Решение № 44 от 12.11.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 44/12.11.2021г. по гр.д. № 28/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.143 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от А.М.Б. ЕГН: ..., с постоянен адрес с.Б. общ.Л., срещу А.А.С., ЕГН ..., с постоянен адрес с. П., ул. ... № …, общ.Ч., с която е предявен иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.143 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.No167/2020 г. на ЧлРС, а именно 14 800 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до окончателно изплащане на главницата. В исковата молба А.М.Б. излага, че станал поръчител на покойната Н.П.А. ЕГН ..., по договор за потребителски кредит №11/19030172 с начален размер 10 000,00 лева, разрешен и подписан на 19.11.2010 г. от него и майката на ответницата в посочените по горе качества.

Сочи се, че малко след като е получен заема Н.П.А. е починала и банката се е обърнала към поръчителя и дъщеря й, но понеже А.А.С. е отказала да плаща заема, от банката с ищеца бил проведен разговор, при който му били обяснени всички последици от непогасяването на задължението, по което той е поръчител. Ищецът твърди, че от 03.09.2012г. до 28.10.2016гмомента на окончателното изплащане на задължението на Н.А., сумата по заема е изплатена от него, макар че наследницата на покойната Н.А.-А.А.С. е придобила всички права и задължения на майка си. Твърди се, че по силата на сключения договор, поради липса на плащане от страна на А.А.С.- наследница на кредитополучателя, кредиторът се е удовлетворил за вземанията си чрез удържане от сметката на поръчителя до размера на уговорената месечна вноска. По този начин изпълнение към кредитора е извършвал поръчителят, а не длъжникът, в случая наследника му. Поръчителят за този период е изпълнил задълженията на длъжника в размер на 14 800 лева. Ищецът излага, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което поръчителят се задължава пред кредитора да отговаря за изпълнение на чужд дълг. В настоящия случай ищецът се е задължил пред банката да отговаря за изпълнение на задължението по връщане на кредита от главния длъжник Н.А.. С договора за поръчителство кредиторът се сдобива с още един длъжник, наред с първоначалния.

Изпълнението от поръчителя се осъществява, тъй като главният длъжник, кредитополучател-респ. неговия наследник по закон, не е изпълнил задължението си редовно да погасява отпуснатия му кредит. Ответницата не е заплатила дължимите от покойната й майка, вноски по кредита за посочения период, през който изпълнението е извършено от ищеца.

А.Б. сочи, че е разговарял с ответницата, която не е предприела никакви действия по уреждане на отношенията между тях. Обяснява, че по подадено от него заявление по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №167 по описа на Районен съд гр.Чепеларе за 2020 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение в законоустановения срок. С това ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на установителен иск. Твърди, че в случай че поръчителят изпълни вместо длъжника, законът с разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД му предоставя правото да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, както и правото на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Счита, че за него е възникнало регресното право на вземане на платилия поръчител срещу длъжника по кредита.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Навеждат се доводи за некоректност от страна на ищеца при формиране на основанието на иска, предвид това, че ищецът твърди, че наследодателката на ответницата е била обвързана с Договор за потребителски кредит №11/19030172, а към 1 исковата молба, е приложен договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010 г., без в него да е изписан номер, още по-малко посочения в исковата молба № 11/19030172. Излагат се съображения, че в самия договор е посочено, че кредитът се усвоява еднократно по банкова разплащателна сметка с титуляр Н.А. в срок до 19.12.2010 г., а към исковата молба не са представени доказателства за усвояване на кредита, че договора за кредит не е представен в цялост-представени са 3 страници от общо 7; не са представени общите условия и приложимия погасителен план. А.С. счита за възможно в липсващите страници на договора за кредит и/или в Общите условия към него да е уговорено задължение за индивидуално или групово застраховане на длъжника по договора в случай на смърт.

Излага, че при тези застраховки при настъпване на застрахователното събитие отговорността на застрахования длъжник се покрива от сключената застраховка. Сочи, че в исковата молба А.Б. не посочва дали е правил някакви възражения когато от банката са му обяснили задълженията на поръчител, дали е изискал да му бъдат предоставени Общите условия по договора за кредит, дали е изискал да му бъде представен документа касаещ предоставянето на преддоговорна информация за вземането на информирано решение за сключване на процесния договор за кредит от страна на главния длъжник, съответно дали са му предоставени тези документи. Излага, че не е посочено кога е проведен този разговор и какъв срок е изтекъл между последното направено плащане по договора за кредит от страна на главния длъжник и първото направено плащане от страна на поръчителя. Счита, че горепосоченото обстоятелство е от значение за приложимостта на нормата на чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя и най-вече дали е съществувала възможността последният успешно да противопоставя възражението за отпадане на поръчителството.

Ответницата излага съображения, че съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 142 ЗЗД и чл. 143 ЗЗД длъжникът може да противопостави на платилия поръчител възраженията си, с които разполага срещу кредитора си. Сочи, че възраженията й се състоят в това, че на главния длъжник по договора за кредит не е предоставена преддоговорна информация за отпуснатия кредит, която да й помогне да вземе информирано решение, не са й предоставени Общи условия по договора за кредит, съответно не ги е подписала, клаузата, с която се определя лихвата по договора за кредит е недействителна, поръчителят е могъл да се освободи от отговорност на осн.чл. 147 ЗЗД, тъй като иск срещу главния длъжник по договора за кредит или срещу нея като наследник не е предявяван в срока предвиден в горепосочената норма. Твърди, че не разполага с договора за кредит, поради което към настоящия момент не може да се направи обоснована преценка дали главният длъжник е бил обвързан по него. Счита, че съгласно нормата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата; като наследница на своята майка – главен длъжник по договора за кредит, не е получавала покана за плащане от страна на кредитора. Относно удостоверение с изх.№1503-20-00100 от 07.02.2020 г., издадено от Х.М. - мениджър при ...., клон ..., в отговора се излага, че в него се съдържат писмено волеизявление на трето неучастващо в производството лице, което сочи за настъпването на определени факти и обстоятелства от значение за правния спор. В самото удостоверение се сочи, че издаващата го страна не поема ангажименти и за нея не възникват задължения. А.С. намира, че това от една страна говори за неговата достоверност и доколко може да се има вяра на изложените в неговото съдържание факти и обстоятелства, а от друга страна удостоверението има характер на свидетелски показания в писмена форма, каквито ГПК не допуска - арг. от чл. 163 ГПК. А.С. сочи, че юридическият факт за плащане на парично задължение се установява с писмен документ, какъвто може да бъде разписка за извършено плащане, платежно нареждане или банков превод, а такива доказателства обаче ищецът не представя. Намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичането на повече от три години от последното плащане и прави възражение за 2 настъпила погасителна давност на всяка една от платените вноски от страна поръчителя по договора за кредит, както и за претендираната сума в цялост. А.С. оспорва истинността на представения с исковата молба договор за кредит касаещ автентичността на положения подпис от страна на Н.П.А.. Моли да се открие производство по оспорване на истинността на документа.

Ищецът, редовно призован, се явява в с.з. От негово име становище за основателност на иска ангажира пълномощникът му адв.Ц.К..

Ответницата, редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име предявения иск оспорва пълномощникът й адв.Л..

Третото лице помагач на ищеца ...., редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И.Б., който ангажира становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 81/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№167/2020 г. на ЧлРС срещу А.А.С. ЕГН ..., с постоянен адрес: с.П., ул.... № …, общ.Ч., за сумата от 14 800лв., ведно със законната лихва от 20.11.2020 г., която сума А.Б. е заплатил вместо А.С. на .... във връзка с договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г., сключен от починалата наследодателка на А.С.-Н.А., в качеството й на кредитополучател, по който А.Б. е поръчител.

Установителният иск по чл.422 ГПК се явява допустим, доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от А.С. срещу заповедта.

От справка в Национална база данни „Население“ се установява, че ответницата е дъщеря, единствен наследник по закон на Н.П.А., починала на ... г. Като такъв, тя се явява универсален правоприемник на починалата, придобил в наследство, както правата така и задълженията й.

От договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г. се установява, че е сключен между Банка .... и Н.П.А.. Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лева, който се усвоява еднократно в срок до 19.12.2010г. чрез разплащателна сметка открита в същата банка с титуляр Н.А.. Уговорен е срок на издължаване от 120 месеца чрез разплащателната сметка, по която се усвоява с месечни вноски съгласно погасителен план и падежна дата на месечните вноски 7-мо число на месеца. Съгласно т.8 от Договора, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 13,95 % , годишният процент на разходите е 15,93. В т.10 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство. Съгласно т.13 от Договора с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.

Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.(т.15 от Договора). Уговорено е и заплащане на такси съгласно тарифа на банката.

Между банката и Н.П.А. е възникнало валидно договорно правоотношение със сключване на договор за кредит на 19.11.2010 г.

Ответницата оспори автентичността на договора за кредит касателно истинността на подписа на кредитополучателя Н.А., поради което съдът откри производство по реда на чл. 193 ал.2 от ГПК. Доколкото оспореният документ е частен, неносещ подписа на оспорилата го страна – ответницата, тежестта за доказване на истинността се възлага на страната, която го е представила – ищеца. От заключението по назначената СГЕ, изготвено от вещото лице Р.Г., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се 3 установява, че договорът за кредит е подписан от Н.А.. В заключението се сочи, че подписите за „кредитополучател" /общо 7 броя/ върху оригинал на Договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г. между .... гр.С. и Н.П.А. с ЕГН ... от с.П., общ.Ч., са изписани от Н.П.А.. А.Б. се справи с възложената му доказателствена тежест за установяване истинността на оспорения от насрещната страна договор за кредит.