Решение № 119 от 07.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500158 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 5143/11.03.26г. на БОС от Д. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. „Р.“ № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. К.“ № **, ет. *, адв. Т. С.-Ш., против решение № 8/09.01.2026г. по гр.д.№ 1698/24г. на БОС, с което са отхвърлени изцяло предявените от него против Прокуратурата на РБ искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2в ЗОДОВ, вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС в размер на 297 500лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 500лв. Поддържа, че е неправилно, като излага обосновани мотиви в подкрепа на твърдението си. Моли решението да бъде отменено и бъдат уважени исковете изцяло. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, я оспорва с депозираното в съдебно заседание становище. Счита я за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на Бургаски окръжен съд. Излага аргументи в подкрепа на становището си.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, в 1 законоустановения срок, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл.2в ЗОДОВ, вр. с чл.5 и чл.8 ЕКЗПЧОС

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано първоначално пред КРС, а впоследствие – след изпращане на исковата молба по правилата на родовата подсъдност пред Бургаски окръжен съд, по искова молба от Д. Т. Д. против

Прокуратурата на РБ. Ищецът твърди, че на 17.07.2024г. срещу него е образувано ДП за престъпление по чл.325,ал.1 НК – за извършено хулиганство. Твърди, че в същия ден му бил иззет телефонния апарат, извършен обиск (претърсване) на дома му, освен това му направили психиатрична експертиза, за да се установи дали е психически нестабилен и дали има нужда от лечение.

Като активен член на партия ( коалиция) „**********“ и човек изграждал с години авторитета си на честна личност с неоспорими качества, Д. твърди, че се почувствал наранен. Извършените действия силно засегнали чувството му за чест и човешко достойнство и накърнили доброто му име в обществото.

След посочените действия на районния прокурор, ищецът останал засрамен и унизен и започнал да се чувства потиснат при общуване с колеги от партията (коалицията). Усещал неприятните ефекти от разговори и коментари по негов адрес. Месеци наред бил стресиран, изгубил доверие в полиция, правосъдие, съд, прокуратура, в общинските и държавни власти.

В иззетия телефонен апарат – уточнен по марка с допълнителна молба от 19.05.25г., се съдържала изключително важна за ищеца информация – лични снимки, служебни снимки и файлове, свързани с политическата му активност, както и доказателства за неправомерни действия на местни политически лидери и общински служители.

Според въззивника извършените действия представляват посегателство срещу личността, правата и законните му интереси. Действията по претърсване, изземване, освидетелстване, задържане и изземване на кореспонденция, представляват актове на нарушение на европейското право.

2

На основание изложеното е твърдял нарушаване на правото на ЕС – ЕКЗПЧОС и по-конкретно – на чл.5 – правото му на свобода и сигурност и чл.8 – зачитане на личния, семейния му живот и тайната на неговите съобщения. Претендирал е посочените по-горе обезщетения.

Исковете за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са надлежно оспорени в срока по чл.131 ГПК с депозирания от Прокуратурата на Република България отговор срещу исковата молба.

Твърди се, че изложеното в исковата молба не удовлетворява условията по чл.2в ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Твърди се, че описаните действия представляват действия по разследването, на основание съществуваща вътрешноправна уредба по НПК. Също е посочено, че на ищеца не е повдигнато обвинение и той няма качество на обвиняем по ДП, а в акта за образуване на ДП не е посочено името на Д..

На следващо място се поддържа, че извършените действия не сочат на нарушаване на правото на ЕС.

Оспорено е извършването на претърсване на дома на Д. и се твърди само личен обиск с отнемане на телефонен апарат от него. В тази връзка Прокуратурата на РБ твърди, че в самия протокол за обиск Д. лично вписал, че апаратът не е негов. Оспорва се назначаването и извършване на СМЕ за установяване вменяемостта на ищеца.

Оспорва се наличието на действително претърпени вреди, с възражение, че твърденията в исковата молба не са подкрепени с доказателства в тази връзка. Прокуратурата на РБ моли за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.

Прокуратурата поддържа, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, ищецът носи доказателствената тежест относно размера на вредите, причинно-следствената връзка с воденото наказателно производство и интензитета на засягане на личната му сфера. Оспорва засягането на психичното му състояние и наличието на пряка причинноследствена връзка между описаните в исковата молба действия и твърдените страдания. Оспорва размера на предявените искове като прекомерен и несъобразен с правилата на справедливостта.

3

В хода на производството окръжният съд е разпоредил връщане на исковата молба в частта, с която ищецът претендира обезщетения, свързани с нарушение на разпоредбата на чл.5 от ЕКЗПЧОС, т.е. производството е прекратено по едно от въведените основания за предявяване на претенциите за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, като срещу това процесуално действие не е депозирана жалба.

По съществото на спора Апелативен съд - Бургас приема следното:

Пред настоящата инстанция страните нямат спорове и съдът приема за установено по реда на чл.153 от ГПК, че на 17.07.2024г. е образувано ДП № 237 ЗМ-227/2024г. на РУ на МВР, гр.Айтос за извършени непристойни действия спрямо служители на ТД на НАП – Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК. На същата дата, видно от приложения на стр.42 Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, от въззивника е иззет 1 бр. телефонен апарат Huawei – Leica със спукан протектор в изключено положение. Впоследствие е уточнено, че телефонният апарат е Huawei Mate 40 Pro.

В протокола изрично е вписано изявление на Д., че апаратът не е негов и не дава съгласие за достъп до него и неговите приложения и галерия, а от разпита на св. К. П., разпитан по ДП – стр.173 по гр.д.№ 1698/24г. на БОС, се установява, че апаратът е закупен от ЕТ „Ч. - К. П.“, като е ползван от Д.Д., по негова молба и в резултат от личните му отношения със свидетеля към закупуването на апарата. Видно от протокола за разпит на свидетел, П. е представил писмени доказателства за закупуването и собствеността на устройството – стр.174 и сл. по делото.

От приложените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че към приключване на събирането на доказателства по гр.д.№ 1698/2024г. на БОС, ДП за извършено хулиганство не е приключило и по него се извършват процесуални действия. Именно тези процесуални действия са визирани от въззивника за действия, накърняващи гарантираните на гражданите права по ЕКЗПЧОС.

Въпреки предоставените от съда възможности, гласни доказателства в подкрепа на твърденията за понесени неимуществени вреди не са ангажирани.

При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:

4

На основание чл.2в от ЗОДОВ на гражданите се дължи обезщетяване от страна на Прокуратурата на РБ на претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на Държавата, в лицето на нейните правозащитни органи.

Към настоящия момент е безспорно, че по ДП № 237 ЗМ-227/2024г. на РУ на МВР, гр.Айтос се извършват процесуални действия, като тяхната правилност или неправилност не може да бъде коментирана от гражданския съд, доколкото тази правилност и законосъобразност може да бъде предмет на инстанционен контрол. На следващо място съдът посочва, че извършването на процесуално-следствени действия е задължение на органите на следствието и прокуратурата при подаден сигнал за извършено престъпление и почива на законово основание.

Основна предпоставка за успешното провеждане на иск по реда на ЗОДОВ е накърняването на имуществената и неимуществената сфера на ищеца – неговото достойнство, добро име в обществото, чест, репутация и др., да бъде в резултат „от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление“ – ТР № 1/2022г. от 27.11.2023г. по т.д.№ 1/2022г. ОСГК на ВКС.

На основание изложеното по-горе не може да се прецени незаконност на образуваното досъдебно производство, както и незаконност на извършваните по него процесуални действия.

Така настоящият състав приема извода, че не може да бъде направена преценка за незаконност на извършените по ДП № 237 ЗМ-227/2024г. на РУ на МВР, гр.Айтос процесуални действия. Следователно не е налице първият елемент от фактическия състав на деликта, а именно: незаконосъобразно засягане на правната сфера на въззивника, по такъв начин, че да бъдат накърнени правата му на зачитане на личния живот, жилището и тайната на кореспонденцията му.

В тази връзка съдът посочва и че липсват данни по цитираното ДП да е назначавана СМЕ, която да изследва психичното здраве на Д., както и липсват данни да е отнемана негова собственост, доколкото телефонният апарат, иззет във връзка с разследването, не е негова собственост и той изрично го е заявил.

Затова, като споделя крайния извод на Бургаски окръжен съд, настоящият състав приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и 5 следва да бъде потвърдено.

Д. Д. е освободен от заплащане на д.такса, затова с решението такава няма да бъде присъждана.

Мотивиран от изложеното, БАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/09.01.2026 г. по гр.д. № 1698/24 г. на БОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6