Решение № 90 от 10.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г.ЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20264300200301 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Г. И. М., роден на ** г., в гр. Троян, с последен известен адрес по делото: с. О., обл. Ловеч, ул. „О.“ № 30, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 350 евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато.

Засегнатото лице Г. И. М., редовно призован, не се явява.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета 1 относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № BHFK/X/042024126347, за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 05.03.2025 година и е влязло в законна сила на 02.04.2025 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава, и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.

Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 350 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – Закон 2 относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.

В удостоверението е посочено: За посоченото превозно средство (чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона или превозно средство като такова важи с технически допустима обща маса от не повече от 3,5 т.) не сте заплатили надлежно пътна такса, зависеща от времето.

Поставената залепваща се винетка вече не бе валидна на посочения ден.

Номер на превозно средство ОВ ................ ВХ в населено място Altach, A14 Str.um 25,008, Abschnitt Hohenems – Altach Gotzis, Fahrtrichtung: Bludenz Montafom (Австрия) на 20.08.2024 година в 09:41 часа.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице – Г. И. М., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Г. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 05.03.2025 година и е влязло в законна сила на 02.04.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 350 евро.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

В хода на делото от страна на Г. И. М. са представени писмени доказателства за извършено плащане на наложената финансова санкция – нареждане за превод, издадено от „ОББ” от 07.07.2026 г., в което се удостоверява, че на 07.07.2026 г. засегнатото лице е заплатило наложената му 3 финансова санкция в размер на 350 евро. В представените доказателства за извършено плащане е посочен номерът на изпратеното за признаване решение.

Предвид изложеното, съдът приема, че представените писмени доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и основанията на чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД на НАП гр. Велико Търново – офис Ловеч.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BHFK/X/042024126347, за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 05.03.2025 година и е влязло в законна сила на 02.04.2025 година, наложено от Република Австрия, с което по отношение на българския гражданин Г. И. М., роден на ** г., в гр.

Троян, с последен известен адрес по делото: с. О., обл. Ловеч, ул. „О.“ № 30, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 350 евро.

На основание чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА равностойността на изцяло заплатената сума в размер на 350 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4