско производство - дознание за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Разследването е възложено на дознател при РДВР- Благоевград, като е даден 30дневен срок за приключването му.В отговор на подадената от М. М. на 19.01.2005г. жалба за бавност, на 02.02.2005г. БлОП го е информирала за посоченото разпореждане за започналото полицейско производство.

От 1 до 7 февруари 2005г. са били разпитани 7 свидетели във връзка с превозването на панелите и е било извършено едно доброволно предаване на документи /6 бр. товарителници/ за превоз на панелите.На 09.02.2005г. началникът на РПУ -Благоевград е изпратил дознанието по компетентност на началника на сектор „Икономическа полиция” при РДВР-Благоевград, тъй като е прието, че в процеса на разпита на свидетелите са били установени данни за извършено икономическо престъпление и на същата дата /09.02.2005г./ разследването е възложено на дознател от сектор „Икономическа полиция“ в РДВРБлагоевград. От 15 до 25 февруари 2005 г. са били разпитани 7 свидетели, в т.ч. вече разпитани. На 23.03.2005г. е било извършено доброволно предаване на документ на дознателя.На 13 и 23 юни 2005 г. отново са разпитвани свидетели - 2 - ма, измежду които отново ищецът, за обстоятелства, свързани със сключването на договора за продажба и за споровете между продавача и купувача.На 23.06.2005г. дознателят е изискала документи, касаещи разследването, от БлОС и от БлРС, на които искания са получени отговори на 07.07.2005г. и 02.08.2005г.На 11.07.2005г. са изискани документи и от съдия-изпълнител при БлРС, на 18 и 28 юли 2005 г. са били разпитани 6 свидетели.

Със заключително постановление от 28.07.2005г. дознанието е изпратено на БлРП с мнение за спирането му, тъй като авторът на извършеното престъпление не бил разкрит.С постановление от 12.08.2005г. прокурор при БлРП е спрял наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради неразкриване на извършителя на инкриминираното деяние, като на РПУ Благоевград са дадени указания за продължаване на действията по разкриване на извършителя.Копие от постановлението е било връчено на М. М. на 15.05.2006г.С определение № 4073 от 24.09.2007г. по ч.н.д.№ 1002/2007г. БлРС е оставил без разглеждане жалбата на М. М. срещу постановление от 12.08.2005г. на БлРП за спиране на наказателното производство и ДП е върнато на РПУ-Благоевград на 28.09.2007г.На 08.10.2007г. Главен дознател е поискал определяне на служител, който да извърши оперативно- издирвателна дейност с цел разкриване и установяване на самоличността на лицето, извършило престъпното деяние.

Въз основа на молба от 27.02.2008г. от М. М. за възобновяваяне на производството, в която е 4 посочил кои фактически въпроси разследването не е разрешило според него, като е поискал и събиране на допълнителни доказателства, с постановление от 25.04.2008г.БлРП е възобновила производството с конкретни указания за събиране на доказателства, като възобновяването е постановено поради „възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването“ за установяване на обективната истина. На 23.05.2008г. М. М. е подал молба в ОДП-Благоевград, в която е посочил, че въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1307/2001г. на САС, ГК, 5 състав от 28.04.2004г. той е собственик на железобетонните конструкции - предмет на престъпното посегателство и е помолил да бъде информиран за хода на производството и да му бъде дадена възможност да участва в наказателното производство на осн. чл. 75 вр. чл. 224 НПК, като участва при извършването на действия по разследването.